Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия органа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 -2020 г., гр. С., ул. „Триадица“ №2 срещу Решение №208 от 17.12.2020 г. на Административен съд - Видин по административно дело №123/2020 г.
С обжалваното решение съдът е отменил т. 1 от Решение №РД-05-51 от 28.02.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г., с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на „Българска информационна агенция“ ЕООД за проектно предложение BG05M9OP001-1.057-0218. І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Счита, че съдът правилно е определил спора по делото, но е направил неправилни фактически и правни изводи. Неправилно съдът приема, че органът е длъжен да предприеме действия за уведомяване на кандидата чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) или „чрез официална кореспонденция на хартия“ като не е отчел чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), както и изрично посоченото в Условията за кандидатстване по процедура BG05M9OP001-1.057 „Умения“. Не е отчел, че ИСУН не позволява самото изпратено чрез нея съобщение да бъде подписано с електронен подпис, което налага използването на имейл.
Неправилно съдът приема, че органът е този, който трябва да докаже факта кога и дали електронното писмо е постъпило в електронната система на кандидата. Сочи, че именно кандидатът е посочил информационната система, чрез която да му бъде доставяно съобщението, а факта, че използва безплатна, поради...