Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА).

Образувано е по касационна жалба на Р.К и Д.К и двамата от [населено място ], чрез процесуалните им представители адв.. У и адв.. И, против решение № 391 от 04.10.2018г. във връзка с решение за поправка на обечивдна фактическа грешка № 483 от 12.11.2018г., постановено по административно дело № 271/2018г. по описа на Административен съд – гр. Д., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 233 от 28.03.2017г. на Кмета на О. Б, с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ е наредено на Д.К да премахне незаконен строеж „пристройка – лятна тераса от около 16 кв. м. към съществуаща едноетажна сграда, описана като сграда идентификатор № 02508.62.641.7 по кадастралната карта на гр. Б.”, находящ се в м. „Тузлата“ и с което жалбоподателката Р.К е осъдена да заплати разноските по делото.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърдят и недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по заповед № 233 от 28.03.2018г., а оспорената от тях заповед е била № 233 от 28.03.2017г. Твърдят неправилност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, като напротив посочват такива, а именно липса на реквизити и неяснота на волята на административния орган. Твърдят и че съдът не е отговори на всички наведени възражения в жалбата, както и че не е изследвал устройствения статут на територията, в която се намира строежа. Твърдят, че за територията, в която е изграден строежът, има...