О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 747

гр.София, 17.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. №3235 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. И. К. срещу решение №135 от 12.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 758 по описа за 2023 г. на Софийския окръжен съд, III въззивен граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение №174 от 23.12.2022 г. по гр. д. №402 по описа за 2022 г. на Ботевградския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против „Натура вита“ ЕООД иск с правно основание чл.200 от КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от станала на 23.7.2021 год. трудова злополука над сумата 3 000 лв. до размера от 30 000 лв.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Може ли съдът да приеме наличие на груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ в случаи, в които от работодателя не са били осигурени безопасни условия на труд?

2. Представлява ли всяко нарушение на правилата за безопасност на труда проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на вредоносния резултат и може ли съдът да приеме груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, при положение че пострадалият не е инструктиран за конкретно извършената от него работа?

3. Следва ли да е налице съответствие между действителния принос на пострадалия при настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат?

4. Следва ли въззивният съд да направи собствени правни изводи, като обсъди всички относими по делото доказателства и направените от страните доводи и възражения за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение?

„Натура вита“ ЕООД застъпва становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

На 23.07.2021 г. ищецът К. К., отивайки на работното си място в цеха за преработка на охлюви на „Натура вита“ ЕООД в [населено място], е преминал през товарния вход на сградата и е бил блъснат от движещия се на заден ход електрокар. В резултат от сблъсъка ищецът е получил множествени открити рани на глезените и стъпалата, счупване на втора метатарзална кост на ляво стъпало и други увреждания, което е наложило продължително лечение за повече от шест месеца. Ето защо е поискал за претърпените от него болки и страдания работодателят да бъде осъден да му заплати 50 000 лв. обезщетение.

В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило предявения иск и е повдигнало възражение за проявена от ищеца груба небрежност, тъй като съгласно утвърдените правила служителите е следвало да влизат през вратата, а не през товарната рампа, предназначена за преминаване на техника за натоварване и разтоварване. Освен това електрокарът се е движил с включена светлинна и звукова сигнализация, с която ищецът не се е съобразил.

Ботевградският районен съд е определил 30 000 лв. за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от трудовата злополука. Приел е, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, тъй като е действал при груба небрежност-преминал е през средата на товарната рампа, когато по нея се е движил електрокар. Прилагайки 90 процента съпричиняване, е присъдил обезщетение в размер на 3 000 лв. и е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 50 000 лв.

Софийският окръжен съд също е счел за основателно възражението, че ищецът е съпричинил вредата при условията на груба небрежност, тъй като е нарушил правилата за безопасност, изпълнявайки трудовите си задължения. От приетата по делото заповед № 13 от 9.7.2021 г. на управителя на ответното дружество и от показанията на свидетеля Томов се установява, че работодателят е забранил преминаването на работниците и служителите през товарните входове на сградата на предприятието. Според подробно описаните от въззивния съд писмени доказателства ищецът е преминал през първоначален и периодичен инструктаж по безопасност на труда. Въпреки това преди злополуката той е влязъл по средата на товарния вход, като е пренебрегнал забраната, игнорирал е ясния и силен звуков сигнал на електрокара и е минал през завесата. Вместо да спре, той е казал на водача на електрокара да дава напред и в резултат от поведението му гумите на електрокара са минали през неговите крака. Според въззивния съд по този начин ищецът е нарушил изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, не е изпълнил задълженията си да се грижи за здравето и безопасността си, нарушил е начина на влизане в работните помещения и причините за това нарушение изцяло се дължат на неговите лични действия-на проявените в конкретната ситуация самоувереност, самонадеяност и небрежност. С оглед дългогодишния си опит като работник при ответното дружество, той е следвало да се погрижи за здравето и безопасността си, а вместо това сам се е поставил в ситуация на повишен риск. Ето защо въззивният съд е приел, че поведението на ищеца обосновава 90 процента съпричиняване, поради което е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната част.

Касаторът твърди, че така постановеното решение е очевидно неправилно по изложените в касационната жалба съображения и с оглед цитираната съдебна практика по сходни казуси. Аргументите в тази жалба обаче представляват оплаквания за необоснованост на решението, тоест-могат да се квалифицират само като основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК, а не обосновават очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване. Ето защо позоваването на очевидна неправилност в случая е опит на касатора да избегне етапа на селекция на касационната жалба, който не може да бъде преодолян по този начин. Всъщност обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като от съдържанието не се констатира прилагане на закона в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма или груби нарушения на правилата на формалната логика. Ето защо касационно обжалване не може да се допусне поради очевидна неправилност на въззивното решение.

По поставените от касатора въпроси също не следва да се допуска касационно обжалване. В случая не се установява въззивният съд да е пропуснал да обсъди доводи и възражения на касатора или да е пренебрегнал събрани по делото доказателства, поради което при разрешаването на четвъртия въпрос няма противоречие между решението на въззивния съд и цитираната практика на ВКС. Т. противоречие липсва и по поставените от касатора въпроси във връзка със съпричиняването на вредоносния резултат. Възприемайки фактическата обстановка, въззивният съд е приел точно обратното на това, което се твърди в първите два въпроса. Счел е, че работодателят е осигурил безопасни условия на труд при влизане и излизане от работното място и достатъчно ясно е инструктирал работниците и служителите, тъй като е забранил да се ползва товарната рампа за вход и е осигурил отделен пешеходен проход. Няма противоречие между изводите на съда и цитираната от касатора практика на ВКС. В решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на IV ГО на ВКС се съдържа дефиницията за грубата небрежност като неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Поведението на касатора съответства на това определение, както е приел въззивният съд. Пострадалият сам се е поставил в състояние на повишен риск, нарушавайки забраната да ползва товарната рампа за вход, а освен това вместо да реагира на звуковия сигнал на електрокара и да се отдръпне, е дал нареждане на неговия водач да продължи напред. Допуснатото от касатора нарушение на трудовата дисциплина е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, поради което представлява груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, както е прието в решение № 977 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 298/2009 г. на IV ГО на ВКС. Третият въпрос на касатора относно преценката на действителния принос на пострадалия няма никакво отношение към настоящия казус, тъй като не е бил поставян и не е бил разрешен от въззивния съд. Такъв въпрос би могъл да възникне при сложна причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, а в настоящия случай причинната връзка е съвсем ясна и проста.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на ответното дружество 1924,80 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №135 от 12.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 758 по описа за 2023 г. на Софийския окръжен съд, III въззивен граждански състав.

ОСЪЖДА К. И. К.-[ЕГН], да заплати на „Натура вита“ ЕООД-ЕИК:121292053, сумата 1 924,80/хиляда деветстотин двадесет и четири лева и осемдесет стотинки/ лв. разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: