Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Г. В. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Х. срещу решение № 91 от 02.04.2018 г. по гр. дело № 661/2016 г. на Пернишки окръжен съд, II граждански състав в частта, с която след частична отмяна на Решение № 295 от 11.04.2016 г., поправено с решение от 20.09.2016 г. по гр. д. № 04491/2014 г. на Пернишки районен съд, Гражданска колегия, II съдебен състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. В. А. срещу ЗАД „А. Б“ АД иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ отм. във връзка с § 22 ПЗР на Кодекса за застраховането за присъждане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, сключена с полица № 033902/05.05.2013 г. от застрахователно събитие - земетресение, причинено от сеизмични събития, локализирани от НСС в района на [населено място] на 05.08.2013 г., 11.08.2013 г., 12.08. и 13.08.2013 г., изразяващи се в стойността на ремонтно - възстановителни дейности разходи за възстановяване на вреди по застраховано имущество - жилищна сграда и гараж, находящи се в [населено място], [улица], в частта над уважения размер от 1 223 лв. до предявения размер от 10 000 лв., както и изцяло исковата претенция за 15 000 лв. - за изготвянето на проект за укрепване на сградата и предписани строително - възстановителни работи, съобразно проекта, в резултат на вреди от отцепване /отклонение/ на жилищната страда от сградата - близнак, вследствие на земните трусове и активираното свлачище, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 04.07.2014 г. до окончателното й погасяване; ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 1 269, 01 лв. - разноски за първоинстанционното производство, сумата 582, 60 лв. - разноски и сумата 408, 25 лв. - юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и поради това, че въззивното решение е очевидно неправилно:

1. Длъжен ли е решаващият въззивен съд да обсъди всички събрани в производството доказателства и при наличие на противоречиви становища на експертни заключения да изложи аргументирани, задълбочени и обстойни мотиви, в които да посочи защо възприема едни от констатациите и защо не възприема другите, кои са причините да игнорира или не възприема неоспорени констатации на приета по делото повторна съдебно-техническа експертиза, кои са неверните и неправилни констатации на експертите и защо? – противоречие с Решение № 324/13.07.2011 г. по гр. дело № 378/2009 г. на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 108/16.05.2011 г. по гр. дело № 1814/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 267/13.07.2011 г. по гр. дело № 378/2009 г. на ВКС, ГК, I г. о.

2. Може ли решаващият съд да изгради извода си и да обоснове съдебното решение само на избрана от него част от доказателствата по делото, от заключенията на допуснатите и приети комплексни съдебни експертизи и да не изложи никакви мотиви защо не възприема и не се съобразява с част от дадените констатации от експертите? Постановеното съдебно решение при такова процедиране постановено ли е при съвкупна преценка на целия доказателствен материал по делото? – противоречие с Решение № 7/08.02.2012 г. по гр. дело № 510/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., Решение № 10/01.02.2012 г. по гр. дело № 130/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о. и Решение № 762/20.07.2011 г. по гр. дел № 1371/2009 г. на ВКС, ГК, I г. о.

3. Допустимо ли е въззивният съд като решаваща съдебна инстанция да основе решаващите си изводи на факти, на които страните не се позовават и да извлича последици от фактически обстоятелства, които заинтересованата страна - в случая застрахователят, не е посочила и дефинирала в процеса? Постановено ли е в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес - чл. 6, ал. 2 ГПК съдебно решение, в което въззивният съд по свой почин променя параметрите на правния спор и вида и обема на търсената защита, предвид факта, че приема като причини за отхвърляне на исковата претенция незаявени възражения или различни от заявените такива, както в писмения отговор на ответника но делото, така и различни от въведените във въззивната жалба оплаквания?

Постановено ли е при спазване изискванията на чл. 269 ГПК съдебно решение, в което съдът при решаване на спора е постановил съдебния си акт въз основа на доводи, които не са въведени като оплаквания във въззивната жалба, не са въвеждани от заинтересованата страна в предметната рамка на спора пред съда и не са заявявани като възражения, свързани с основателността на предявения иск? Следва ли съдът да обоснове изводите си на доводи и факти, които са поддържани от страните, заявени са от тях по предвидения процесуален ред и са очертали параметрите на предмета на правния спор, обема и вида на търсената защита, а не да изненада страните, обсъждайки възражение, което нито е въвеждано, нито е обсъждано от участниците в процеса?

Касаторът твърди, че начинът на процедиране на решаващия състав при постановяване на атакувания съдебен акт е довел до постановяване па обжалваното решение при противоречие с практиката на ВКС по посочените въпроси, обективирана в Решение № 19/30.05.2011 г. по гр. дело № 262/2010 г. на ВКС, ГК, II г. о., Решение № 176/08.06.2011 г. по гр. дело № 1281/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о. и Решение № 58/12.05.2014 г. по гр. дело № 7025/2013 г. на ВКС, ГК, II г. о.

4. Налице ли са предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение по реда на чл. 208, ал. 1 КЗ отм. при наличие на сключен и влязъл в сила застрахователен договор, настъпило застрахователно събитие и претърпени от събитието вреди по застрахованото имущество? По отношение на този въпрос касаторът поддържа, че въззивният съд не е изложил мотиви за обстоятелствата, поради които приема наличие на някое от основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, а именно не е посочил кое от уредените в закона - чл. 189, ал. 4 КЗ, чл. 190, ал. 2 КЗ, чл. 206, ал. 3 ТЗ, чл. 207, ал. 2 КЗ, чл. 211 КЗ, от уговорено в договора или предвидено в Общите условия основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение е приел за установено и доказано в процеса.

Налице ли са предпоставки за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, ако в хода на съдебното производство не се установява поведение на застрахования, представляващо предпоставка за освобождаване на застрахователя от носенето на риска, а и решаващият съд не е изложил мотиви кое е това правно значимо поведение на застрахования, което е последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им?

Касаторът сочи, че като е приел исковата претенция за неоснователна, без да са установени предвидените в закона предпоставки за освобождаване на застрахователя по имуществена застраховка от носенето на риска и заплащането на дължимото и уговорено застрахователно обезщетение, съдът е направил извод за неоснователност на иска в противоречие с материалния закон - чл. 208, ал. 1, чл. 211 КЗ отм. и при несъобразяване с константната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба, обективирана в Решение № 173/22.11.2013 г. по т. дело № 727/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 95/04.07.2017 г. по т. дело № 1805/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 105/11.07.2017 г. по т. дело № 1325/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о.

5. Касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в съответната част поради допусната от въззивния съд очевидна неправилност, свързана с въпроса: При наличие на нормативна уредба съобразно КЗ отм., в която по изчерпателен и императивен начин са установени основанията, само при наличието на които застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение - допустимо ли е решаващият съд да излага други причини и основания за отхвърляне на исковата претенция, извън разпоредбите на КЗ отм., договора и ОУ?

6. Касаторът поддържа, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт по следния материално-правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Необходимо ли е правораздавателният орган, пред който е висящ спор за ангажиране отговорността на застраховател по валидно сключен и действащ между страните в процеса застрахователен договор, при установено настъпване на застрахователно събитие по договора, настъпили вреди в застрахованото имущество и установена причинна връзка между вредите и вредоносния резултат - да посочи конкретното законово основание за формирания извод за неоснователност на претенцията към застрахователя? При липса на законоустановените и императивно регламентирани основания за освобождаване на застрахователя от отговорност - изводът за неоснователност на претендираното застрахователно обезщетение - законосъобразен и в съответствие с материалния закон - КЗ отм. ли е? Ако се приеме, че не е налице причинна връзка между застрахователното събитие и наличните вреди по жилищната сграда и при липса на доказателства за други факти и обстоятелства, причинили повредите, то следва ли съдът да отговори на въпроса: Кои са тези причини, които приема за установени за настъпването на констатираните вреди в застрахованото имущество?

О. Зелно акционерно дружество „А. Б“ АД, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и взе предвид данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че между страните са възникнали валидни застрахователни правоотношения по сключена застрахователна полица № 037025/04.05.2012 г. за застраховка „Жилищни сгради и домашно имущество“ при Общи условия със срок на действие, обхващащо периода, в който се твърди, че е настъпило застрахователно събитие – настъпило на 22.05.2012 г. в района на [населено място] земетресение с магнитутд 5, 6 по скалата на Р., в резултат на което са причинени имуществени вреди, за които по щета № 081312130000021 е изплатено застрахователно обезщетение в размер 9 376, 74 лв., както и по застрахователна полица № 033902, сключена на 29.04.2013 г. и действаща за периода от 05.05.2013 г. до 24.00 часа на 04.05.2014 г.

