Р Е Ш Е Н И Е № 97

гр. София, 19.02.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

при участието на секретаря С. Т. като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4527 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

С определение № 4472 от 08.10.2024 г., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал касационно обжалване, по касационната жалба на М. П. Г., на решение № 693 от 23.05.2023 г. по гр. д. № 20235300500331/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта относно делбата на следния недвижим имот: реална част с площ от 308 кв. м от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, която реална част е обособена като УПИ *-*, в кв. 68, съгласно действащия подробен устройствен план на [населено място], одобрен със заповед № 445/1993 г. на кмета на [населено място], ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 67 кв. м, и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ****, с площ от 24 кв. м, представляващи жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда, между съделителите М. М. Б., М. П. Г. и ЕТ „Пламид - М. Г.“. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – за проверка дали въззивното решение, в посочената по-горе част, не е вероятно недопустимо, предвид участието на едноличния търговец като самостоятелна страна по делото.

С допуснатата до касационно обжалване част на въззивното решение е отменено решение № 260099 от 27.11.2020 г. по гр. д. № 1843/2018 г. на Районен съд - Карлово в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. М. Б. срещу М. П. Г. и ЕТ „Пламид - М. Г.“ иск за делба на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 491 кв. м, находящ се в [населено място], [улица], предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), по регулационен план представляващ УПИ *-*, в кв. 69, при съседи – имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 67 кв. м, и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ****, с площ от 24 кв. м, по разрешение за строеж № 166/24.10.2002 г. на ТСУА - общ. К., представляващи жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда, а поземленият имот по документ за собственост представляващ УПИ *, в кв. 68 по ЗРП на [населено място], състоящ се от 308 кв. м дворно място, като вместо това въззивният съд е допуснал делба между М. М. Б. и М. П. Г. на следния недвижим имот: реална част с площ от 308 кв. м от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с площ на целия поземлен имот от * кв. м, находящ се в [населено място], [улица], предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), която реална част е обособена като УПИ *-*, в кв. 68, съгласно действащия подробен устройствен план на [населено място], одобрен със заповед № 445/1993 г. на кмета на [населено място], при съседи на поземления имот – имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 67 кв. м, и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ****, с площ от 24 кв. м, представляващи жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда по разрешение за строеж № 166/24.10.2002 г. на ТСУА - общ. К. и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 41/11.08.2005 г., издадено от гл. архитект на О. К. при квоти от по 1/2 ид. ч. за всеки съделител, като е отхвърлил иска за делба по отношение на ЕТ „Пламид – М. Г.”.

От фактическа страна Окръжен съд – Пловдив е приел, че съгласно заключенията на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 491 кв. м, е образуван изцяло от УПИ *-* и от по-голяма част от УПИ *-*, общ., които са посочени в комбинирана скица - Приложение № 2 към основното заключение. По отношение на УПИ *-*, със заповед № 445/1993 г. на кмета на О. К. е одобрен регулационният план на част от [населено място], касаещ кв. 68, в който попада имот пл. № * г., и от същия е отреден УПИ *-*, който е обозначен между числата 1-2-3-4-5-6-1 на скица - ксерокс - Приложение № 1 към основното заключение на СТЕ. От 1997 г. до изготвянето на основното заключение на СТЕ по отношение на посоченото УПИ не са били предприети регулационни изменения. По делото се установява, че УПИ *-* е бил придобит от М. М. Б. и М. П. Г., по време на брака им, с договор за продажба на общински парцел от 1997 г., вписан на 18.12.1994 г. в АВ - гр. Карлово, който УПИ се намира в кв. 68 по плана на [населено място] и се състои от 308 кв. м. С последваща разпоредителна сделка горните съделители са прехвърлили на ЕТ „Пламид - М. Г.“ 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху незастроения парцел от * кв. м, съставляващ УПИ *-* в кв. 68 по РП на [населено място], съгласно договор за покупко-продажба от 07.11.2002 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 14, том III, дело № 373/07.11.2002 г. на нотариус Ст. Р., с рег. № 099 на НК. С. П. № 2 към основното заключение на СТЕ, в УПИ *-* са били изградени двуетажна жилищна сграда и селскостопанска постройка, които съгласно скица по делото са заснети в кадастралната карта на [населено място], като жилищната сграда е с идентификатор **** и площ от 67 кв. м, а селскостопанската сграда е с идентификатор **** и площ от 24 кв. м. Съгласно допълнителното заключение на СТЕ, жилищната сграда и селскостопанската сграда са въведени в експлоатация през 2005 г., като според разрешение за строеж № 166/24.10.2002 г. на ТСУА - общ. К. и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 41/11.08.2005 г., издадено от гл. архитект на О. К. представляват жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда.

Въззивният съд е заключил, че в резултат на извършените сделки М. М. Б., М. П. Г. и ЕТ „Пламид - М. Г.“ са се легитимирали като съсобственици на частта от ПИ с идентификатор ***, съставляваща УПИ *-* с площ от 308 кв. м, ведно с изградените в нея жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 67 кв. м и селскостопанска сграда с идентификатор ****, с площ от 24 кв. м, представляващи жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда. Визирал е, че след прекратяването на брака между М. Б. и М. Г., на основание договор за продажба на общински парцел от 1997 г., вписан на 18.12.1994 г. в АВ - гр. Карлово, и предвид разпоредителната сделка от 07.11.2002 г., всеки от тях се е легитимирал като собственик на 1/4 ид. ч. от УПИ *-*, а ЕТ „Пламид - М. Г.“ - на останалата 1/2 ид. ч. По отношение на постройките в имота не е учредено право на строеж, поради което следва да се приеме, че следва да намери приложение чл. 92 ЗС и те по приращение са собствени на собствениците на УПИ *-*, според правата им. Съдът, съобразно наведеното в исковата молба, е обсъдил дали М. Б. и М. Г., по време на брака им, са придобили по давност прехвърлената на ЕТ „Пламид - М. Г.“ 1/2 ид. ч. от УПИ *-*, ведно с изградените в имота сгради. Изложил е, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години (чл. 79, ал. 1 ЗС), а владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя (чл. 68, ал. 1 ЗС); създадена е и оборима презумпция, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго (чл. 69, ал. 1 ЗС). Съгласно ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Въззивният съд е посочил, че в случая се претендира изтекла десетгодишна придобивна давност за 1/2 ид. ч. от УПИ *-*, считано от 2002 г., и за сградите в имота - от датата на построяването им, като те са въведени в експлоатация през 2005 г. Твърденията на Б. са, че разпоредителната сделка от 2002 г. е била фиктивно извършена в полза на ЕТ „Пламид - М. Г.“, който не е осъществявал търговска дейност в имота, а последният е продължил да се владее от съпрузите за задоволяване на нуждите на семейството и обслужването на изградената от тях жилищна сграда, представляваща семейно жилище. Въззивният съд е намерил така изложените твърдения за доказани въз основа на събраните гласни доказателства, чрез разпита на водените от ищцата свидетели, и от постигнатото между съпрузите споразумение, одобрено с бракоразводното решение. Визирал е, че по отношение строителството в имота, от показанията на свидетелката Д. Б. се установява, че планът е бил изваден през 2002 г., а строежът на къщата е продължил две години. Последната е построена от двамата съпрузи по време на брака им, с общи средства, за задоволяване на жилищните нужди на семейството, в която къща те са отгледали децата си и са живели до развода си през 2016 г. Свидетелката излага показания, че части от имота са били прехвърлени на ЕТ „Пламид - М. Г.“, но не е бил построен търговски обект и търговска дейност в имота не е била осъществявана. Напротив, според тези свидетелски показания мястото е било към къщата, имало цветя, градинка и лозички. В този смисъл са и показанията на свидетелката П. Б. (сестра на ищцата), която също сочи, че строителството на къщата е започнало през 2002 г., същата е била построена за 2-3 години, през 2004 г. семейството се е нанесло да живее в къщата. Посочва, че къщата е построена със семейни средства, като строителството е било извършено от наета фирма или работници. По отношение на дворното място се сочи, че в него се вкарвали колите, имало градинка, лози; в мястото не се появил търговски обект, а сградата не се ползвала от фирмата. Мястото се е ползвало от семейството преди да се разведат през 2016 г. Съдът е счел, че на гласните доказателства кореспондира и съдържанието на постигнатото между страните споразумение, одобрено с бракоразводното решение от 12.07.2016 г., с което съделителите са установили, че изградената постройка (къща) с дворно място в [населено място], [улица] представлявала тяхно семейно жилище, придобито по време на брака.

