Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Кюстендил, гр. К., ул. „Ц. О“ №269 срещу Решение №269 от 23.11.2020 г. на Административен съд - Кюстендил по административно дело №390/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение №61 от 14.09.2020 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Кюстендил, с което на Г.Б е отказано издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство и преписката е върната на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – началникът на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Кюстендил, счита ожалваното съдебно решение за нищожно, недопустимо и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 1, 2 и 3 АПК.

Излага подробно всички факти по делото и сочи, че г-н Бошикьов не отговаря на изискването на чл. 151, ал. 2 и 5 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП). В дадената на основание чл. 13, т. 6 от Наредба №І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба №І-157) декларация е декларирал обичайно място на пребиваване на територията на страната по постоянен адрес, но от извършената проверка на задграничните му пътувания е установено, че не е бил на територията на страната повече от 185 дни в рамките на последните 12 месеца. Този факт не се оспорва от лицето, което сочи, че живее и учи в Италия.

Сочи, че представеното от г-н Бошикьов свидетелство за завършено образование не покрива изискванията на Закон за завършен...