О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 777

София, 18.02.2025 г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С. ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 3350 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 26727/02.11.2023г., на Д. Г. С., чрез процесуалния представител адвокат Д. С. от ВАК и касационна жалба вх. № 16249/25.06.2024г. на И. Г. Д., чрез процесуалния представител адвокат Д. С. от ВАК срещу решение № 1000/15.08.2023г. по в. гр. д. № 308/2023г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №3493/16.11.2022г. по гр. д. № 487/2022г. на Варненския районен съд, в частта, в което е отхвърлен предявения от Р. К. К., заместена след постановяване на въззивното решение, по реда на 227 ГПК, от наследниците си по закон Д. Г. С. и И. Г. Д., срещу П. К. К. и К. В. К., иск с правна квалификация чл. 34 ЗС за допускане на съдебна делба на следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], общ. С., В. област, с площ от 1683 кв. м., съгласно скица № 15-1351048-13.12.2021г., изд. от СГКК-В., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при граници: имоти с идентификатори [№] , [№] , [№] , [№] , [№] , заедно с построените в имота едноетажна сграда с идентификатор [№] , с площ по скица 53 кв. м., с предназначение: вилна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор [№] , с площ по скица 25 кв. м., с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор [№] , с площ по скица 17 кв. м., с предназначение: селскостопанска сграда; 2/ поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], находящ се в кв. В., местност „М. рид“, целият с площ от 654 кв. м., съгласно скица № 15-1351040-13.12.2021г. на СГККВ., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при граници: имоти с идентификатори [№] , [№] , [№] , заедно с построените в имота сгради: едноетажна сграда с идентификатор [№] , с площ 11 по скица 29 кв. м., с предназначение: вилна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор [№] , с площ по скица 11 кв. м., с предназначение: селскостопанска сграда, както и в частта, с която е уважен предявеният от П. К. К. и К. В. К. срещу Р. К. К. инцидентен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на собственост на ищците на основание придобивна давност върху: 1/ 5/6 ид. части от поземлен имот с идентификатор 32528.10.43 по КККР на [населено място], общ. С., с площ от 1683 кв. м., съгласно скица № 15-1351048-13.12.2021г., изд. от СГККВ. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при граници: имоти с идентификатори [№] , [№] , [№] , [№] , [№] , заедно с 5/6 ид. части от построените в имота сгради, а именно: едноетажна сграда с идентификатор [№] , с площ по скица 53 кв. м., с предназначение: вилна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор [№] , с площ по скица 25 кв. м., с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор [№] , с площ по скица 17 кв. м., с предназначение: селскостопанска сграда, и 2/ 1/6 ид. част от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], находящ се в кв. В., местност „М. рид“, целият с площ от 654 кв. м., съгластно скица № 15-1351040-13.12.2021г. на СГКК-В., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при граници: имоти с идентификатори [№] , [№] , [№] , заедно с 1/6 ид. част от построените в имота сгради, а именно: едноетажна сграда с идентификатор [№] , с площ по скица 29 кв. м., с предназначение: вилна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор [№] , с площ по скица 11 кв. м., с предназначение: селскостопанска сграда и са присъдени разноски по делото.

В касационните жалби се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за делба бъде уважен, а установителният иск за собственост бъде отхвърлен, със законните последици.

В приложените към касационните жалби изложения на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Касаторите поддържат, че приетото от въззивният съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 566/21.06.2010г. по гр. д. № 1053/2009г. на ВКС, І г. о; решение № 596/30.06.2010г. по гр. д. № 1534/2009г. на ВКС, І г. о; решение № 532/06.07.2010г. по гр. д. № 1459/2009г. на ВКС, І г. о; решение № 381/25.10.2010г. по гр. д. № 37/2010г. на ВКС, І г. о; решение № 635/25.10.2010г. по гр. д. № 1405/2009 г. на ВКС, І г. о., без да формулират конкретен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Формулиран е въпрос, по отношение на който се твърди, че е от обуславящо значение за изхода на спора и по който произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: “Може ли съсобственик със своите противозаконни действия по окупиране на наследствения имот да лиши от право сънаследник, да черпи права от собственото си противоправно поведение, както и при наличие на документ за собственост у общия наследодател, наследяване по закон и съвместно упражняване на правата от всеки съсобственик, кога се променя титулът за собственост“.

В писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, П. К. К. и К. В. К., чрез процесуалния представител адвокат Д. С., изразяват становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационните жалби. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадени са от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че с н. а. № 113, т. 7, д. № 268/1966г. К. Д. К. е признат за собственик на имот, даден му в замяна срещу имот включен в блок на ДЗС, а именно: нива, находяща се в курорта „Д.“-Р. лагер, с площ 0.800 дка, при граници: Птицеферма на Е., Н. К. Я., ДЗС - път, на осн. чл. 12 МП ЗГЗО на ТКЗС, ДЗС и МТС. В имота има построени две сгради, за които няма издадени строителни книжа от общинската администрация. Едната от тях - вилна сграда със застроена площ от 35 кв. м., съгласно удостоверение № УТ-94-В-675/15.12.2006г., изд. от [община], Район „Приморски“, представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ.

Прието е за установено, че с н. а. № 61, т. 1, д. № 143/1980г., К. Д. К. е признат за собственик на дворно място имот пл. № 80, парцел II, в кв. 7 по плана на [населено място], с пространство от 320.00 кв. м., цялото от 1320 кв. м., при граници: А. Т., А. А. и блок на АПК, като в имота има изградени три сгради. За сградата с идентификатор 32528.10.43.1 е издадено строително разрешение № 67/04.07.1980г. на К. Д. К. за строежа на вила в собственото му място в кв. 7, парцел ІІ-80 в [населено място] с площ от 32.60 кв. м. За останалите две сгради с идентификатори [№] и [№] няма издадени строителни книжа.

Взето е предвид, че К. Д. К. е починал на 31.01.1995г., съгласно удостоверение за наследници № 27358/08.12.2021г., издадено от [община] като е оставил наследници по закон И. А. К.-съпруга, Р. К. К.-дъщеря и В. К. К.-син. В. К. К. е починал на 11.03.2021г. и е оставил наследници по закон ответниците по иска за делба П. К. К.-съпруга и К. К. К.-дъщеря.

Прието е за установено, че с договор за покупко-продажба от 27.12.2006г., обективиран в н. а. № 177, т. 6, рег. № 16431, д. № 1177/2006г. И. А. К. е продала на В. К. К. собствените си 4/6 ид. ч. от място в „М. рид“ с площ от 800 кв. м., представляващо ПИ [№] на СО „М. рид“, ведно с 4/6 ид. ч. от жилищна сграда с площ от 35 кв. м.

Посочено е, че И. А. К. е починала на 15.02.2017г., съгласно удостоверение за наследници № 35/08.12.2021г., издадено от [населено място] като е оставила наследници по закон ищцата по иска за делба Р. К. К.-дъщеря и В. К. К., починал на 11.03.2021г. оставил наследници по закон П. К. К.-съпруга и К. К. К.-дъщеря.

Констатирано е, че с н. а. за собственост № 184, т. 5, рег. № 5050, д. № 860/11.10.2021г. П. К. К. и К. В. К. са признати въз основа на обстоятелствена проверка за собственици на ПИ с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], [община], с площ на имота от 1683 кв. м., заедно с построената в него вилна сграда с идентификатор [№] с площ от 53 кв. м., селскостопанска сграда в идентификатор [№] с площ от 25 кв. м. и селскостопанска сграда в идентификатор [№] с площ от 17 кв. м., при квоти ѕ ид. ч. за П. К. и 1/6 ид. ч. за К. К..

Констатирано е, че с н. а. за собственост № 17, т. 5, рег. № 4926, д. № 595/15.12.2021г. П. К. К. и К. В. К. са признати за собственици въз основа на давностно владение и наследство на 1/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], кв. В., м. „М. рид“, целият с площ от 654 кв. м., заедно с 1/6 ид. ч. от еднофамилна вилна сграда с идентификатор [№] с площ 29 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 11 кв. м.

Посочено е, че съгласно заключението на вещото лице по приетата в първата инстанция експертиза, сградите в ПИ с идентификатор 32528.10.43 по КККР на [населено място] са отразени за пръв път в ПРЗ, одобрен със заповед № 316/13.06.1990г., като в този план процесният имот е идентичен с УПИ [№] , кв. 55. Сградата с идентификатор [№] е с инициали „МЖ“ (масивна жилищна) и е със застроена площ от 53 кв. м., която обхваща и площта на пристроената лятна кухня. За нея е издадено строително разрешение на името на К. Д. К. за площ от 32.60 кв. м. Сградата и пристройката са построени в периода 1980-1982г. Сградата с идентификатор [№] е с инициали „МС“ (масивна стопанска) с площ от 25 кв. м. В плана от 1990г. сграда с идентификатор [№] е отразена с инициали „пл.“ (площадка) с площ 17 кв. м. Последните две сгради са изградени без строителни книжа. Сградата с идентификатор [№] според вещото лице е построена в периода 1980­1985г. Сграда с идентификатор [№] е построена в периода 1982-1985г. и е отразена в плана от 1990г. като площадка, но без бетонова настилка. Посочено е, че вероятно е представлявала гараж, но сега е складово помещение. Сградата с идентификатор [№] е с площ по КК 29 кв. м., а по данъчна оценка 35 кв. м. Представлява търпим строеж, декларирана като построена в периода 1975-1980г. Сградата с идентификатор [№] , е отразена като селскостопанска сграда с площ 17 кв. м., но при оглед вещото лице е установило, че не е сграда, а стоманобетонна площадка за паркиране на автомобил. На стоманобетона е изписано 1979г., като година на изграждане. Двете вилни сгради отговарят на техническите норми, действали към 1986г., но не и на изискванията за вида на помещенията днес. Сградата [№] няма тоалет, а сградата [№] -входно антре и тоалет. Сградата [№] не е във вилна зона или СО, а в [населено място]. В селата е допустимо допълващо застрояване.

Посочено е, че в първата инстанция са събрани гласни доказателства като свидетелката Т. е заявила, че като се събрали П. и В., първоначално заживяли в жилището на майка му и баща му - баба И. и дядо К. до Спортната зала. Там живеели всички - В. К., жена му и дъщеря му, сестрата на В. с двете деца и съпруга й и баба И. и дядо К.. Тогава свидетелката се запознала с баба И. и дядо К.. Семейството й и семейството на В. и П. били много близки. В. и П. били кръстници на сватбата и на сина й. Често се виждали двете семейства, помагали си. Родителите приписали апартамента на дъщеря си, като я предупредили, че лозето и имота в [населено място] остават на брат й. Тя не възразила. Това, че разпределили имуществото си по този начин докато дядо К. бил още жив, свидетелката знаела от баба И.. Родителите имали място в [населено място]. През 80-те години започнали да строят къща. В. помагал с труд и средства за построяването на жилищната и стопанските постройки. Като построили къщата възрастните хора заживяли в [населено място], а В. и П. - в апартамента им във „В.“, като излезли от апартамента на родителите, които се разпоредили в полза на дъщеря си. Като починал дядо К., баба И. много трудно го преживяла. В. прибрал майка си при тях във „В.“. Докато била там, претърпяла операция. Свидетелката ходела да я наглежда, докато В. и П. са на работа. Станала свидетел, как баба И. се разпоредила да вземе В. ключовете за [населено място] и за лозето, с които ключове само тя разполагала и да се грижи за имотите. След смъртта на баща си, В. започнал да сее зеленчуци на [населено място], сеел царевица. Имало и животни, но решили да ги махнат, защото не можел да се грижи за тях. Направили ремонт на къщата, състояща се от всекидневна с кухненски бокс и спалня, както и външна в двора тоалетна. Дори съпругът й помогнал за ремонта на къщата. Къщата има маза. Имало гараж, но не се ползвал като гараж. Там съхранявали сечива и инструменти. Имало и селскостопанска постройка. В. и П. подновили оградата на лицевата страна на имота, поставяйки колове с мрежа. Мрежа имало и от другите две страни, но не и отзад. От там техен съсед влизал с трактор и орял двора срещу заплащане. Дворът бил 1500 кв. м. В. се грижел и за лозето, находящо се по пътя от Аладжа манастир към града, преди Дървения мост, вдясно. След смъртта му продължили да работят лозето жена му П. и дъщеря му К.. Мястото било около 700 кв. м. Имало дървена барака с две стаи, които също ремонтирали с помощта на съпруга на свидетелката. Направили нова ограда. Местото било под наклон и се свличало. Оградата падала. Често ходели на лозето на В., като ходели от плаж. Той самият работел на „Златни пясъци“ и като се връщал минавал през лозето. Свидетелката заявила, че не е виждала сестрата на В. нито на мястото в [населено място], нито на лозето. Баба И. споделяла, че дъщеря й не искала да има нищо общо с брат си и с нея, за което й било мъчно. Лозето и имота в [населено място] казвала, че са на В.. За това била казала и на дъщеря си.

