Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „О"ЕООД, в представено по делото писмено становище намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователнва. Твърденията в нея са бланкетни, повърхностни, неясни и необосновани. Касаторът не е посочил в какво точно се изразява погрешно формираното убеждение на съда. Не са мотивирани и твърденията за неправилност на решението.

В тежест на административния орган е да установи предпоставките за налагане на ПАМ, като в конкретния случай това не е сторено. Нормата на ЗДДС не предвижда издаване на ПАМ в случаите когато фискалното устройство не изпраща данни към НАП, а само когато няма установена дистанционна връзка с НАП.Т нарушение според доказателствата по делото не е налице.

Моли, решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложени доказателства за плащането им.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. При липсата на извършено нарушение, правилни са изводите на решаващият състав за незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото доказателства и при спазване изискванията на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред АС-Пловдив, е била заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-172-0297213/29.10.2018 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив, при главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. На основание чл. 186, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение...