Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.И от [населено място ], чрез адв. В.Ч, срещу решение № 549 от 12.07.2018 г., постановено по адм. дело № 413/2018 г. на Административен съд гр. Х., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1012-26-65-1/02.04.2018 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Х. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/2140-26-136/15.02.2018 г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. Х., и е осъден да заплати 100 лева разноски по делото.

Счита, че решението е неправилно, постановено при нарушение на административните процедури. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което първоначалната жалба да бъде уважена.

Ответникът по делото – директорът на ТП на НОИ – гр. Х., не дава становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес, по същество за неоснователна.

Предмет на съдебното производство пред Административния съд гр. Х. е решение № 1012-26-65-1/02.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Х., с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/2140-26-136/15.02.2018 г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. Х., обективиращо отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Иванов, тъй като лицето не отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж по чл. 69, ал. 1 от КСО, чл. 69б, ал. 1 и чл. 68, ал. 1-2 КСО във вр. с § 50 от ПЗР на ЗИДКСО и §49 от ПЗР на ЗИДКСО в разпоредбата до...