Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Р.В против решение № 6564 от 12.11.2018 г., постановено по адм. д. 4069/2018 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му.

Ответникът – началникът на РДНСК – София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля иска на Р.В, с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу началника на РДНСК – Югозападен район за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-СО-128/06.11.2007 г. за премахване на незаконен строеж „Едноетажна вилна сграда“ в ПИ № 290, кад. лист Г-23-12-В, с. О., землище на язовир Искър, м. „Ренов дол“, район „Панчарево“- Столична община.

За да постанови този резултат съдът приема, че не са налице факти по смисъла на чл. 292 АПК, установяващи основателност на иска. Приема, че заповедта е оспорена по съдебен ред, жалбата е отхвърлена и решението е влязло в сила на 27.03.2013 г. В последното съдът е извършил контрол за законосъобразност на административния акт в т. ч. и относно нищожността му, включително и като издаден от териториално компетентен орган, каквото възражение по отношение компетентността е било направено и тогава.

По отношение на давността е прието, че ищцата не е доказала положителните за нея факти, а от доказателствата по делото се установява, че не е изминал пет годишния период по чл. 285, ал. 1 АПК, което обосновава неоснователност на предявения иск.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Съгласно чл. 292 АПК дължимостта на изпълнението може да се оспори само въз основа на факти, настъпили след влизането в сила на изпълнителното основание, станало в случая с потвърждаването от съда на заповедта за премахването на незаконния строеж с решение № 4283 от 27.03.2013 г., постановено по адм. д. № 1979/2013 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 6429/28.11.2012 г. по адм. д. № 9528/2010 г. на АССГ. Касационната жалбоподателка сочи на първо място като такъв факт съществуващ спор относно местонахождението на процесният имот, а именно дали същият попада на територията на община С. – Софийска област или на територията на район „Панчарево“ – Столична община, поради което твърди, че оспорената заповед е нищожна като издадена от некомпетентен орган. Тези доводи са наведени и при обжалване на заповедта за премахване на незаконния строеж, обсъдени са подробно от съда и са приети за неоснователни. Освен това по арг. на чл. 177, ал. 3 АПК решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Ето защо след като заповедта е оспорена по съдебен ред и е влязла в сила е недопустимо в производството по чл. 292, ал. 1 АПК да се правят възражения за нейната нищожност.

Правилно съдът приема, че ищцата като носител на доказателствената тежест в производството е следвало да докаже, че влязлото в сила решение от 27.03.2013 г. на Върховния административен съд е отменено по извънредния способ за отмяна, което същата не е сторила, поради което е правилен изводът, че влезлият в сила административен акт съставлява годно изпълнителното основание.

На второ място ищцата се позовава на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК, която специалната разпоредба визира, че „изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила“, т. е. давността започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание (заповедта за премахване на незаконния строеж) и тече до момента, в който изпълнителното основание „се приведе в изпълнение”. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че заповедта за премахване на незаконния строеж влиза в сила на 27.03.2013 г., от която дата започва да тече срокът за изпълнението й, като след изтичането на пет години изпълнителното основание не се привежда в изпълнение или това е 27.03.2018г. Процедурата по изпълнение на влязлата в сила заповед започва с издаване на покана за доброволно изпълнение. До Р.М е отправена покана за доброволно изпълнение на 07.04.2015 г., която поставя началото на административното производство. Връчването на поканата за доброволно изпълнение има за цел да уведоми длъжника за образуваното изпълнителното производство и да му даде срок за доброволно изпълнение на задължението. Законосъобразен е изводът на административният съд за прекъсване на давността по чл. 285, ал. 1 АПК с изпратената покана за доброволно изпълнение, връчена надлежно на адресата на заповедта и обжалвана от същия. Съгласно разпоредбите на чл. 285 във вр. с чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, с връчване на поканата за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК, в образувано служебно по реда на чл. 276, ал. 1 АПК изпълнително производство, се прекъсва давността по чл. 285, ал. 1 АПК и започва да тече нов давностен срок, поради което давността не е изтекла. Ето защо изводът на съда за неоснователност на иска е законосъобразен и обоснован.

Представеното в настоящето производство писмо не следва да се обсъжда, тъй като нормата на чл. 220 АПК забранява нови фактически установявания в касационното производство и регламентира, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Доводите в касационната жалба относно компетентността на органа, издал заповед за премахване на незаконния строеж, за търпимостта на строежа и позоваването на заключенията на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, които доказателства са приети и обсъдени в производството по оспорване на законосъобразността на заповедта за премахване на незаконния строеж, са относими към законосъобразността на административния акт, който въпрос е решен с влязло в сила решение и са ирилевантни за правилността на обжалваното в настоящата производство съдебно решение, която е предмет на касационния контрол.

С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6564 от 12.11.2018 г., постановено по адм. д. 4069/2018 г. по описа на Административен съд София – град. Решението не подлежи на обжалване.