Въз основа на писмо изх. № 672/04.09.2013 г. и писмо изх. № 672/19.09.2013 г. е приел за установено, че след регистрираното на 22.05.2012 г. земетресение има регистрирана сеизмична активност, като регистрираните земетресения са посочени по дата, време, координати, дълбочина и магнитуд - на 21 август, 14, 19 и 22 септември 2012г. трусове от 2, 5 до 2, 7 по скалата на Р., от които само два са били с дълбочина 2-3 километра, а на останалите дати, посочени в исковата молба и обхванати от времевото действие на полица № 037025, не са регистрирани трусове. Ищцата е подала молба за обезщетение за нови вреди, претърпени след 27.08.2012 г., описани в пункт 1 – пункт 10, извън описаните и оценени вреди по щета 081312130000021, по която молба застрахователят е постановил отказ. Във връзка със застрахователна полица № 033902 въззивната инстанция е приела, че на 05, 11 и 13 август 2013 г. са регистрирани трусове с магнитуд от 2, 0 до 2, 2 по скалата на Р. и дълбочина 4-12 км и на 15.08.2013 г. ищцата е подала уведомление до застрахователя за настъпили вреди от новите земни трусове на 11-13 август 2013 г., а именно пукнатини по стени и под в сутерен, неотваряща се врата, изместване на стълбище, коридор, спукан водопровод, в сутерена. По посочената молба застрахователят е отказал плащане поради това, че земните трусове на 11 и 13 август 2013 г. са били слаби и не са довели до твърдяните материални щети и увреждания.

След обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на допуснатите в двете инстанционни производства съдебно-технически експертизи /СТЕ/ съдебният състав е установил, че не са представени доказателства за отстраняване на вредите, описани в констативния протокол от 06.06.2012 г. След съпоставяне на описаните щети от земетресението от 22.05.2012 г. и заключението на тричленната СТЕ е направил извод, че останалите щети, констатирани и оценени от вещите лица в първоначалното заключение от 06.10.2015 г. /доработка и допълнително заключение от 01.03.2016 г./, не обхващат описаните и оценени при завеждане на първоначалната щета вреди в резултат на голямото земетресение от 22.05.2012 г., а въз основа на заключенията на допуснатите в двете инстанционни производства тричленни СТЕ /допълнително заключение от 11.09.2018 г./ е заключил, че стойността на СМР за отстраняване на констатираните вреди, извън тези, описани и оценени от застрахователя през м. юни 2012г., възлиза на 8 826 лв., дадени поотделно по видове и стойности в заключението.

Въззивният съд е изложил съображения, че с оглед данните за силата на процесните трусове, която е по - малка от 2, 9 по скалата на Р., и настъпването им през кратък период от време, регистрираната сеизмична активност създава реална възможност от настъпване на вредите, които са реално възможно следствие на застрахователното събитие и негова закономерна последица; обстоятелството, че поради ниския си интензитет всяко едно от тези земетресения не е в състояние да причини претендираните вреди, не изключва настъпването им в резултат на последователното им въздействие, както и това, че всяко от тях предпоставя вероятността за причиняване на нови вреди.

Вещите лица инж. А. Ц. и инж. Р. Н., изготвили заключенията в първоинстанционното производство, са изяснили, че уврежданията по сградата не са вследствие на процеси на бавна деформация, разрушаване и постепенно увреждане, а установените при огледа пукнатини не съответстват да са получени вследствие на слягане на основи на сградата, нито на движение на земни пластове „пропадане“ и „слягания“. В този смисъл въззивната инстанция се е позовала освен на допълнителното заключение в производството пред Пернишки районен съд, също и на заключението на тричленната СТЕ с вещи лица специалисти в областта на гражданското строителство, организацията и изпълнението на строителството, по конструкции на сгради и оценка на недвижими имоти и специалист-геолог, изслушано във въззивното производство. Приела е, че за периода няма значими размествания на земни пластове, деформациите са еластични и са получени при движение на сградата и връщането й в първоначалното положение, докато при увреждания на конструкцията на сградата биха възникнали пластични деформации, деформации, които са над границата на носимоспособност на конструктивните елементи /бетон, стомана/, което би причинило много по-големи пукнатини от тези, които са констатирани на място.

Относно претенцията за вреди от разходи за изготвяне на проект за укрепване на сградата и предписани съобразно проекта строителни работи съдебният състав е приел, че не е доказана причинно-следствена връзка между застрахователните събития и горепосочените вреди, не е доказано компрометиране на конструкцията на сградата и необходимост от укрепване по изготвен конструктивен проект в резултат на земните трусове и активирано свлачище. Не са активирани движения на земни маси и свлачищни процеси, слягане на земни пластове и др. подобни, които да покриват дефиницията на покрит риск по т. 13.1 във връзка с т. 18.15. от ОУ на застрахователния договор „свличане или срутване на земни пластове“. Въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение СТЕ и становището на „Геозащита“ ЕООД относно геодинамичното състояние на терена, на който е застроена процесната жилищна сграда, въззивната инстанция е установила, че теренът не попада в район, засегнат от свлачищни проявления, съществуващите теренни особености не са предпоставка за развитие на такива и районът няма свлачищна активност, като в него е регистрирано локално свлачищно проявление на друга улица.

Липсват доказателства под процесната жилищна сграда да има минни галерии, нито да са извършвани съответните геоложки проучвания и изследване на физико-химичните характеристики на земната основа, които евентуално биха имали влияние върху устойчивостта на жилищната сграда при сеизмични трусове. В тази насока въззивният съд е съобразил също, че поставените на сградата репери с №№ 1735-1739 се наблюдават от м. април 2013 г. и са установени незначителни вертикални премествания, които са значително по-малки от критичните стойности за 1 категория от Инструкция за опазване на обектите и съоръженията от вредното влияние на подземните минни работи във въглищните басейни от 1983 г.

Относно претенцията за вреди от увреждане на конструкцията съдебният състав е приел, че в конструкцията на сградата не са установени видими дефекти и повреди и не е установено „отцепване“ на сградата – близнак; конкретните и установени след голямото земетресение от 22.05.2012 г. щети по сградата не включват такива по конструкцията й; силата на сеизмичните събития, настъпили през процесния период, не предпоставят настъпването на конструктивни увреждания, а само архитектурни. Констатираните пукнатини са само по зидарии, мазилки, шпакловки и плочки и не са с такъв размер и от такъв характер, за да може да се направи извод, че причината е слягане на сградата в смисъл на пропадане на основи и компрометиране на конструкцията. Пункнатините са в резултат на еластични деформации на конструкцията, която се възстановява в първоначалното си положение и не са констатирани поражения, които да са от значение за носимоспособността на конструкцията.

Въззивният съд се е позовал на заключението на тричленната СТЕ, установяваща, че последващи трусове могат да освободят напрежение в конструкцията, което е натрупано при първоначалния трус, но само ако се касае за такива, които по време и интензитет последват първоначалния, но в случая се касае до единични, по-леки и значително отдалечени по време трусове, поради което такава взаимовръзка се изключва. За да направи извод, че не възприема заключението на СТЕ от 13.06.2017 г. в частта относно изводите, че пукнатините по стълбищните площадки показват компрометиране на конструкцията на сградата, съдебният състав се е аргументирал с останалите заключения на СТЕ, според които евентуални нарушения на конструкцията на стълбищните клетки и стълбищните рамена, за които биха могли да свидетелстват констатираните пукнатини, не оказват влияние и не отразяват състоянието на конструкцията на самата сграда, тъй като тези клетки са само носещ конструктивен елемент за собственото си тегло и полезния товар над тях. Въззивният съд се е позовал и на разпоредбата на т. 9 от ДР на Наредба № РД-02-20-2/2012г., че стълбището не е носещ елемент на процесната сграда при сеизмично въздействие. Приел е, че строежът на сградата и гаража съответства на строителните правила и норми към момента на изграждането им и не е установено по предвидения в действащата Наредба, издадена на основание чл. 169, ал. 4 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 1 ЗУТ, ред за оценка на сеизмичната осигуреност на строежа и извършено обследване той да не е с положителна оценка /чл. 6/.

За да направи извод за частична неоснователност на иска, въззивната инстанция е изложила и следните съображения: 1/ по делото не е установено сеизмичните събития да са предизвикали изменения в сградната конструкция, както и тези изменения да са с такъв характер, че да нарушават проектната носеща способност на сградата или да са налице въздействия, които да не могат да се поемат с наличните й резерви или да са изменили носещата способност, коравина и дуктилност на конструкцията; 2/ договореното в договора и ОУ разширено покритие не покрива риска от настъпило след построяването на сградата, след сключването на договора или след настъпването на застрахователното събитие несъответствие с нормативни изисквания за земетръсоустойчивост; нормативните земетръсни изисквания са съществували и преди настъпване на застрахователното събитие, като при сключването на договора е взето предвид състоянието на сградата към момента и обезщетението следва да обхване само необходимите за възстановяването й в същия вид разходи, поради което необходимите укрепителни дейности с оглед на завишените земетръсни изисквания не следва да се включат в обема на щетите, които подлежат на обезщетяване съгласно застрахователния договор и ОУ и предвиденото застрахователно покритие.

Частичната неоснователност на иска по чл. 208, ал. 1 във връзка с чл. 199а КЗ отм. във връзка с чл. 22 ЗЗД е аргументирана с обстоятелството, че размерът на застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната в следствие на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност към момента на настъпване на застрахователното събитие. На възстановяване от застрахователя подлежат всички вреди по застрахования имот, така че да бъде приведен в същото преди настъпване на застрахователното събитие годно за обитаване състояние и в състояние на такова съответствие с действащите нормативни изисквания, в каквото е било към онзи момент. Остойностените от вещите лица нови конструктивни елементи не са съществували към момента на настъпване на застрахователното събитие, нито на сключване на договора. Съгласно клаузите на застрахователния договор и ОУ, приложени от застрахователя и действали към момента на подписване на полицата, сключената имуществена застраховка при „разширено покритие“ и допълнителни договорености не включват допълнителен разход за възстановяване на погиналото или увредено имущество по причина необходимостта да се спазват строителни и други регулации, приети в изпълнение на закон и друг нормативен акт. Не е налице клауза от договора с допълнително или разширено покритие, вменяваща задължение в тежест на застрахователя да поеме риска от промяна в строителните норми и изисквания, които в случая се изразяват в необходимостта от допълнителни укрепителни дейности, за да бъде имота приведен в съответствие с изискването на чл. 195, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ да не създава опасност от аварии или други застрашаващи обстоятелства и цитираната Наредба.

След установяване на фактическата обстановка и обсъждане на възраженията и доводите на страните въззивният съд е направил извод, че стойността на СМР, необходими за отстраняване на уврежданията по архитектурната част на сградата, настъпили от земните трусове в периода от 21.08.2012 г. - 06.05.2013 г. и в периода след това до 15.08.2013 г., които следва да бъдат обезщетени, е в размер 8 826 лв., от която сума 7 603 лв. – по застрахователна полица № 038025, а сумата в размер 1 223 лв. - по застрахователна полица № 033902. В останалата част до предявения размер 10 000 лв., както и в частта за присъждане на обезщетение в размер 15 000 лв. за изготвянето на проект за укрепване на сградата и предписани строително -възстановителни работа съобразно проекта искът е отхвърлен като неоснователен.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. С. То решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Посочените от касатора процесуалноправни въпроси по т. 1 и т. 2 са релевантни, но по отношение на тях не е осъществено твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото съдебният състав е процедирал съобразно константната практика на ВКС. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Съобразно посочените от касатора и други съдебни решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на допуснатата съдебна експертиза, а следва да го обсъди заедно с всички останали относими и допустими доказателства. При наличието на няколко заключения съдът е длъжен да се аргументира защо възприема определени заключения, в коя част и защо не възприема останалите заключения или в определена част.

В настоящия случай ответникът /въззивник в производството пред Пернишки окръжен съд/ е направил оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно установена фактическа обстановка и необоснованост – неправилно е прието, че твърдяните от ищеца щети са настъпили в резултат на вторичните трусове; не е установено наличието на причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и претендираните щети; налице е дублиране на щетите, за които вече е изплатено обезщетение; неправилно е присъдено обезщетението за изготвяне на проект, укрепителни работи и други конкретни СМР; не е обсъдено наличието на минни галерии под имота; процесуални нарушения при кредитиране на свидетелските показания на свидетеля Р. А. и заключенията на СТЕ. С оглед направените оплаквания и правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция е обсъдила събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на допуснатите в двете инстанционни производства СТЕ в тяхната съвкупност и взаимна връзка и въз основа на тях е установила фактическата обстановка, към която е приложила относимите материалноправни норми. Съдебният състав е изложил мотиви защо не възприема в определена част заключението на допуснатата в първоинстанционното производство експертиза и защо възприема останалите заключения.

По отношение на посочените от касатора в т. 3 процесуалноправни въпроси Пернишки окръжен съд не е процедирал в противоречие с цитираната в изложението съдебна практика на ВКС, включително и в други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, тъй като се е произнесъл по правилността на фактическите и правни констатации въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, поддържаните от въззивника /ответник по иска/ и пред въззивната инстанция възражения и доводи, релевирани своевременно в първоинстанционното производство. Съдебният състав не се е произнесъл по незаявено искане, нито е извлякъл правни последици от фактически обстоятелства, които не са посочени и от доказателства, които не са събрани по делото.

Формулираният от касатора въпрос „Налице ли са предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение по реда на чл. 208, ал. 1 КЗ отм. при наличие на сключен и влязъл в сила застрахователен договор, настъпило застрахователно събитие и претърпени от събитието вреди по застрахованото имущество?“ не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя да заплати застрахователно обещетение на застрахования на основание чл. 208, ал. 1 КЗ отм., е необходимо да са установени следните предпоставки: 1/ валидно застрахователно правоотношение между страните; 2/ настъпило застрахователно събитие; 3/ причинени вреди; 4/ причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и причинените вреди. В настоящия случай въпросът не съответства на приетата за установена от въззивната инстанция фактическа обстановка и мотивите на въззивното решение. Претенцията за вреди от разходи за изготвяне на проект за укрепване на сградата и предписани съобразно проекта строителни работи е приета от въззивния съд за неоснователна поради недоказване на една от необходимите предпоставки, а именно причинно-следствената връзка между застрахователните събития и горепосочените вреди, недоказване на компрометиране на конструкцията на сградата и необходимостта от укрепване по изготвен конструктивен проект в резултат на земните трусове и активирано свлачище. Частичната неоснователност на иска е аргументирана и с липсата на клауза от договора с допълнително или разширено покритие, вменяваща задължение в тежест на застрахователя да поеме риска от промяна в строителните норми и изисквания, които в случая се изразяват в необходимостта от допълнителни укрепителни дейности, за да бъде имота приведен в съответствие с изискването на чл. 195, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ да не създава опасност от аварии или други застрашаващи обстоятелства и цитираната Наредба – уговореното в договора и ОУ разширено покритие не покрива риска от настъпило след построяването на сградата, след сключването на договора или след настъпването на застрахователното събитие несъответствие с нормативни изисквания за земетръсоустойчивост. Предвид установените от въззивната инстанция факти и обстоятелства и правните изводи в обжалваното решение цитираните от касатора Решение № 173/22.11.2013 г. по т. дело № 727/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 95/04.07.2017 г. по т. дело № 1805/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о. и Решение № 105/11.07.2017 г. по т. дело № 1325/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о. по приложението на чл. 211, т. 2 КЗ отм. са неотносими.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите по т. 6 по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. От една страна, първите два правни въпроса са във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 211, т. 2 КЗ отм. и предвид правните изводи на въззивната инстанция са неотносими. Правото на отказ на застрахователя да плати застрахователно обезщетение на някое от основанията по чл. 211 КЗ отм. се различава от правоизключващото възражение за недължимост на претендираното застрахователно правоотношение поради липса на някоя от предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 208 КЗ отм., например липса на валидно застрахователно правоотношение, ненастъпило застрахователно събитие, липса на вреди или на причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и вредите. От друга страна, по посочените от касатора правни въпроси е формирана константна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.

По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното от Пернишки окръжен съд решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.

Предвид изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Пернишки окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 91 от 02.04.2018 г. по гр. дело № 661/2016 г. на Пернишки окръжен съд, II граждански състав в частта, с която след частична отмяна на Решение № 295 от 11.04.2016 г., поправено с решение от 20.09.2016 г. по гр. д. № 04491/2014 г. на Пернишки районен съд, Гражданска колегия, II съдебен състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. В. А. срещу ЗАД „А. Б“ АД иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ отм. във връзка с § 22 ПЗР на Кодекса за застраховането за присъждане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, сключена с полица № 033902/05.05.2013 г. от застрахователно събитие - земетресение, причинено от сеизмични събития, локализирани от НСС в района на [населено място] на 05, 11, 12 и 13 август 2013 г., изразяващи се в стойността на ремонтно - възстановителни дейности разходи за възстановяване на вреди по застраховано имущество - жилищна сграда и гараж, находяща се в [населено място]. [улица], в частта над уважения размер от 1 223 лв. до предявения размер от 10 000 лв., както и изцяло исковата претенция за 15 000 лв. - за изготвянето на проект за укрепване на сградата и предписани строително - възстановителни работи, съобразно проекта, в резултат на вреди от отцепване /отклонение/ на жилищната страда от сградата - близнак, вследствие на земните трусове и активираното свлачище, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 04.07.2014 г. до окончателното й погасяване; ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 1 269, 01 лв. - разноски за първоинстанционното производство, сумата 582, 60 лв. - разноски и сумата 408, 25 лв. - юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.