Посочено е, че свидетелката И., която е втора братовчедка на ответницата П. К. и ищцата Р. К., заявила, че живее на една улица, през една къща от имота, в който е къщата на В. в [населено място]. Къщата е построена към 1979-1980г. от баба И. и дядо К.. Те живяли в имота. Дядо К. починал там внезапно - паднал на улицата. Баба И. останала да живее в къщата. Синът й се грижел за нея и за градината. Тя останала там, докато не можела вече да се грижи сама. В. я взел при себе си в града. Р. не е гледала майка си. Свидетелката не я е виждала от 40-50 години да идва на село. В. и П. сеели на мястото зеленчуци, беряли ореха, дръвчетата. Приятел влизал с трактора си в имота откъм нивите да оре земята. Ремонт правил В., сложил оградата. Дворът бил около декар и нещо. От баба И. знае, че апартаментът, в който живели три семейства остава за Р., която го платила, а къщата и лозе, на което не е ходила в „М. рид“ - на В.. След смъртта му П. и дъщеря й продължавали да се грижат за имота. Свидетелката заявява, че Р. няма ключ за имота. Преди два-три дни дошла на Р. дъщеря й - Д., да иска ключ.

Посочено е, че свидетелят М. заявил, че познава В. и П. от 1996г. От тогава имат имот в [населено място] и лозе на Дървения мост-м. „М. рид“. Когато се запознали, бащата на В., с когото са добри приятели, бил починал, но познава майка му - баба И.. Според свидетеля В. поддържал имота на село. Той бил голям. Повече от декар и половина. С П. изградили откъм улицата мрежа. Ограден е от три страни, откъм нивите няма ограда. В [населено място] има малка къща с две стаи и малка кухня, тоалетната е външна, а вътре има баня. Отзад има селскостопански постройки. Първите няколко пъти когато ходел се отглеждали животни - овце, кокошки, сеели царевица. В двора имало дръвчета. Откъм пътя имало голяма череша. Когато сега ходил с П. имало 5-6 новопосадени дръвчета. Двамата с В. садили малини. Имотът във В. смята, че е 650-700 кв. м. Намира се по пътя за „Д.“, където е дерето. Дерето всяка година вземало от имота и се налагало да опъват оградата, защото висяла във въздуха. Когато се запознали, В. работел в Пето РПУ. На връщане се отбивал на лозето, пръскал, грижел се. На лозето имало сграда от две стаи и сайванче. Участвал в подмяната на покрива и укрепване на сайванта. Няма тоалетна, баня. Сеел между редовете домати, лук, чесън. Че В. е собственик на двата имота му казала баба И., докато ремонтирали комина. И по думите на В. имотите са негови. Баба И. останала да живее в [населено място] няколко месеца и после отишла да живее при В. във „В.“ и като гостувал, тя била там. Сестра му на В. не се е грижила за майка си.

Посочено е че свидетелката Паунова заявила, че познава Р., майка й и баща й от 40 години. Имотите в [населено място] и М. рид знае, че са от родителите. От общи познати и от родителите на Р. чула, че тези имоти са собственост на В.. Знае, че Р. е получила от родителите си апартамента до Спортна зала срещу заплащане, защото брат й се нуждаел от пари. Р. й споделила, че са само на В.. Майка й искала да прехвърли имота на село на брат й. Познава имота на Дървения мост. Твърди, че след смъртта на съпруга на Р. ходили двете да го поддържат. Имотът според нея е годен за живеене. Ограден е с ограда, която в последствие била паднала. Последният път, през 2006г. ходили и имотът бил заключен нямало как да влязат. Р. разбрала, че го заключил брат й. Споделила, че брат й заключил имота, пречи и не я пуска да влезе. От познати и съседи чувала, че брат й афишира, че имотът е негов. Не знае дали е искала достъп.

Посочено е, че свидетелката П., която е племенница на Р. К., заявила, че не е чувала апартаментът до Спортна зала да е на Р., а имотът в [населено място] на В.. Апартаментът е бил продаден на Р. и Г. от баба И. и дядо К., понеже В. е поискал родителите му да му помогнат да си изплати собствения апартамент във „В.“ и те решили да го продат. Свидетелката е ходила като много малка в имота в [населено място], когато още строяли 1981-82г. Знае, че освен дядо К. и П. е влагала материали - дограма. Дядо й Д., дядо й К. и чичо й Г. носели врати и прозорци и отишла да гледа как ще ги сложат. Имотът бил ограден отпред. Познава и имота в М. рид. Той бил ограден преди, но сега не е. Твърди, че ходила преди осем години. Влизало се в къщичка, която съществувала. По-късно в изложението си признава, че е ходила за последно през 1998г., докато бил жив още Г. (съпругът на Р. К.). Преди 1998г. те копаели, помагали, свидетелката виждала само тях в имота. Не е споменавала Р. пред нея, че няма дял в имотите в [населено място] и М. рид. Имала самосъзнанието на наследник с квота в съсобствеността. Разчитала на това да продадат имотите или да й бъде наплатен нейният дял и да помогне на дъщеря си, като се разболяла от откологично заболяване за операцията.

Посочено е, че като свидетел по делото е била разпитана и Д. Г. С., дъщеря на Р. К., която заявила, че дядо й К. и баба й И. продали апартамента до Спортна зала на майка й Р. К.. Причината била, че вуйчо й В. имал нужда от пари за апартамента си във В. и поискал от баща си. Разказва, че баба й споделила, че братовчедка й К. искала баба й да й прехвърли имота в [населено място], ако смени дограмата на къщата. Баба й не обещала нищо. Тя имала нужда от лечение и говорила с вуйчо си от името на майка си да разпределят наследството. Това било преди три години, а разговорът с баба й доста по-рано. Не е чувала от В. или съпругата му, че майка й няма дял от наследствените имоти. Сочи, че баба й си счупила крака. Преди това живяла в [населено място]. Известно време след злополуката живяла при вуйчо й и се върнала на село. Последните 3 години през лятото живяла на село, а зимата при вуйчо й. Накрая живеела предимно при вуйчо й.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че с н. а. № 61/1980г. К. Д. К. е признат за собственик на дворно място от 320 кв. м. (имот пл. №80), включени в парцел II, кв. 7 по плана на [населено място], който съгласно показанията на свидетелите Т. и М., е с площ от повече от декар и половина. Имотът бил ограден от три страни, откъм нивите не бил. К. К. построил жилищна сграда от две стаи с кухня и баня, външна тоалетна и стопански постройки. След смъртта на К. К. синът му В. К. започнал да владее имота, а след неговата смърт - ответниците П. и К. К.. Те сеели зеленчуци и царевица в двора, отначало отглеждали животни, засяли плодни дръвчета, подменили оградата от мрежа, извършили ремонт на къщата, сменили покрива.

Показанията на свидетелите Т., И. и М. според въззивния съд сочат, че баба И., майката на В. и Р. им казвала, че имотът в [населено място] и лозето на „М. рид“ е за В., а апартамента - на Р.. Прието е, че показанията са непосредствени, непротиворечиви и убедителни, включително и на свидетеля И., която е в еднаква степен на родство с двете страни и за същите обстоятелства свидетелства Паунова, водена от Р. К..

Прието е, че се установява намерението за своене на имота от страна на В. К. от 1995г., след смъртта на баща му до собствената му смърт през 2021г. и до завеждане на исковата претенцията за делба от страна на П. и К. К.. Посочено е, че последните са се снабдили и с н. а. № за собственост № 184/2021г. за имота в [населено място] от 1683 кв. м., който не е бил общинска или държавна собственост. Изложени са мотиви, че ищцата Р. К. не е оспорила успешно констатациите в нотариалния акт, нито с ангажираните свидетелски показания, нито с представените писмени доказателства. За недостатъчни са приети показанията на свидетелите П. и С., че не знаят да е уговорено от родителите и страните, че имотът в [населено място] и в „М. рид“ са за В., а апартамента до Спортна зала - на Р., още повече, че тя го закупила от родителите си, за да получи парите В. и закупи собственото си жилище във „В.“, а и Р. К. се е надявала на средства от двата имота за лечението на дъщеря си. Показанията на свидетеля С., че братовчедка й - ответницата К. К. искала баба й да й прехвърли имота в [населено място], ако смени дограмата, както и твърденията за проведен разговор преди 3 години с вуйчо й В. К. за разпределение на наследството и по-специално за имота в [населено място], са ценени при условията на чл. 172 ГПК и са приети за изолирани, неподкрепени от други доказателства по делото.

Изложени са съображения, че В. К., съгласно показанията на свидетеля Т., получил ключовете за имота в [населено място] и от м. „М. рид“ от майка си, която ги държала и демонстрирал самочувствието на собственик, а родителите уведомили дъщеря си за своето решение по разпределеното имущество. Посочено е, че никой от свидетелите на ответниците не е виждал Р. К. в имота в [населено място] след смъртта на бащата през 1995г., а свидетелят И. е заявила, че Р. не е имала ключ за имота на село и дъщерята на Р. дошла при нея да иска ключ.

Формиран е решаващ извод, че В. К. след 1995г. (а наследниците му до момента), е осъществявал фактическата власт върху процесния имот и е демонстрирал намерение за своене, поради което с изтичане на 10-годишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС е придобил собствеността върху същия.

Прието е, че с н. а. № 113/1966г. К. Д. К. е признат за собственик по замяна срещу имот включен в ДЗС, на основание чл. 12 МП ЗГЗО на ТКЗС, ДЗС и МТС на нива с площ от 800 кв. м. в курорта „Д.“, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2517.2403 по КККР на [населено място], с площ от 654 кв. м. съгласно скица № 15- 1351040/13.12.2021г., издадена от СГКК-В., еднофамилна вилна сграда с идентификатор 10135.2517.2403.1 по КККР на [населено място], с площ от 29 кв. м. съгласно скица на сграда № 15-1351043/13.12.2021г., издадена от СГКК-В. и стопанска сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с площ от 11 кв. м., съгласно скица на сграда № 15-1351045/13.12.2021г., издадена от СГКК-В..

Посочено е, че волята на И. А. К. да се разпореди със собствените си идеални части от имота в полза на сина й е установена и от договора за покупко-продажба в негова полза, обективиран в н. а. № 177/2006г.

Изложени са мотиви, че според свидетелските показания на свидетелите Т. и М., В. К. и домашните му се грижили за лозето, сели зеленчуци, ремонтирали вилата, подменили оградата, всяка година я поправяли, предвид това, че част от земната маса се свличала през зимата в дерето и мрежата оставала във въздуха. В. К., който работел на „Златни пясъци“, на връщане минавал през лозето, което му е на път и се грижел за него. Тези свидетели не са виждали на лозето Р. К., а често са ходили и помагали на В. К. за провежданите ремонтни работи и за отглеждане на лозето. Прието е, че показанията на свидетеля П. относно мястото в „М. рид“ не следва да бъдат ценени, тъй като да противоречиви - споделила е, че е ходила там преди осем години, като изявлението й е направено в о. с.з. на 24.10.2022г., а после няколко пъти е повторила, че последно ходила през 1998г., когато бил жив Г., съпругът на Р. К..

Посочено е, че следва да бъдат взети предвид показанията на свидетеля Паунова, която посочила, че ходила с Р. К. на имота в „М. рид“, но имотът бил заключен - при последното си ходене през 2006г. Р. К. разбрала, че брат й заключил имота и споделила на свидетеля Паунова, че й пречи и не я пуска да влезе.

Прието е, че от 2006г., до датата на смъртта на В. К. през 2021г., а и до завеждане на иска, е изтекъл изискуемия се 10-годишен давностен срок и имотът е придобит по давност от В. К., съответно наследниците му, снабдили се с н. а. № 17/2021г. за 1/6 ид. ч. от имота в „М. рид“-земя, вилна сграда и стопанска постройка. Прието е, че до 18.01.2022г. Р. К. е бездействала, въпреки недопускането й от страна на брат й до този имот. Изложени са съображения, че дори и И. К. да не е продала на В. К. стопанската постройка, доколкото не е предмет на договора, обективиран в НА № 177/2006г., то съгласно заключението на вещото лице по приетата в първата инстанция експертиза, тази селскостопанска сграда няма самостоятелен характер и не може да бъде предмет на самостоятелно право на собственост, а е прилежание към вилната сграда и следва собствеността й.

Формиран е решаващ правен извод за основателност на предявените инцидентни установителни искове за собственост, че П. К. К. и К. К. К. са собственици на 5/6 ид. ч. от имота в [населено място] и на 1/6 ид. ч. от имота в [населено място], СО „М. рид“, поради което предвид липсата на съсобственост, искът за делбата на двата имота е отхвърлен като неоснователен.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В настоящия случай касаторите се позовават на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК без да посочват конкретни правни въпроси, по които считат, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС. Въпреки това, с оглед позоваването на решения на тричленни състави на ВКС по въпрос, касаещ необходимостта упражняващият фактическа власт върху сънаследствен имот съсобственик да демонстрира отричане правата на другия съсобственик и да противопостави намерението си да свои и неговите идеални части за себе си, настоящият състав счита, че тези доводи, съдържащи се в изложението, следва да бъдат обсъдени.

Според настоящия състав решението на въззивния съд по така поставения правен въпрос е изцяло съобразено с трайно установената практика на ВКС, вкл. посочената в изложението.

На първо място следва да се отбележи, че по отношение на имот с идентификатор [№] въззивният съд е приел, че наследодателят на ответниците В. К. е установил самостоятелна фактическа власт още през 1995г., т. е. непосредствено след смъртта на общия наследодател К. Д. К., тъй като такава е била волята на общия наследодател, като е налице и предаване на владението приживе на наследодателя.

В подобна хипотеза е налице установяване на самостоятелна фактическа власт върху целия имот и както последователно ВКС приема в своята практика, не е необходимо манифестиране на владение за себе си срещу останалите сънаследници. В този смисъл решение №32/08.02.2016г. по гр. д.№4591/2015г. на І г. о. на ВКС, според което при извършването на преценка дали един от наследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху притежаван от общия наследодател недвижим имот, съдът следва да вземе предвид и наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението. Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. В този смисъл и становището в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №3/25.01.2016г. по гр. д.№3973/2015г. на І г. о. на ВКС, в което е прието, че когато владението е установено по този начин (чрез предаване от предишния собственик или владелец) или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС – приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил.

По отношение на имот с идентификатор [№] 3 по КККР на [населено място] въззивният съд е изложил идентични съображения, съответстващи, както вече беше отбелязано, на трайно установената практика на ВКС, наред с което е съобразил и обстоятелството, че от 2006г. достъпът на наследодателката на касаторите Р. К. К. до този имот е било отнет, като нейният брат заключил имота и не я пускал да влезе, т. е. категорично й противопоставил намерението си да свои имота изцяло за себе си, и до предявяването на иска за делба е изтекъл предвиденият в закона 10-годишен срок за придобиване на идеалните й части по давност, т. е. срокът, до изтичането на който Р. К. е следвало да защити правата си по исков ред, за да прекъсне теклата в полза на В. К. К. и неговите наследници придобивна давност.

Следва да се отбележи, че последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че когато по иск за делба се твърди, че единият от наследниците е изгонил другия от имота, следва да се преценява внимателно причината за този конфликт, дали е породен от личностни противоречия или обективира намерение за завладяване на целия сънаследствен имот. Ето защо, във всеки конкретен случай съдът трябва да изследва с оглед събраните по делото доказателства дали скарване между съсобствениците представлява личен конфликт между тях или е недвусмислено отричане на собственическите права (решение №50142 от 06.02.2023г. по гр. д.№5139/2021г. на I г. о. на ВКС). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил като е извършил преценката въз основа на съдържащите се в свидетелските показания данни за отношенията между страните, поведението им, извършените действия както и волята на общите наследодатели.

Приетото от въззивния съд не влиза в противоречие с посочените в изложението решения на тричленни състави на ВКС, в които е прието, че когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да е упражнявал фактическа власт върху целия наследствен имот повече от 10 години необезпокоявано от никого, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерение си да владее целия наследствен имот само за себе си. Само в този случай след изтичане на 10 години от момента, в който е отблъснал владението на останалите наследници, владеещият наследник може да придобие по давност и техните идеални части (решение №566 от 21.06.2010г. по гр. д.№1053/2009г. на І г. о. на ВКС; решение №532 от 06.07.2010г. по гр. д.№1459/2009г. на І г. о. на ВКС; решение №381 от 25.10.2010г. по гр. д.№37/2010г. на ІІ г. о. на ВКС). Въпрос на конкретна преценка на доказателствата по делото е кога има изразена воля на съвладелеца да присвои владението на останалите съвладелци и кога тази воля е достигнала до знанието на другите владелци (решение №596 от 30.06.2010г. по гр. д.№1543/2009г. на І г. о. на ВКС). Това следва да стане с конкретни действия на отричане правата на останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали достояние на тези сънаследници. Такива действия могат да бъдат например отказа на ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, или доведено до знанието на останалите сънаследници намерение на сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя полза, или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници (решение №635 от 25.10.2010г. по гр. д.№1405/2009г. на І г. о. на ВКС). С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил, като е приел, че в случая е доказано именно отблъсване владението на съсобственик и манифестиране на намерение имотите да се владеят за себе си от страна на В. К., вкл. чрез отказа му да допусне сестра си Р. в имота.

Следва при това да се отбележи, че показанията на разпитаната като свидетел от първоинстанционния съд Д. Г. С. не следва да бъдат съобразявани при настоящето произнасяне, тъй като след смъртта на първоначалната ищца Р. К. К. с определение №3678/27.09.2023г., постановено след обявяване на въззивното решение, Д. Г. С. е конституирана като съделител по реда на чл. 227 ГПК.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК правен въпрос, тъй като формулировката на въпроса съдържа оценъчно съждение по отношение на поведението на съсобственик („противозаконни действия“, „противоправно поведение“), което е израз на поддържаната от касатора теза в процеса, която не е възприета от съда, а освен това не е подкрепена и със съответни доказателства.

С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът Д. Г. С. следва да заплати на ответниците по касация П. К. К. и К. В. К. направените от последните разноски в настоящото производство, а именно сумата от 3400 лв. за адвокатско възнаграждение, а касаторът И. Г. Д. следва да заплати на ответниците по касация П. К. К. и К. В. К. направените от последните разноски в настоящото производство, а именно сумата от 2800 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1000/15.08.2023г. по в. гр. д. № 308/2023г. на Варненския окръжен съд, по касационните жалби на Д. Г. С. и И. Г. Д..

ОСЪЖДА Д. Г. С. с ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на П. К. К. с ЕГН [ЕГН] и К. В. К. с ЕГН [ЕГН] сумата от 3400 лв. (три хиляди и четиристотин лева), представляваща направените по настоящето дело разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА И. Г. Д. с ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на П. К. К. с ЕГН [ЕГН] и К. В. К. с ЕГН [ЕГН] сумата от 2800 лв. (две хиляди и осемстотин лева), представляваща направените по настоящето дело разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: