Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 2032 от 26.10.2018г., постановено по адм. д. № 1633/15г. Административен съд - Варна, 10-ти състав, е отхвърлил оспорването по жалбата на e отменил по оспорването на „Спорт груп“-ООД ревизионен акт № Р – 03 – 1402099 – 091 – 001/06.03.2015г. г., издаден от орган по приходите пи ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 177/18.05.2015г. на директора на Д“ОДОП“-гр. В., в частта на установените задължения за ДДС в общ размер на 79 414, 17лв. и лихви в общ размер на 31 355, 83лв. за данъчни периоди 12/2011, 12, 2010 и 12/2009г., като е отхвърлил оспорването в останалата му част. С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски спрямо уважената и отхвърлената част от жалбата.
С решение № 97 от 24.01.2019г. съдът е допуснал поправка на явна фактическа грешка в смисъл, че диспозивът „отхвърля оспорването в останалата му част“ да се чете „ Отхвърля оспорването по жалбата на „Спорт груп“-ООД срещу ревизионен акт № Р – 03 – 1402099 – 091 – 001/06.03.2015г. г., издаден от орган по приходите пи ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 177/18.05.2015г. на директора на Д“ОДОП“-гр. В., в частта на установените задължения за ЗКПО за годишни данъчни периоди от 01.01.2009г. до 31.12.2011г. в размер на 5 266, 72лв. и лихви за забава в размер на 2 239, 14лв.
Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от „Спорт груп“-ООД – гр. В., ЕИК 103813729, представлявано от управителя К.К, чрез пълномощника му адв.О.Д. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд гр. В. в посочената му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт и в частта за установени задължения за корпоративен данък. Претендира присъждане на разноски.
Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С решението си Административен съд – Варна е отхвърлил оспорването по жалбата на e отменил по оспорването на „Спорт груп“-ООД ревизионен акт № Р – 03 – 1402099 – 091 – 001/06.03.2015г. г., издаден от орган по приходите пи ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 177/18.05.2015г. на директора на Д“ОДОП“-гр. В., в частта на установените задължения за ДДС в общ размер на 79 414, 17лв. и лихви в общ размер на 31 355, 83лв. за данъчни периоди 12/2011, 12, 2010 и 12/2009г., като е отхвърлил оспорването в останалата му част. С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски спрямо уважената и отхвърлената част от жалбата.
С решение № 97 от 24.01.2019г. съдът е допуснал поправка на явна фактическа грешка в смисъл, че диспозивът „отхвърля оспорването в останалата му част“ да се чете „ Отхвърля оспорването по жалбата на „Спорт груп“-ООД срещу ревизионен акт № Р – 03 – 1402099 – 091 – 001/06.03.2015г. г., издаден от орган по приходите пи ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 177/18.05.2015г. на директора на Д“ОДОП“-гр. В., в частта на установените задължения за ЗКПО за годишни данъчни периоди от 01.01.2009г. до 31.12.2011г. в размер на 5 266, 72лв. и лихви за забава в размер на 2 239, 14лв.
С определение № 4403 от 25.03.2019г., постановено по адм. д. № 2960/2019г. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, е оставил без разглеждане касационната жалба на С.П, в качеството му на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика-гр. В., срещу решение № 2032 от 26.10.2018г. на Административен съд – гр. В., десети състав, постановено по адм. д. № 1633/2015г., в отменителната му част и е прекратил производството по делото в тази му част.
С определение № 8845 от 12.06.2019г. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, постановено по адм. д. № 4908/2019г., е оставил в сила определението на тричленния състав на ВАС, поради което в тази част решението на Административен съд – гр. В. е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане.