Окръжен съд – Пловдив е посочил, че при съвкупната преценка на събраните доказателства се налага извод, че въпреки извършената разпоредителна сделка през 2002 г., за периода от 2002 г. до прекратяването на брака през 2016 г. съпрузите са упражнявали фактическа власт върху прехвърлената 1/2 ид. ч. и са своили същата за задоволяване на жилищните нужди на семейството чрез изграждане на семейно жилище и неговото обслужване. Същевременно не се установява едноличният търговец да е упражнявал търговска дейност в имота, нито такава в изградената постройка. Упражняваното от съпрузите владение по време на брака им по отношение на имота и постройката е било безспорно обективирано спрямо другия съсобственик - едноличния търговец, доколкото като такъв именно се явява единият от съпрузите М. Г., който въпреки регистрацията си като едноличен търговец не променя своята правосубектност. Към момента на развода на страните през 2016 г. е настъпило оригинерното придобивно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС - придобиване на правото на собственост за съпрузите над съсобствения имот и сгради, поради упражнено спокойно и несмущавано владение върху същите повече от десет години. Поради това съдът е намерил за основателен иска за делба на реалната част от ПИ с идентификатор ***, обособена като УПИ *-*, и сградите в него между М. М. Б. и М. П. Г., при равни квоти.

Жалбоподателят М. Г. намира въззивното решение в частта, с която искът за делба е отхвърлен по отношение на ЕТ „Пламид - М. Г.“, както и в частта относно квотите, при които е допусната делба на реалната площ от 308 кв. м от поземления имот, обособена като УПИ *-* в кв. 68 съгласно действащия ПУП за [населено място], ведно със сгради, за частично недопустимо, както и неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че делбата следва да бъде допусната между него и М. Б., при квоти, съответно, от 3/4 ид. ч. и 1/4 ид. ч.

М. Б. счита касационната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

С договор за продажба на общински парцел, вписан в КРС на 18.12.1997 г., том ІV, стр. 142, М. М. Г. е закупила по време на брака си с М. П. Г. (сключен на 06.09.1987 г.), парцел * в кв. 68 по ЗРП на [населено място], с площ от 308 кв. м.

На М. Г., за УПИ *-*, кв. 68 по плана на [населено място], е издадено от О. К. разрешение за строеж № 166/24.10.2002 г. за жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда. Въз основа на разрешението за строеж са изградени процесните жилищна и стопанска сгради, с идентификатори **** и ****, въведени в експлоатация през 2005 г. (удостоверение № 41/11.08.2005 г. на О. К. . Същите са отразени в скица на СГКК – [населено място] като, съответно, жилищна сграда-еднофамилна, на два етажа и селскостопанска сграда, на един етаж.

С нот. акт № 14/07.11.2002 г., том ІІІ, рег. № 5978, дело № 373/2002 г. М. Г. и М. Г. са продали на ЕТ „Пламид – М. Г.“, представляван от М. П. Г., 1/2 ид. ч. от незастроения по това време УПИ *-*, в кв. 68, [населено място], с площ от 308 кв. м.

Бракът между страните е прекратен с решение № 248/12.07.2016 г. по гр. д. № 131/2016 г. на Районен съд – Карлово. С него ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], представляващо къща с дворно място, собственост на съпрузите, е предоставено за ползване на М. Г., срещу заплащане наем на М. Г..

Съгласно заключенията на съдебно-техническата експертиза по делото (основно и допълнително), със заповед № 445/1993 г. на кмета на [община] е одобрен регулационен план на частта от града, касаеща кв. 68, според който за имот пл. № * е отреден парцел *-*, който е продаден на съделителите през 1997 г. от община Карлово и за който не се установява да са предприемани каквито и да било регулационни изменения. Освен него, в границите на ПИ с идентификатор *** попада и по-голямата част от УПИ *-*, общински. Според вещото лице, в одобрената през 2011 г. кадастрална карта е налице грешка, изразяваща се в неотразяване на нематериализираната парцелна граница между УПИ * и УПИ *.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства (писмени, гласни и съдебно-счетоводна експертиза) не се установява за построяването на процесните сгради да са използвани средства от дейността на ЕТ „Пламид – М. Г.“ или от тях да са получавани приходи в резултат на търговска дейност. От разпита на свидетелите Д. Б. и Н. Б., чиито показания настоящият съд цени при условията на чл. 172 ГПК и ги намира за достоверни, като базирани на непосредствени възприятия, непротиворечиви и подкрепени и от останалите доказателства по делото, може да се направи обоснован извод, че строежът в УПИ *-* е бил финансиран със семейни средства на М. Г. и М. Г. и построеното те са ползвали като семейно жилище до развода; търговска дейност в дворното място и сградите не е била осъществявана.

М. Г. се е позовала на изтекла в нейна и на М. Г. полза придобивна давност по отношение на делбените имоти, с твърденията, че от 2002 г. двамата са владели срещу ЕТ „Пламид – М. Г.“.

Настоящият съдебен състав споделя разбирането, обективирано в решение № 26/24.07.2018 г. по т. д. № 1853/2017 г. на ВКС, І т. о. и визираните в него други решения, че физическото лице и регистрираният от същото едноличен търговец не съставляват различни правни субекти. Регистрацията на едноличен търговец по смисъла на чл. 56 и сл. ТЗ единствено ползва физическото лице, осъществяващо търговска дейност по занятие, за нуждите на водене делата му по търговски начин, като формално отграничава имуществото му от това на физическото лице, с оглед оперативно обслужване на търговската му дейност и правоотношенията с контрахенти, в които встъпва при осъществяване на същата, както и правоотношенията му с фиска. Имуществото на едноличния търговец, обаче, вкл. като гаранция за интересите на кредиторите, е неразделна част от имуществото на физическото лице и независимо от формалното им отграничаване и с двете същият отговаря както за задълженията си, възникнали от сделки и действия като търговец, така и за задълженията си по имуществени отношения, в които влиза в частния си живот. Титуляр както на търговскоправните, така и на гражданскоправните права и задължения, е едно и също физическо лице.

От изложеното следва и че физическото лице и едноличният търговец не са различни страни в процеса.

Ето защо, като е приел, че по делото съделители са както М. П. Г., така и ЕТ „Пламид – М. Г.“, въззивният съд е постановил недопустимо решение в частта, с която е отхвърлил иска за делба по отношение на едноличния търговец. Такава самостоятелна страна по делото, вън от съделителя М. П. Г., не съществува. Ето защо решението на Окръжен съд – Пловдив в посочената част - за отхвърляне на иска за делба спрямо ЕТ „Пламид – М. Г.“, следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството – да се прекрати.

Същевременно, с оглед горните аргументи – че физическото лице и регистрираният от същото едноличен търговец не съставляват различни правни субекти, съдът намира съображенията на въззивния съд при определяне квотите на съделителите за неправилни.

