Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Е.Е, с постоянен адрес: гр. Д., [адрес], чрез адв. Т.С, срещу решение № 192 от 08.07.2020 г. постановено по адм. д.№96 по описа на Административен съд гр. Д. за 2020 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №08/06/1/0/01506/2/01/04/01 от 05.12.2018 г. издаден от директор на Областна дирекция „Земеделие” гр. В./ОДЗ-Варна/ на Държавен фонд „Земеделие”.

Касаторът твърди, че издаденият акт е нищожен, тъй като е издаден от териториално некомпетентен орган. АУПДВ е издаден от Директора на ОД „Земеделие” – Варна, въпреки, че на територията на област Д. също има териториална структура на Държавен фонд „Земеделие”.

Освен наведените твърдения за нищожност на акта се поддържат и твърденията за незаконосъобразност на АУПДВ изложени при първоначалното разглеждане на делото.

Моли, решението да бъде отменено, както и процесния АУПДВ.

Претендира присъждане на разноски за всички производства при разглеждане на делото.

Ответникът – Директор на ОД „Земеделие” - Варна, редовно призован за насроченото открито съдебно заседание не изразява становище по касационната жалба.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Не са налице пороци на съдебното решение, които да съставляват касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. АУПДВ е издаден от компетентен орган, надлежно упълномощен от изпълнителния директор на ДФЗ.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с представените по делото доказателства, твърденията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Д. е бил АУПДВ №08/06/1/0/01506/2/01/04/01 от 05.12.2018 г. издаден от директор на Областна дирекция „Земеделие” гр. В./ОДЗ-Варна/ на Държавен фонд „Земеделие”, с който е отказано второ плащане по договор №08/06/1/0/01506 от 20.01.2016 г., а първото плащане е определено като такова подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, заради неизпълнение на заложеното в бизнес плана – създаване на едно работно място за отчетен период за една година спрямо месеца, предхождащ подаването на заявката за второ плащане, съобразно правилото на §1, т. 31 от ДР на Наредба №14/2015 г.

При постановяване на решението, съдът в изпълнение на указанията на ВАС, дадени с решение №1974/06.02.2020 г. постановено по адм. д.№9817/2019 г. е извършил проверка на издаденият АУПДВ на всички основания по чл. 146 от АПК. Прието е, че е установена компетентността на органа да издаде акта, тъй като надлежно са му възложени правомощия от Изпълнителния директор на ДФЗ.

Установено е, че административният орган е издал акта без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяната му. Жалбоподателят е уведомен по чл. 26, ал. 1 от АПК за началото на производството. Възраженията му не са обсъдени, но това нарушение не е от категорията на съществените, тъй като не би променило крайният извод за неизпълнение на поети ангажименти. Правилно констатациите на административния орган са подведени под хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 9 от Наредба №14/2015 г. За неоснователно е прието и позоваването от жалбоподателя на ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ)/ЗЗД/.

Според мотивите на съдебното решение АУПДВ съответства и на материалния закон. Чрез подписания договор №08/06/1/0/01506 от 20.01.2016 г., земеделският производител се е задължил по чл. 6, ал. 1 да изпълни бизнес-плана, с конкретни негови параметри в срок до 30.05.2018 г. При неизпълнение на някое от поетите задължения съгласно чл. 38, ал. 1, т. 9 от Наредба №14/2015 г. няма право да получи второ плащане и дължи възстановяване на първото.

Не е спорно между страните, че жалбоподателя не е създал едно ново работно място така като се е задължил и това е установено с експертиза по делото. Неоснователно земеделският производител се позовава на сезонния характер на работата, тъй като средносписъчния състав се изчислява на отчетен период, която е една пълна стопанска година. Налице е неизпълнение на показателя „създаване на едно работно място” заложен в бизнес – плана. Върху неизпълнението на задължението не влияе и обстоятелството, че е постигната основната цел на подпомагането – създаване на жизнеспособно стопанство. Създаването на заетост е второстепенна цел и не може да доведе до неблагоприятни последици за ползвателя на помощта. Неоснователно, тъй като ползвателят на помощта се е ангажирал и с двете цели по договора, следователно неизпълнението на която и да е от тях пряко засяга бизнес критериите установени с договора.

Въз основа на горното е прието, че оспорването е неоснователно и жалбата е отхвърлена. Решението е неправилно.

Макар да споделя мотивите на решаващия състав, относно неизпъление на договорните задължения за разкриване на едно работно място, касационанта инстанция намира, че не се основава на доказателствата по делото приетото от съда, че процесния АУПДВ е издаден от компетентен орган.

В редакцията на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП/ ДВ, бр. 2/2018г./, към момента на издаване на процесния АУПДВ е предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Описаните в нормата правомощия не включват издаването на АУПДВ. С §5 от ПЗР на ЗПЗП е предвиден, че разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон. По силата на закона е придадено обратно действие на разпоредбите, с които се урежда възможността изпълнителният директор на Държавен фонд"Земеделие" да делегира своите правомощия и във връзка с издаването на решения за финансови корекции и АУПДВ.

В редакцията на нормата относима към датата на издаване на АУПДВ, е налице и друго съществено допълнение, че делегирането следва да е съобразно териториалната компетентност на дирекциите.

