Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на М.Г срещу решение № 354/02.12.2020г. по адм. дело № 324/2020 г. на Административен съд – Смолян.

С обжалваното решение Административен съд – Смолян отхвърля жалбата на Гайдарова против заповед № 1460/30.09.2020г. на кмета на община С., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), е прекратено служебното правоотношение с М.Г за длъжността - началник отдел "Местни данъци и такси“ при община Д..

Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че съдът не отговаря на всички оплаквания за незаконосъобразност на административния акт, както и че неперавилно интерпретира доказателствения материал по делото, като достига до неправилни правни изводи. При тези съображения, развити в касационната жалба, иска да се отмени съдебния акт и се реши спора по същество като се отхвърли първоначалното оспорване. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – кметът на община Д., чрез адв.. Р оспорва касационната жалба като поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Претендира разноски по делото.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

Налице е процесуално допустимо касационно оспорване, което по същество е неоснователно.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е заповед № 1460/30.09.2020г. на кмета на община Д., с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ), чл. 108, във вр. с чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, Решение № 115/06.08.2020г. на Общински съвет-Девин за приемане на нова структура на Общинска администрация-Девин, считано от 01.10.2020г. и съкращаването на длъжността началник отдел "Местни данъци и такси“ при община Д. е прекратено служебното правоотношенсие с М.Г, заемаща посочената длъжност.

Съгласно утвърдената структура на общинската администрация при община Д. в сила от 01.10.2020г. е премахнат съществуващия дотогава отдел „Местни данъци и такси“ с щат от 5 служители, като отделът се преструктурира в служба „Местни данъци и такси“ с щат от 3 служители (Раздел ІV, б. „Д“ от Приложение № 1 към Решение № 115/06.08.2020г. на ОбС-Девин).

На база на тези структурни промени кметът на община Д. утвърждава и новото длъжностно разписание, считано от 01.10.2020г., по силата на което в ново утвърденото структурно звено-Местни данъци и такси длъжността началник отдел „МДТ“ не съществува.

При тези фактически установявания и констатации по доказателствата, съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание и съобразяване с административнопроизводствените правила, и в съответствие с приложимите материално правни норми. Решението е правилно.

Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА общинският съвет одобрява общата численост на персонала и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството по предложение на кмета на общината. По силата на чл. 1, ал. 1 и ал. 3 и чл. 4 и сл. от ЗА структурата на администрацията е нейното устройство, изразяващо се в организирането й в дирекции, отдели и сектори, като според дейностите, извършвани при подпомагане на органа на държавна власт, те се разпределят в обща и специализирана администрация.

Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 2 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) (ЗА) кметът на община е териториален орган на изпълнителната власт. При осъществяване на своите правомощия той се подпомага от общинска администрация (чл. 34, чл. 36 и чл. 38 от ЗА). По аргументи от тези разпоредби кметът е ръководител на общинската администрация, а по силата на чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА той е и орган по назначаването на служителите в нея. Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение, чрез заемането на длъжности, чиито наименования се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА). В класификатора се посочват и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на длъжност и видът на правоотношението, по което тя се заема - чл. 12 и чл. 13 от ЗА. По силата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл и чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредба за прилагане на КДА, приета с ПМС № 129/2012г.) длъжностното разписание, в което се определят конкретните длъжности, които ще се използват в администрацията, в т. ч. и по вид правоотношение (по аргумент от чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на КДА), се утвърждава от органа по назначаването, съответно от ръководителя на администрацията, съгласно приложение № 1 към Наредбата. Утвърждаването на длъжностното разписание от кмета като орган на местната власт и управление следва да отразява утвърдената организационно-управленска структура от Общинския съвет. В разглеждания казус при утвърждаване на новото длъжностно разписание в сила от 01.10.2020г. са определени три длъжности в новото административно звено - служба „Местни данъци и такси“, което съответства с приетата структура на администрацията от ОбС гр. Д..

Съгласно тези данни, съдът правилно приема, че заеманата от служителя ръководна длъжност е съкратена като позиция в длъжностното разписание., като преценката кои длъжности да съкрати в изпълнение на разпореденото с Решение № 115 на Общинския съвет изменение на числеността и структурата на общинската администрация е изцяло в преценката на органа по назначаване и не подлежи на съдебен контрол.

Неоснователно е касационното оплакване за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение.

От анализа на доказателствата по делото съдът прави извод за наличие на кумулативно изискуемите предпоставки на приложимата правна норма – чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Фактическите и правни изводи на решаващия съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства.

Предвид приетите с Решение № 115 от 06.08.2020г. структурни промени и намаляване на щатната численост на служба „Местни данъци и такси“ и легалната дефиниция на понятието на "длъжност в администрацията" по чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (обн. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01 юли 2012 г.), правилно административният съд приема, че длъжността, заемана от М.Г е съкратена по смисъла на посочената норма. За да се приеме, че е налице реално съкращаване на длъжността, следва да се докаже по несъмнен и категоричен начин, че тя не фигурира едновременно като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, което в случая е доказано.

Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че не е налице процесуално нарушение при произнасяне и връчване на оспорената заповед преди 01.01.2020г., след като е отразено в акта, че прекратяването на служебното правоотношение е в сила от 01.01.2020г.

Неоснователно е и касационното възражение за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт от решаващия съд.

Обосновано, след обсъждане на всички допустими и относими към съдебноадминистративния спор доказателства е направен основният правен извод на решаващият съд за наличие на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което решението, с което е отхвърлена жалбата на М.Г от гр. Д. е правилен, и обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на ответната страна по касация следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 732 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, платими от М.Г. Воден от горното, ВАС, състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 354/02.12.2020г. по адм. дело № 324/2020 г. на Административен съд – Смолян.

Осъжда М.Г от гр. Д. да заплати на община Д. разноски по делото в размер на 732 (седемстотин тридесет и два) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Решението е окончателно.