Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „С. В. Е“ ЕООД срещу решение № 5876 от 27.10.2020 г. по адм. дело № 5472/2020 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/1056 от 08.05.2019 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ ’’Земеделие”.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че инвестицията е извършена изцяло и в срок, но е налице пропуск от страна на дружеството за представяне на доказателства за това пред ДФ „Земеделие“. Касаторът счита, че в европейското законодателство, при административен пропуск за подаване на заявление за окончателно плащане е предвиден различен от приложения от административния орган режим. В тази връзка цитира чл. 26, параграф 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1105 на Комисията. Според касатора, безспорно е подадено заявление за окончателно плащане, но същото не е прието. Намира, че органът е следвало да изчисли размера на сумата, която трябва да задържи поради забавата и да направи проверки, за да прецени дали са налице основания за задържане на цялата останала сума, ако инвестицията не е изпълнена или е в отклонение на одобренията по програмата, а не да отказва да приеме заявлението за окончателно плащане. Излага, че цитирания Регламент урежда изчерпателно процедурата по задържане на банковите гаранции, която не е спазена от административния орган. Намира, че съгласно чл. 170 от АПК, органът е този, който следва да докаже правилното установяване на публичното държавно вземане, въз основа на което е задържал банковите гаранции. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици. Претендира разноски за двете съдебни...