След като едноличният търговец не е различен правен субект от физическото лице, по отношение на него намира приложение разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и давност между горните двама съделители не е могла да тече до прекратяване на брака им. Следователно, М. Б. не е могла до влизане в сила на бракоразводното решение да владее срещу ЕТ „Пламид – М. Г.“, а след това не е изтекъл изискуемият се съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен срок. Следва да се отбележи, че М. Г. не е твърдял придобивна давност, нито е могъл да владее срещу себе си (като ЕТ). Следователно, предвид сделката, обективирана в нот. акт № 14/07.11.2002 г., том ІІІ, рег. № 5978, дело № 373/2002 г., квотите на страните от поземления имот са: 1/4 ид. ч. за М. Б. и 3/4 ид. ч. за М. Г..

Построените в същия поземлен имот, по време на брака между страните, сгради представляват семейна имуществена общност на основание чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), предвид необорване по делото на презумпцията на ал. 3 на същия член за съвместен принос. По отношение на тях не намира приложение чл. 92 ЗС и квотите на страните не се определят от правата им от поземления имот. В този смисъл са постановките на ТР № 4/14.04.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 5/31.10.1972 г. по гр. д. № 4/1972 г., т. 4. В случая разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) установява „другото“ по смисъла на чл. 92 ЗС относно собствеността на създаденото приращение по време на брака. Ето защо построената по време на брака сграда става съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на съпрузите, независимо от различните им права върху дворното място.

Изложеното обуславя отмяна на въззивното решение за допускане делба на поземления имот при определените с него квоти, като делбата бъде допусната при квоти: за М. Г. – 3/4 ид. ч., а за М. Б. – 1/4 ид. ч. Макар и по други съображения, въззивното решение в частта за допускане делба на процесните сгради при равни квоти, следва да бъде оставено в сила.

Страните имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора пред ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 693 от 23.05.2023 г. по гр. д. № 20235300500331/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която искът за делба на УПИ *-*, ведно с построените в него: двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 67 кв. м, и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ****, с площ от 24 кв. м, е отхвърлен по отношение на ЕТ „Пламид – М. Г.“ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на този съделител.

ОТМЕНЯ решение № 693 от 23.05.2023 г. по гр. д. № 20235300500331/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която искът за делба на следния недвижим имот: реална част с площ от 308 кв. м от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с площ на целия поземлен имот от 491 кв. м, находящ се в [населено място], [улица], предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), която реална част е обособена като УПИ *-*, в кв. 68, съгласно действащия подробен устройствен план на [населено място], одобрен със заповед № 445/1993 г. на кмета на [населено място], при съседи на поземления имот – имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, между съделителите М. П. Г. и М. М. Б., е допусната при определени квоти от по 1/2 ид. ч. за всеки съделител, КАТО ВМЕСТО ТОВА ДОПУСКА делбата на поземления имот при квоти: 3/4 ид. ч. за М. П. Г. и 1/4 ид. ч. за М. М. Б..

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която е допусната делба на построените в същия поземлен имот двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 67 кв. м, и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ****, с площ от 24 кв. м, между съделителите М. П. Г. и М. М. Б., при квоти от по 1/2 ид. ч. за всеки съделител, както и в частта на присъдените разноски (1100 лв. в полза на М. П. Г. и 1500 лв. в полза на М. М. Б.).

ОСЪЖДА М. М. Б. да заплати на М. П. Г. допълнително разноски за предходните въззивни и касационно производства в размер на 400 лв. (четиристотин лева), както и разноски за настоящото производство пред ВКС в размер на 55 лв. (петдесет и пет лева).

ОСЪЖДА М. П. Г. да заплати на М. М. Б. допълнително разноски за предходните въззивни и касационно производства в размер на 70 лв. (седемдесет лева), както и разноски за настоящото производство пред ВКС в размер на 1000 лв. (хиляда лева).

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: