Производство по чл. 248 ГПК.

Образувано по молба вх. № 350/14.01.2019 г. на „ЗМБГ” АД чрез юрисконсулт Д. Ч. за изменение на определение № 990 от 14.12.2018 г. по гр. д. № 2860/2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта му за разноските. В молбата се поддържа, че присъденото на ответника по касационната жалба М. А. Г. адвокатско възнаграждение от 3000 лева не се дължи и е прекомерно, поради което иска намаляване размера на възнаграждението до нормативно определения минимален размер.

От М. А. Г. чрез адвокат Г. Б. от АК-П. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите и иска да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение от 200 лева.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество молбата е частично основателна.

Съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съгласно чл. 81 ГПК. Страната по делото има право на разноските по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, когато съдебният акт е постановен в нейна полза, включително и при обжалването му. С определение по гр. д. № 2860/2018 г., ВКС, IV г. о., не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, а на ответника по касационната жалба са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 29.05.2018 г., представен с отговора на касационната жалба. С настоящата молба е направено искане за изменение на определението в частта за разноските поради недължимост или прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законовия срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, а молителят не е бил уведомен за писмения отговор на касационната жалба, с оглед възможността да направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Отговорността за разноски следва да се определи на база материалния интерес по делото, който съответства на цената на иска и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., възлиза на 1543, 82 лева, поради което направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно до този размер.

Ответникът по молбата за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е поискал присъждане на разноски, но такива не се дължат, когато съдът се произнася единствено по възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 990 от 14.12.2018 г. по гр. д. № 2860/2018 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 288 ГПК в частта му за разноските както следва:

ОСЪЖДА „ЗМБГ” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на М. А. Г., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Г. Б. от АК-П., разноски в размер на 1543, 82 (хиляда петстотин четиридесет и три лева, осемдесет и две стотинки) лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.