Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „ДСЛ” ЕООД, гр. Б. с ЕИК 175223897 чрез адв. Ц.П от Адвокатска колегия гр. С., против Решение № 1117 / 15.11.2018 г., постановено по адм. дело № 900 / 2018 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение №1040 – 22 - 31 / 16.07.2018 г., издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София област (ТП на НОИ – София област), с което е потвърдено Разпореждане № 5104 – 22 - 62 / 19.06.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - София област и е осъдено да заплати на Й.К и С.К направените разноски по делото в размер на 200 лева. Твърди се, че решението е неправилно и при наличие на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК моли да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София област, не излага становище по подадената касационна жалба.
Ответниците по касационната жалба – Й.К и С.К чрез адв.. К изтъкват доводи, на основание които считат първоинстанционното решение за правилно и молят да се остави в сила. Претендират сторените по делото разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд София област е отхвърлил жалбата на „ДСЛ” ЕООД срещу Решение №1040 – 22 - 31 / 16.07.2018 г., издадено от директора на ТП на НОИ – София област, с което е потвърдено Разпореждане № 5104 – 22 - 62 / 19.06.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - София област. С разпореждането станалата злополука с К.К е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Съгласно изложеното в него смъртта на Котаров е настъпила по време и във връзка с извършваната работа на 08.05.2018 година. На тази дата К.К монтирал каменна вата на къща с адрес гр. С., ул. „Младежка искра” № 13, като при монтиране на ватата зад климатик се допрял / подпрял до външното тяло на същия и бил ударен от електрически ток. Причинната връзка между настъпилото на 08.05.2018 г. травматично увреждане и смъртта е възприета от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, което е кредитирало в този смисъл издадено от УМБАЛ“ Александровска“ АД удостоверение. За да постанови процесното решение първоинстанционният съд е намерил за доказано, че смъртта на Котаров е в резултат на увреждане, което е настъпило по време на изпълнение на трудовите функции, които са му били възложени от дружеството касатор. Съдът излага съображения, че причинената на работника смърт е в резултат именно на трудова злополука, поради което приема, че оспорването е неоснователно. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Административният съд правилно е установил относимите за правния спор факти, които са свързани с наличие на фактическия състав, който обосновава злополуката като трудова по смисъла на чл. 55 КСО. В тази насока са изложени аргументирани доводи и съображения, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните по делото. Съдът е достигнал до обоснован правен извод относно приложението на материалния закон от страна на административния орган, издал оспорения административен акт.
От фактическа страна безспорно е прието, че между К.К и „ДСЛ“ ЕООД са съществували валидни облигационни отношения, породени от сключения между тях трудов договор от дата 09.08.2017 г., по силата на който лицето се е задължило да престира труд спрямо работодателя. В трудовите задължения на Котаров е било включено и това да извършва подготвителни операции и монтаж на различни електрически инсталации, да следи за изправността, профилактиката и ремонта на електрическите мрежи, машини и съоръжения в строителните обекти на „ДСЛ“ ЕООД гр. Б.. Станалата на 08.05.2018 г. в гр. С., ул. Младежка искра №13 злополука с К.К е декларирана от дружеството - работодател. Като начин на увреждането е посочен контакт с електрически ток. Кредитирано е от съда приложеното с административната преписка медицинско свидетелство за смърт на К.К, издадено от УМБАЛ“ Александровска“ АД, в което е посочено, че причина за смъртта му на дата 08.05.2018 г. е остра сърдечна недостатъчност, дължаща се на електрокуцио. В административното производство по разследване на смъртната трудовата злополука по смисъла на чл. 58, ал. 1 КСО, със заповед на директора на ТП на НОИ - София е била определена комисия. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № 43 / 14.06.2018 г., видно от съдържанието, на който, причината за злополука е удар от електрически ток. С Разпореждане № 5104 – 22 - 62 / 19.06.2018 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ - София област на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука от осигурителя „ДСЛ“ ЕООД, станала с К.К, също е приета за трудова и на основание чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането е потвърдено с обжалваното пред Административен съд София област решение на директора на ТП на НОИ - София област. При издаването му длъжностното лице е приело наличие на съществените елементи на злополуката като трудова и същевременно на причинно - следствена връзка между травматичното увреждане на лицето и последвалата смърт.
При правилно установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд, като релевираните възражения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК от страна на касационния жалбоподател, се възприемат като неоснователни.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО съдържа легална дефиниция на понятието „трудова злополука”. За да се приеме, че злополуката е трудова законодателят е въвел следните изисквания, а именно: наличие на внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В конкретната хипотеза е безспорно, че за Котаров е настъпило внезапно травматично увреждане на здравето му, от което е причинена и смъртта. Увреждането е станало по време на престиране на труд и изпълнение на трудовите му задължения, които той е имал спрямо касатора по договора от 09.08.2017 година. Спорът е свързан с обстоятелството относно установяване на причинна връзка между увреждането, в случая настъпилата смърт на работника и компетентния орган, който следва да го стори.
Видно от нормата на чл. 73, ал. 1, т. 1 от Наредба за медицинската експертиза в относиматата към датата на злополуката редакция, Териториалните експертни лекарски комисии и НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз основа на следните документи: при трудова злополука - разпореждане на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова или заместващо го съдебно решение, съответно при нетравматично увреждане и по искане на ТП на НОИ в случаите на увреждане, при което неработоспособността (смъртта) е настъпила по-късно от деня на злополуката - протокол за разследване на злополуката.
В случая процесното Разпореждане № 5104 – 22 - 62 / 19.06.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - София област, е постановено в съответствие с материалноправните предпоставки на закона и е осъществено на основание документите, посочени в чл. 59 КСО. Само при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане (легална дефиниция се съдържа в §. 1, т. 3 от ДР на Наредба за медицинската експертиза), каквото не се установява да е причиненото на Котаров, разпореждането се издава въз основа на решението на органите, които осъществяват експертиза на работоспособността – чл. 60, ал. 2 КСО. В този смисъл се е произнесъл и Върховният административен съд напр. в Решение № 10479 / 10.07.2013 г. по адм. д. № 6208/2013 г., VI отд., Решение № 10194 от 01.08.2017 г. по адм. д. № 2467/2017 г., VІ отд., като е приел, че в случаите, при които внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК.
Следователно, за квалифициране на злополуката като трудова или не, решението на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО се поставя в зависимост от едно друго решение - това на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността, само ако се касае за нетравматично увреждане.
Ето защо, когато увреждането не съдържа белезите на нетравматично увреждане по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Наредба за медицинската експертиза, произнасянето на длъжностното лице, което следва да приеме или да не приеме злополуката за трудова, се осъществява на основание документите, които се изискват по чл. 59 КСО, без да е необходимо и произнасяне на органите по медицинската експертиза, упоменати в чл. 73, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Ответниците Й.К и С.К чрез адв.. К претендират присъждане на сторените пред касационната инстанция съдебни разноски за водене на делото. До приключване на устните състезания по него същите не представят доказателства за това обстоятелство, поради което такива не им се следват в настоящото съдебно производство.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1117 / 15.11.2018 г., постановено по адм. дело № 900 / 2018 г. по описа на Административен съд София област. РЕШЕНИЕТО е окончателно.