Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К.Г от [населено място], [община], [област], срещу решение № 1636/17.10.2018 г. по административно дело № 446/2018 г. на Административен съд - Благоевград, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора срещу експертно решение (ЕР) № 0240 от зас. № 029 от 06.03.2017 г. на Първи специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по неврологични болести, с което е потвърдено експертно решение № 4221 от зас. № 202 от 16.12.2016 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при „МБАЛ Благоевград“ АД. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и за незаконосъобразност на потвърденото с него решение на НЕЛК. Исканията са за отмяна на съдебното решение и на решението на НЕЛК, като е възведена и претенция за присъждане на разноските по делото за производството пред двете съдебни инстанции. Аргументи в тяхна подкрепа се излагат от касаторовият пълномощник и в проведеното по настоящото дело открито съдебно заседание.
Ответниците по касация Национална експертна лекарска комисия, Професионална гимназия по туризъм и хранителни технологии (ПГТХТ) „Н. С“ гр. Р. и Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Б.д, редовно призовани, не се представляват и не изразяват писмени становища по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила.
Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Благоевград, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VІ-то отделение намира касационната жалба за изцяло неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Делото се разглежда за втори път от съдебен състав на касационната инстанция, след постановяване на решение № 6200 от 14.05.2018 г. по административно дело № 13610/2017 г. по описа на ВАС. След връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Благоевград, последният е изпълнил в пълнота дадените му задължителни указания – да се назначи медицинска експертиза, която да установи налице ли е внезапно увреждане на здравето на пострадалото лице вследствие на злополуката.
Първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото.
Установено е, че на 06.10.2015 г. по време на водения от учителя К.Г час по история и цивилизация в IX-в клас на ПГТХТ “Н. С“ гр. Р., част от мазилката на тавана на класната стая е паднала върху учителското бюро, по пода, като част от нея се е изсипала върху Георгиев и го е засегнала. Касаторът е довършил задълженията си за деня - оставащите му учебни часове, и продължил да работи до края на седмицата, без за съответния период да потърси медицинска помощ от медицинската сестра в училището или от лекар. На 09.10.2015 г. Георгиев е потърсил личния си лекар, като се е оплакал от силни болки във врата и главата. На 12.10.2015 г. е прегледан от невролог. Пациентът е насочен за рентген на шийни прешлени, предписани са аналгетици при нужда и домашно лечение за 7 дни, видно от приложения болничен лист № Е20140665484, в който като причина е отразено „общо заболяване“ на лицето.
На 05.10.2016 г. К.Г е декларирал пред ТП на НОИ - гр. Б.д трудова злополука. Започнало е разследване, назначена е комисия, разпитвани са свидетели, събирани са доказателства. За причинната връзка се е произнесъл ТЕЛК при „МБАЛ Благоевград“ АД с експертно решение № 4221 от зас. № 202 от 16.12.2016 г., като не я е признал. Пред ТЕЛК Георгиев не представил изисканата от органа рентгенография. ТЕЛК е обосновал решението си след личен преглед и снет подробен травматологично-неврологичен статус. У. е липса на белези от наранявания на главата, шията, дясното рамо и ръка и неврологичен статус в норма. Недоволен от постановеното решение, Георгиев го е обжалвал пред НЕЛК, който го е потвърдил по съображение, че не е налице причина връзка между възникналата злополука и настъпилото заболяване.
В изпълнение на дадените с решението на предходния състав на ВАС указания съдът по съществото е назначил съдебно-медицинска експертиза, заключението по която като пълно, вярно и кореспондиращо с останалите доказателства по делото се приема изцяло и от настоящата касационна инстанция. Вещото лице е посочило, че промените в шийните прешлени, установени при преглед от невролог на 12.10.2017 г., са вследствие на общо заболяване и не са причинени от травма. Експертът счита, че ако болката е причинена от травма, то тя не може да има светъл период от 6 дни, през който да не е потърсена лекарска помощ, а болката се усеща веднага, което налага незабавна медицинска помощ, каквито данни по делото няма. Няма нарушаване целостта на кожата, нито данни, че е извършено обработване на причинени рани, а субективните оплаквания на Георгиев към момента на прегледа сочат на функционално състояние на нервната система, но не и на травматично увреждане. Своите изводи експертът мотивира с обстоятелството, че липсва медицинска документация за първична или друга обработка на кожата на главата и раменете, липсват параклинични изследвания, както и данни да е провеждано обективизирано целенасочено лечение или наблюдение на състоянието на Георгиев преди прегледа от невролога, както и след изтичане на срока на болничния лист. Въз основа на представените документи вещото лице е категорично, че няма обективна връзка между настъпилия инцидент и тревожното състояние на Георгиев, поради което при нейното отсъствие той не е претърпял внезапно увреждане на здравето, а фактическите обстоятелства правилно са обсъдени от ТЕЛК и НЕЛК.
При така установеното административният съд правилно е приел, че липсва причинна връзка между възникналия на 06.10.2015 г. инцидент по време на работа и настъпилата впоследствие временна неработоспособност на Георгиев.
При разглеждане на делото Административен съд - Благоевград е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на решението са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост.
Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства Благоевградски административен съд е достигнал до краен правен извод за законосъобразност на процесното експертно решение, след като е установил, че то е постановено от компетентна лекарска комисия при спазване на нормите на предишната Наредба за медицинската експертиза от 2010 г. (НМЕ отм. а понастоящем, но приложима касателно процесния период), отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК за форма, съдържа изискуемите реквизити, мотивирано е и са изложени фактическите и правни основания за издаването му. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Благоевград (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и е потвърдена истинността на констатациите в процесното експертно решение. Визираното ЕР на НЕЛК от 06.03.2017 г. е взето при спазени изисквания на чл. 61, ал. 1, т. 5 и чл. 73, ал. 1, т. 1 от Наредба за медицинска експертиза отм. , което решаващият съдебен състав надлежно е съобразил, като при това правилно е тълкувал приложимата в случая норма на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
От приобщеният към делото по надлежния процесуален ред доказателствен материал е видно, че липсва внезапно увреждане на здравето на Георгиев, представляващо неблагоприятен за него резултат. Падналата мазилка не е довела до увреждане на здравето му, а субективните оплаквания за болки в главата и шийните прешлени не са причинени от травма. Безспорно е установено по делото, че липсва причинна връзка между субективните му оплаквания и настъпилия инцидент по време на работа, доколкото необоримо се е установило, че състоянието му на временна неработоспособност не е в резултат на инцидент, а е причинено от общо заболяване, причина за което са други фактори, т. е. няма причинна връзка между злополуката и настъпилата временна неработоспособност, и не може да бъде квалифицирано по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. За да бъде възприета настъпилата злополука като трудова, трябва да са налице кумулативно всички елементи на фактическия състав, посочени в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО - внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, която е причинила неработоспособност или смърт.
Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че съдът не е направил в цялост проверка на спорните обстоятелства по делото. Безспорно по него се е установило, че при издаване на болничния лист липсва отбелязване на лекуващия лекар, че злополуката е трудова – изискване, регламентирано с чл. 22 НМЕ отм. , липсват и първични медицински документи и изследвания обективизиращи и доказващи вида и степента на увреждането, няма налични образни изследвания (рентгенография, КТ, МРТ) на глава, шия, гръб, като рентгенографията е била изрично и задължително изискана от ТЕЛК. Освен изписаните аналгетици при нужда, няма данни и доказателства да е назначено и проведено друго лечение или последващо наблюдение и проследяване на здравословното състояние. Освен първоначално издадения за 7 дни болничен лист няма издаден друг за продължаване на временната неработоспособност.
Необосновани са твърденията на касатора, че незабавно е потърсил медицинска помощ, но медицинската сестра на училището е работела до обяд и когато е настъпил инцидента, кабинетът й бил вече заключен, а тя си е била заминала, както и че е потърсил личния си лекар веднага след инцидента, но е успял да мине на преглед едва на 09.10.2015 г. Ако в същия ден не е могъл да открие медицинската сестра на училището, понеже е свършило работното й време, е можел да я потърси отново в някой от следващите дни. Инцидентът става във вторник, след това до края на седмицата има още три последователни учебни и работни дни, в които е можел да бъде прегледан от нея или от лекар.
Не могат да се възприемат доводите, че е могъл да посети личния си лекар едва на 09.10.2015 г. В случая, след като не е могъл да открие веднага личния си лекар Георгиев е можел да посети всеки друг лекар, който дава в момента дежурство и е на разположение, или спешен кабинет, където има постоянна и неотложа медицинска помощ, още повече когато става въпрос за внезапно увреждане. Внезапното увреждане именно защото е внезапно, е непредвидимо и неговото настъпване е неизвестно по време, не може да се съобрази с графика на личния лекар, поради което за такива увреждания съществува и се предоставя алтернативна и заместваща медицинска помощ, като спешната и дежурната.
Предвид изложеното решаващият съдебен състав правилно е приел за доказани обстоятелствата, отразени в оспореното ЕР на НЕЛК, и обосновано е кредитирал като компетентно и професионално изготвено заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, според което няма обективна връзка между настъпилия инцидент и тревожното състояние на Георгиев, поради което при нейното отсъствие той не е претърпял внезапно увреждане на здравето. Установеното припокриване между изводите на вещото лице и констатациите на състава на НЕЛК, залегнали в процесното експертно решение, е мотивирало съда да приеме правилния по същество извод за материална законосъобразност на оспорения пред него административен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че направените и пред ВАС възражения за материална незаконосъобразност на ЕР на НЕЛК са проверени от първоинстанционния съд, който се е произнесъл по тях и чиито изводи се споделят от настоящата инстанция. Констатациите в експертното решение не само не са опровергани от касатора, а са недвусмислено потвърдени от събраните писмени доказателства и от вещото лице.
От горното явства, че тезата, която се силаеха да докажат касаторът и неговият пълномощник, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърденото с него експертно решение на НЕЛК, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора не следва да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на деловодни разноски.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1636 от 17.10.2018 г. по административно дело № 446/2018 г. на Административен съд - Благоевград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.