Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М.И от [населено място], против решение № 561 от 14.05.2018 г., постановено по адм. дело № 158/2018 г. на Административен съд – София област, Първи състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № З-15 от 31.01.2018 г. на кмета на община Ч. за прекратяване на служебното й правоотношение, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

В касационната жалба са развити доводи за постановяване на съдебния акт при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му и постановяване на ново по същество на спора като бъде отменена обжалваната заповед.

Ответникът – кметът на община Ч., чрез процесуалния си представител адв. К.Г от САК, в писмен отговор и в с. з. по същество, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против съдебен акт, който подлежи на оспорване и е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на контрол в производството пред Административен съд – София област е заповед № З-15 от 31.01.2018 г. на кмета на община Ч., с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите...