Образувано е по касационна жалба на "Спарум" ЕООД, гр. Я., [ЕИК], против решение № 17/29 януари 2021 г., постановено по адм. д. № 251/2020 г. по описа на Административен съд Ямбол. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Спарум" ЕООД против заповед № ТУ/04-00007 от 19 август 2020 г. на зам. кмета на община Я., с която, на осн. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, на дружеството е разпоредено да премахне изградената от него сграда № 2 с размери 3.80 м. на 1.45 м., в съсобствен имот с идентификатор 87374.510.135, представляващ УПИ VІІІ-7089, кв. 142, Промишлена зона, с адрес: бул. "Европа", № 22, в шестдесет дневен срок от влизане в сила на заповедта. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Обосновано съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и спазване на приложимия материален закон.

Преценка на събраните по делото доказателства обуславя направените от съда и аргументирани изводи, че процесният гараж не е преместваем обект, поради отсъствието на съществени елементи, определящ го за такъв обект, по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, а именно предназначението му не е свързано със задоволяване на обществена нужда – не е установено по делото процесният обект да е предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, а обслужва частен интерес (арг. от чл. 56, ал. 1 от ЗУТ). В тази връзка възраженията на касатора остават неподкрепени от доказателствата по делото, а в хода на съдебното производство не са ангажирани такива, обуславящи, различни от направените, изводи от фактическа и правна страна. За разграничението между строеж и преместваем обект следва да се съди не по начина на изграждането му с оглед конструкцията на обекта, а по неговото предназначение.

С оглед установените обстоятелства законосъобразно административният съд е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 е наредено премахването на незаконен строеж сграда № 2 с размери 3.80 м. на 1.45 м., в съсобствен имот с идентификатор 87374.510.135, представляващ УПИ VІІІ-7089, кв. 142, Промишлена зона. Не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17/29 януари 2021 г., постановено по адм. д. № 251/2020 г. по описа на Административен съд Ямбол. РЕШЕНИЕТО е окончателно.