Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ.
Образувано е по касационна жалба на В.А, В.А, А.С, И.Да, В.Д, Я.М, Ц.Ц, Т.Ц, А.Х, М.Н, М.В, Р.Д, Б.Д, К.П, Р.В, М.Р, Л.К, Е.М, Ч.К, К.В и Б.С, подадена чрез адвокат Д.Г против Решение № 6396/05.11.2018 г., постановено по административно дело № 14070/2017 г. по описа на Административен съд – София град. С оспореното решение са отхвърлени жалбите им срещу Виза за проектиране № РВТ17-ГР94-93/17.11.2017 г., издадена от Главния архитект на Район „Витоша“ – Столична община.
В касационната жалба се сочат и трите основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебното решение. На следващо място се твърди, че съдът в нарушение на процесуалните правила отказал да назначи нова експертиза, след като изготвената по делото била оспорена. Оспорват се правните изводи по приложението на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, като се твърди, че тази норма, както и чл. 41, ал. 2 ЗУТ са неприложими в случая, което обуславя материална незаконосъобразност на визата. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени визата и се присъдят сторените по делото разноски.
На проведеното по делото заседание, касационните жалбоподатели се представляват от адвокат Георгиева, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена.
Ответните страни – Главния архитект на Район „Витоша“ – Столична община, Ц.Ц, Т.В, Р.П, Б.Я, Г.К и П.К, редовно призовани, не се явяват е не вземат становище по спора.
Ответниците В.М и В.П, се представляват от адвокат Лозанова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмен отговор.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.
Касационната жалба като подадена в срок и от надлежни страни е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е виза за проучване и проектиране на „две жилищни сгради с подземни гаражи“, в УПИ XIII – 140, 141 /ПИ № 68134.1931.141/, кв. 215, м. „Павлово – Бъкстон“ по плана на гр. С., издадена на основание чл. 140, ал. 3 ЗУТ, във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ. В хода на проведеното съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключението на съдебно-техническа експертиза. Съдът е извършил правилен анализ на доказателствата, отговорил е на поддържаните пред него възражения, извършил е цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт и е достигнал до законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Правилна е преценката на първостепенния относно компетентността на органа, издал визата, както и спазване на законоустановената форма и на административно-производствените правила при нейното издаване. Установено е, че разрешеното проектиране на двете жилищни сгради съответства на предвиденото в действащия план начин и характер на застрояване, както и на допустимите параметри за височина, плътност, интензивност на застрояване и минимална озеленена площ. Категорично е заключението на експерта, че с процесната виза само се конкретизира разположението на сградите по действащия план на застрояване от 1995 г., без да се въвеждат нови елементи на основно и допълващо застрояване. С оглед на тези установявания, обоснован е изводът за материална законосъобразност на визата, като издадена при спазване на разпоредбата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, която допуска конкретното застрояване в имота да се определи с виза, когато се променя само разположението и конфигурацията на предвидените по плана сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона. Освен това, вещото лице е установило, че с визата е отчетено наличието на ценни дървесни видове в имота, като за тяхната защита са определени ограничителни линии на застрояване, в съответствие с Приложение № 2, т. 3 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община.
Неоснователно се твърди в касационната жалба за допуснато от съда съществено процесуално нарушения, изразяващо се в недопускане на нова съдебно-техническа експертиза. Действително съдът е извел правните си изводи въз основа на заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, като подробно и логически се е обосновал защо го кредитира. Съгласно чл. 201 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, допълнително заключение се възлага, когато изготвеното заключение не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В конкретния случай, не е налице нито една от посочените две хипотези, поради което не се е налагало допускането на нова експертиза.
Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебното решение е валидно, допустимо и не страда от сочените основания за касирането му, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, в полза на ответника В.М следва да се присъдят сторените от него разноски в настоящото съдебно производство, които са в доказан размер на 1200 лева за платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на пълономщника на касаторите за прекомерност на това възнаграждение, с оглед на фактическата и правна сложност на казуса, както и предвид процесуалната активност на упълномощения адвокат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6396/05.11.2018 г., постановено по административно дело № 14070/2017 г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА В.А, В.А, А.С, И.Да, В.Д, Я.М, Ц.Ц, Т.Ц, А.Х, М.Н, М.В, Р.Д, Б.Д, К.П, Р.В, М.Р, Л.К, Е.М, Ч.К, К.В и Б.С, да заплатят на В.М от [населено място], [адрес], съдебно-деловодни разноски в размер на 1200 лева. Решението не подлежи на обжалване.