Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директор на Областна дирекция (ОД) на ДФ „Земеделие“ гр. Р., чрез ст. юрк. М.А против решение № 32/25.03.2019 г. на Административен съд – Разград, постановено по адм. дело № 222/2018 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 17/06/1/0/00362/2/01/04/01 с изх. № 01-170-6500/315#3 от 27.11.2018 г.

В касационната жалба са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът оспорва изводите на съда за приложимост на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП в конкретния случай. Счита, че на основание § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.) до изтичане периода на мониторинг т. е. до изтичането на срока, в който съответният бенефициент е задължен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ, е приложим досегашния ред. Позовава се на чл. 63 от Регламент № 1306/2013 г., уреждащ неправомерните плащания, според която разпоредба когато се установи, че даден бенефициент не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидени в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и когато е приложимо съответните права по чл. 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г. не се предоставят. Счита, че в конкретния случай се касае за правни последици от неизпълнение на задължения по договора за подпомагане от страна на Р. Г., поради което и на основание чл. 63 от Регламент 1306/2013 г. и чл. 38, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. са налице фактически и правни основания за издаване на АУПДВ по чл. 166 ДОПК, а не на решение...