Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от П.С и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) срещу Решение № 75 от 10.04.2018г., постановено по адм. д. № 27 по описа на Административен съд – С. З (АС – С. З) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение ГДИН е осъдена да заплати на Стайков обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване в периода 13.06.2011 г. – 01.06.2015 г. на храна, от която да са изключени свинското месо и продукти от свински произход съобразно изискванията на изповядваната от лицето религия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.08.2015 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 8000, 00 лв. и за периода от 21.08.2010 г. до 12.06.2011 г. е отхвърлен.

С касационната жалба на Стайков съдебното решение, предмет на контрол, се обжалва в частта, с която искът му е отхвърлен за сумата над присъденото обезщетение в размер на 1000, 00 лв. до претендирания размер от 8000, 00 лв. и за периода от 21.08.2010 г. до 12.06.2011 г. Релевират се всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че присъденият размер на обезщетението е занижен, тъй като не е спазен принципът на справедливост по чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД). По подробно изложени в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваната част и уважаване на исковата му претенция изцяло и за целия период.

С касационната жалба на ГДИН съдебното решение, предмет на контрол, се обжалва в осъдителната част по съображения за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и...