Производство по чл. 208 и сл. От Аздминистративнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Общинско предприятие "Жилфонд", гр. П. представлявано от директора П.Г, и по касационна жалба, подадена от Общинско предприятие "Център за градска мобилност" гр. П., представлявано от директора И.Б, чрез пълномощника адв.. П, срещу Решение № 161 от 07.01.2019 г., постановено по адм. дело № 776/2017 г. от тричленен състав на Върховния административен съд
Касаторите мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, молят за отмяна на обжалвания съдебен акт и за решаване на спора по същество.
В съдебно заседание не изпращат процесуални представители и не са изразили искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Ответниците – "Х. Б" ООД и О. П не изразяват становище.
Ответникът – Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационните жалби.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че фактът на извършване на нарушения по чл. 21 ЗЗК от страна на ОП“Жилфонд“ и на ОП“ЦГМ“ град Плевен вече е разрешен със сила на присъдено нещо и не подлежи на преразглеждане. В тази насока намира за обосновани изводите на съда, че КЗК е определила размера на имуществените санкции, съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗЗК - до 10%, за „леко нарушение” по смисъла на Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК. Налице е злоупотреба с господстващо положение по смисъла на закона, но то засяга малък географски район и се засягат интересите на ограничен кръг потребители. Намира също така, че съдът е обсъдил и продължителността на нарушението, като е посочил, че въз основа на този признак Комисията обосновано е приела различни коефициенти, по отношение на ОП "Жилфонд" и ОП "ЦГМ"- Плевен, за установените времеви периоди. В оспореното решение Комисията е спазила принципите и целите на налагане на наказанията, и тричленният състав на ВАС обосновано и мотивирано се е произнесъл със съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК прие за установено следното:
С обжалваното съдебно решение тричленният състав на ВАС, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 64, ал. 1 ЗЗК, е отхвърлил жалбите на ОП "Жилфонд", гр. П. и на ОП "Център за градска мобилност" гр. П. срещу Решение № 1069 от 08.12.2016 г., постановено от КЗК по преписка № КЗК-526/2016 г. и е осъдил жалбоподателите да заплатят на КЗК разноски по делото в размер на по 100 лв.
За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че ОП "Жилфонд" оспорва решението на КЗК в частта, с която му е наложена имуществена санкция в размер на 17 366 лв. за установеното в т. 1 на Решение № 470 от 23.04.2013 г., по преписка КЗК № 774/2011 г., нарушение по чл. 21 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА), изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на услугата тръгване от сектор на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии) на територията на гр. П., а ОП "Център за градска мобилност"- гр. П. обжалва т. 2 на същото решение на КЗК в частта, с която му е наложена имуществена санкция в размер на 6 397 лв. за същото установено, с влязло в сила съдебно решение, нарушение - по чл. 21 от ЗЗК.
Съдът е приел също за установено, по силата на влязлото в сила Решение № 1546 от 11.02.2016 г., постановено по адм. дело № 8350/2014 г., постановено от тричленен състав на ВАС, нарушение на ЗЗК по смисъла на чл. 21, - злоупотреба с господстващо положение на пазара на услугата тръгване от сектор на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии) на територията на гр. П.,, извършено от касаторите и е постановено прекратяване на нарушението. Затова всички доводи, наведени в двете жалби, относно недоказаност на извършено нарушение по чл. 21 ЗЗК, а също и оплакванията досежно това кои са субектите, които следва да понесат отговорността за извършените нарушения, са приети за неотносими към предмета на процесния спор.
Досежно размера на наложените от КЗК санкции съдът от първата инстанция е приел, позовавайки се и на заключението на назначената, изслушана, неоспорена и приета съдебно-икономическата експертиза, че с оглед характера и степента на нарушенията, този размер е законосъобразно определен, обоснован и справедлив. Нарушенията са определени като „леки“ по смисъла на Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК; експлоатативните злоупотреби с господстващо положение обхващат относително малък географски район или засягат интересите на ограничен кръг потребители; извършени са в непродължителен период от време, за което правилно е приложен коефициент по т. 9.5 от Методиката; размерът на санкциите отговаря на изискванията на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗЗК и на чл. 8 - 12 от Методиката, така че с определения размер на санкциите да се постигне ефективно наказване, обуславящо достатъчен възпиращ ефект върху антиконкурентното търговско поведение на жалбоподателите.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основания за неговата отмяна. В касационните жалби се излагат доводи относими към нарушение по смисъла на чл. 21 ЗЗК, който спор е бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт и не подлежи на прераглеждане, поради което са неосновтелни.
Тричленният състав на ВАС е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. Настоящият петчленен състав споделя напълно мотивите на решаващия състав, без да е необходимо да ги повтаря – чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК (доп. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.).
Правилно е прието в обжалваното решение, че наложената на дружествата имуществена санкция е в съответствие с изискванията на закона, като при новото разглеждане на преписката административният орган е оценил тежестта на нарушението в съответствие с всички релевантни обстоятелства в конкретния случай и го е определил като „леко“ по смисъла на т. 9.4 от Методиката. Имуществените санкции за всеки правен субект поотделно са определени с оглед характера на нарушението, неговата продължителност, смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, стойността на продажбите и изискванията на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗЗК. Комисията за защита на конкуренцията е спазила принципите и целите на налагане на наказанията, така че нарушителите да се възпрат от повторно извършване на нарушение и да се предотврати извършването на нарушения от други предприятия.
Обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.
Искането на процесуалния представител на КЗК за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, ІХ-ти петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 161 от 07.01.2019 г., постановено по адм. дело № 776/2017 г. от тричленен състав на Върховния административен съд.
ОСЪЖДА Общинско предприятие "Жилфонд", представлявано от П.Г, със седалище гр. П., ул. "Дойран" № 140, ет. 4, ЕИК 0004139740413 и Общинско предприятие "Център за градска мобилност"- гр. П., представлявано от И.Б, със седалище гр. П., ул. "И. М" № 7, ЕИК 0004139740535, ДА ЗАПЛАТЯТ на Комисия за защита на конкуренцията разноски по делото пред настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 200 (двеста) лева, или по 100 лв. всяко от тях. Решението е окончателно.