№ 529

[населено място], 19.02.2025 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. Анна Ненова

Т. К.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 1151по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 404/09.01.2025г. на „ДАЕСЕФ“ АД за изменение на определение № 3350 от 11.12.2024г. по делото в частта на разноските, като присъдените на насрещната страна „Обединена млечна компания“ ЕАД разноски за адвокат се намалят. Посочено е, че уговореното възнаграждение е било за изготвяне на отговор на касационната жалба, но и за процесуално представителство в касационното производство, а то е приключило още в първата си фаза. Същевременно размерът на възнаграждението не следва да е по-висок или равен на възнаграждение, заплатено в предходните инстанции. Това би противоречало на принципа за съответствие на адвокатското възнаграждение с обема на работата, необходима в съответната фаза от развитие на производството.

С отговор вх. № 1202 от 22.01.2025г. „Обединена млечна компания“ ЕАД оспорва молбата като неоснователна. Страната акцентира, че следва да се анализира обемът на извършените действия за ефективна защита на доверителя по повод депозираната срещу въззивното решение касационна жалба и изложението в нея.

Молбата за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК в частта на разноските е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от искането.

По същество молбата е неоснователна.

Неоснователен е доводът на „ДАЕСЕФ“ АД, че размерът на платено възнаграждение за адвокат в касационното инстанция не следва да е по-висок или равен на размера на възнаграждение, заплатено в предходните инстанции. Както вече се посочи във връзка с възражението на страната по чл. 78, ал. 5 от ГПК, направено в производството по чл. 288 от ГПК, присъждането на идентични по размер разноски за адвокат на ответника в предходните инстанции не изключва същите разноски да бъдат определени и от касационния съд, щом адвокатското възнаграждение, само по себе си, не се явява прекомерно. В случая уговореното и платено от „Обединена млечна компания“ ЕАД възнаграждение за адвокат от 5 712 лева без ДДС съответства на обжалваемия интерес по делото, фактическата и правна сложност на спора и извършените действия по процесуално представителство. Съобразявайки решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), настоящият състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Относно размерите на адвокатските възнаграждения в хипотеза на направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК са относими конкретните действия на адвоката с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, както и защитаваният интерес.

Вторият довод на „ДАЕСЕФ“ АД е, че възнаграждението от 5 712 лева без ДДС касае и процесуално представителство във втората фаза на касационното производство. Такава воля при уговаряне на адвокатското възнаграждение не може да бъде изведена категорично. Това е видно както от съдържанието на фактура № 9115/23.05.2024г. относно удостоверената в нея доставка на адвокатски услуги, така от съдържанието на договора от 29.07.2020г. за процесуална представителство и защита, сключен от „Обединена млечна компания“ ЕАД (клаузата на т. 3.1.3).

При изложените съображения молбата на „ДАЕСЕФ“ АД по чл. 248 от ГПК като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 404/09.01.2025г. на „ДАЕСЕФ“ АД за изменение на определение № 3350 от 11.12.2024г. по т. д. № 1151/2024г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в частта на разноските.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове:1.

2.