Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 229 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община срещу решение №980/17.02.2021 г. (с неточно изписана година 2017 г. в датата), постановено по адм. д. 11757/2020 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ).
Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против негова Заповед № СОА20-РД15-12635/28.09.2020 г. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и прави при условията на евентуалност възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.
Ответникът В. Ц. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Не претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение №980/17.02.2021 г. (с неточно изписана година 2017 г. в датата), постановено по адм. д. 11757/2020 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № СОА20-РД15-12635/28.09.2020 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на В. Ц. за длъжността главен експерт в отдел „Отчуждаване и обезщетяване“ към Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ на Столична община. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при превратно упражняване на власт, което съставлява основание по чл. 146, т. 5 от АПК за нейната отмяна. Първоинстанционният съд е установил и приел, че е налице реално съкращение на щата, защото е намален броя на лицата, които заемат длъжността „главен експерт“, но то не е извършено с цел оптимизация на администрацията, а за да бъде реализирано взетото 20 дни преди измененията в длъжностното разписание решение за прекратяване на служебното правоотношение именно на В. Ц..
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Обосновано въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства АССГ е приел за установено, че В. Ц. е заемал длъжността „главен експерт” в отдел „Отчуждаване и обезщетяване” към Дирекция „Инвестиционно отчуждаване” на С. О от 2009 г. като през 2019 г. е преназначен на същата длъжност и след преминаване на дирекцията към направление „Архитектура и градоустройство” на С.О.Г архитект на Столична община, на чието подчинение е направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община е изготвил на 08.09.2020 г. доклад до органа по назначаване, в който е поискал да бъде съкратена длъжността, заемана от В. Ц. и тя да бъде трансформирана в длъжност „главен специалист” в отдел „Общински експертен съвет и деловодно обслужване” на Дирекция „Административна” на С. О. С изменение на длъжностното разписание на С. О, утвърдено от кмета на Столична община, считано от 01.10.2020 г. щатните бройки за „главен експерт“ в отдел „Отчуждаване и обезщетяване” към Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ са намалели от 3 на две. В оспорената пред АССГ заповед като основание за издаването й са посочени именно този доклад и това длъжностно разписание.
При тези фактически констатации изводите на решаващият съд за наличието на основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК са правилни и законосъобразни. С разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията на "длъжност в администрацията", правилно административният съд е приел, че длъжността, заемана от В. Ц. не е премахната, а са намалени броя на лицата, които ще продължат да я изпълняват, което е една от възможните хипотези на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съдът точно е установил, че мотивите на органа по назначаване, съдържащи се в доклада на главния архитект на Столична община, на които се позовава в оспорената заповед, не са да бъде намален броя на лицата, които заемат длъжността „главен експерт“ т. е. една щатна бройка, а да бъде премахната точно позицията, заемана от В. Ц.. Следователно прекратяването на служебното правоотношение на В. Ц. не е с цел съкращаване на щата по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а за да бъде реализирано решението на главния архитект на Столична община, обективирано в негов доклад преди издаване на оспорената заповед.
Доводите в касационната жалба относно липсата на нормативно установени критерии за подбор между служителите, заемащи длъжността, която се съкращават са обсъдени от АССГ и правилно е посочено, че в случая не е относима трайно установената съдебна практика по този въпрос. В случая констатираното от административният съд основание за отмяна на оспорената пред него заповед не е нарушение на материалния закон или нарушение на административнопроцесуалните правила, а несъответствие с целта на закона. В този смисъл решаващият съд не е извършил преценка относно целесъобразността на административния акт, както твърди касационният жалбоподател, а е осъществил контрол за наличие на основанието по чл. 146, т. 5 от АПК за съответствие с целта на закона. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че доказателства за недобросъвестността на органа по назначаване се съдържат в административната преписка и по-конкретно в доклад от 08.09.2020 г. на главния архитект на Столична община, който е възприет и от кметът на Столична община без допълнителни мотиви. Обоснован е изводът на АССГ, че липсва избор от страна на органа по назначаването на кой служител да бъде прекратено служебното правоотношение, защото на предложението е да бъде съкратено конкретно лице, а не една щатна бройка от три.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила.
По водене на делото пред касационната инстанция ответникът В. Ц. не е представил доказателства, че е заплатил договореното адвокатско възнаграждение, липсва и изрично искане от него за присъждане на разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни в полза на нито една от страните по делото.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №980/17.02.2021 г. (с неточно изписана година 2017 г. в датата), постановено по адм. д. 11757/2020 г. по описа на Административен съд-София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.