Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. К, подадена от адв.. Б срещу решение № 1195/25.09.2020 г., постановено по адм. д. 748/2020 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-09-40/09.03.2020 г. на областния управител на област – Бургас.

Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа доводи, че решението е постановено в противоречие със ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) (ЗВ), тъй като неправилно са приложени нормите на чл. 19а, 19б и § 1, ал. 1 т. 94 ДР ЗВ. Поради това моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на заповедта. Моли за присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът – Областният управител на област Б. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира разноски.

Ответникът - Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, в представено по делото становище, чрез пълномощника си гл. юрк.. Я счита касационната жалба за неоснователна.

Ответникът - Министър на икономиката не взема становище по касационната жалба

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - трето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на кмета на О. К срещу заповед № РД-09-40/09.03.2020 г. на областния управител на област Б., с която е отказано приемане на дарение, предложено от община К., на язовир, намиращ се в поземлен имот № 000229 по КВС за землището на с. Ч. връх, с площ от 24 940 кв....