По делото е приложена, като част от административната преписка заповед №03-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на директорите на ОД на ДФЗ, са делегирани правомощия в съответствие с териториалната им компетентност. Въз основа на тази заповед е предвидено, че директорите на ОД на ДФЗ имат правомощия да вземат решения за одобрение/отказ за финансиране, прекратяване на договорите за финансова помощ и свързаните с прекратяването им последици по процесната подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства". В текста на заповедта, с оглед приложимият материален закон е предвидено, че делегацията е свързана с териториалната компетентност на съответната областна дирекция.

Териториалната компетентност определя в каква територия имат действие конкретно възложените правомощия на органа. Въз основа на нея се определя коя от еднаквите по степен структури е компетентна да разпореди конкретни права и задължения по отношение на лицата.

Териториалната компетентност на еднаквите по степен структури на ДФЗ се определя с Устройствения правилник на ДФЗ, като в чл. 42 е предвидено, че Държавен фонд "Земеделие" е структуриран в 28 областни дирекции със седалища в областните центрове в страната. На всички дирекции в областните центрове са възложени общи функции описани подробно в чл. 43 от УПДФЗ.

В следващите разпоредби от Устройствения правилник – чл. 44 и чл. 45/отм./, в относимата им към датата на издаване на АУПДВ редакция е предвидено, че конкретно посочени дирекции имат изрично определени правомощия по администрарането и контрола на плащанията по програми САПАРД, „Рибарство и аквакултури“, ПРСР и др.

Въпреки това от представените доказателства по делото не е установена нормативно необходимата връзка между териториалната компетентност на директора на ОД на ДФЗ - Варна, с процесното обществено отношение по повод издаването на АУПДВ спрямо земеделски производител, действащ в област Д.. Този извод се подкрепя и от факта, че договор № 08/06/1/0/01506 от 20.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за развитието на малки стопанства по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанска" по мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР /2014-2020 г. / е сключен между земеделския производител и директора на ОД на ДФЗ – гр. Д., като представител на ДФЗ, процесният АУПДВ е издаден от директора на ОД на ДФЗ – Варна. Издадената от изпълнителния директор на ДФЗ заповед, на която се е позовал АС-Добрич не е породила последиците по чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК, тъй като посоченият в заповедта елемент "териториалната компетентност" на директора на ОД на ДФЗ - Варна по отношение на ПРСР във връзка с дейност, осъществявана в област Д., не е налице.

В процесния случай е налице препращане към териториална компетентност, която би следвало, но не е нормирана в действащия УПДФЗ. Не е определено как е разпределен териториалния обхват на посочените ОД на ДФЗ по отношение на ПРСР. Този пропуск не е саниран и с последвалото изменение на ЗПЗП в сила от 28.06.2019 г. Както в чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, така и в заповедта на изпълнителния директор на фонда, делагацията на правомощия е обвързана от териториалната компетентност на директорите на областните дирекции, а не от функционална им компетентност. В този смисъл състави на ВАС са се произнесли с решение №2564/24.02.2021 г., постановено по адм. д.№8571/2020 г.; решение № 9618/15.07.2020 г. постановено по адм. д.№4577/2020 г.; решение №5813/20.05.2020 г. постановено по адм. д.№13098/2019 г. и др.

От изложеното следва, че при издаването на оспорения АУПДВ директорът на ОД на ДФЗ Варна е надхвърлил териториалната компетентност, в рамките на която са му делегирани правомощия, поради което издаденият акт е нищожен.

По тези съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение, с което жалбата срещу АУПДВ №08/06/1/0/01506/2/01/04/01 от 05.12.2018 г. издаден от директор на Областна дирекция „Земеделие” гр. В. е отхвърлена, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се обяви неговата нищожност.

С оглед изхода на спора, основателно е и направеното своевременно искане от касатора за присъждане на разноски за всички производства по делото. Сторените по делото разноски са в общ размер на 2 172 лв., от които 472 лв. заплатени държавни такси за разглеждане на делото, 200 лв. заплатено възнаграждение на вещо лице и 1500 лв. адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е направеното възражение от процесуалния представител на административния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определеният по минимален размер на адвокатското възнаграждение е 1263 лв. Договореният между страните размер е близък до минималния и не следва да бъде редуциран. Наредбата определя минималните размери под които не могат да се уговарят възнаграждения между страните по договорите за правна помощ и съдействие. Това не означава, че възнаграждението между страните следва да бъде само минималната сума. В настоящият случай не е налице прекомерност на договореното възнаграждение.

Мотивиран така, Върховен административен съд състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 192 от 08.07.2020 г. постановено по адм. д.№96 по описа на Административен съд гр. Д. за 2020 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА нищожността на акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №08/06/1/0/01506/2/01/04/01 от 05.12.2018 г. издаден от директор на Областна дирекция „Земеделие” гр. В./ОДЗ-Варна/ на Държавен фонд „Земеделие”.

ОСЪЖДА ДФ Земеделие да заплати на Е.Е, с постоянен адрес: гр. Д., [адрес], сумата от 2 172 лв., представляващи разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.