По отношение на отхвърлителната част от решението първоинстанционният съд е посочил, че след извършен анализ на обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1 – 16 ДОПК, е формирана данъчна основа за облагане с корпоративен данък за данъчни периоди 01.01.2009г. – 31.12.2009г. Прието е, че ревизионният акт в тази му част е правилен и законосъобразен, като органът по приходите е осъществил текущо счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване на изискванията на ЗСч. Посочено е, че от ревизионният доклад е видно, че при формиране на данъчната основа органът по приходите е признал разход за придобиване на неосчетоводените стоки в периода на закупуването им и в същия период е отчел прихода от тези стоки, като е формирал данъчна основа по чл. 122 ДОПК.
Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата в тази й част.
Решението на Административен съд – Варна е не правилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че след като първоинстанционният съд правилно е приел, че не може да се определи момента на извършване на доставките и е отменил ревизионния акт в частта му за определените задължения за ДДС, то същият неправилно е приел, че в тази си част ревизионният акт е законосъобразен.
По наведените доводи и оплаквания на касатора настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
От данните по делото е видно, че в хода на ревизията органът по приходите е установил, че по отношение на ревизираното дружество са налице хипотези по чл. 122, ал. 1 ДОПК за укрити доходи, обосновани с това, че са налице данни за издадени фактури на името на дружеството от множество доставчици, които не са осчетоводени от него, а получените стоки са реализирани без да бъдат отчетени приходи. Това е обусловило провеждането на ревизията по особения ред и определяне на допълнителни задължения както за ДДС, така и за корпоративен данък за посочените данъчни периоди. Задълженото лице е оспорвало факта на получаване на стоките по фактурите, съответно за извършване на последваща реализация на стоките, В производството пред първоинстанционният съд е проведено оспорване на фактурите от страна на жалбоподателя, като за целта са назначени съдебно-графологическа и съдебно-счетоводна експертиза. В частта за определените задължения по ЗДДС първоинстанционният съд е приел, че е доказано, че дружеството е получило стоките по процесните фактури /без да бъде посочено конкретно кои/, с изключение на стоките по фактурите, в които липсва подпис на получател или подписът е на лице, което не е било служител на дружеството/ и получаването на стоките е удостоверено с подпис на управител или на лице – служител на дружеството. При така изложената фактическа обстановка решаващият съд е приел в частта за ДДС, че ревизионният акт се явява незаконосъобразен, тъй като не е установено на коя дата стоките са били реализирани /същите са били бързоликвидни – хранителни стоки/и не може да бъде определена данъчна основа. В същото време за задълженията за корпоративен данък за същите данъчни периоди е прието, че ревизионният акт се явява законосъобразен.
Решението на Административен съд – гр. В. е неправилно, тъй като е постановено при съществени процесуални нарушения. Макар и делото да е разглеждано в продължение на няколко години /четиринадесет съдебни заседания !/, по същество решението е безмотивно и постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като липсва конкретизация по кои фактури съдът приема, че са налице доставки, и последващо разпореждане със стоката, съответно за кои фактури приема, че липсват доставки. По същество решението страда и от вътрешно противоречие, тъй като при една и съща фактическа обстановка не може да бъде прието едновременно, че няма основание да бъдат определени задължения за ДДС и в тази част ревизионният акт е незаконосъобразен, а в същото време задълженията за корпоративен данък да са законосъобразно определени.
Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на решението в отхвърлителната му част и при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото решаващият съд следва да изложи мотиви по кои от фактурите приема, че ревизираното дружеството е получило стока, съответно се е разпоредило със същата, без да осчетоводи стопанските операции и реализираните приходи, да определи данъчната основа и размера на дължимия корпоративен данък и лихви за забава за процесните данъчни периоди, съответно да изложи мотиви по кои фактури приема, че липсват доставки и констатациите на ревизионния акт следва да се считат оборени.
При новото разглеждане на делото решаващият съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в тази му част, в това число и разноските за настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 2032 от 26.10.2018г. на Административен съд – Варна, 10-ти състав, постановено по адм. д. № 1633/15 г., поправено с решение № 97 от 24.01.2019г., в отхвърлителната му част.
ВРЪЩА ДЕЛОТО в тази му част на Административен съд – гр. В. за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.