Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя д-р И. И., чрез юрк. Д., за отмяна на Решение № 6900/14.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7504/2019 г. по описа на Административен съд София-град и на Решение № 15184/09.12.2020 г., постановено по адм. дело № 382/2020 г. по описа на Върховния административен съд, състав на трето отделение, с което решението на първоинстанционния съд частично е отменено и предявеният иск от „Електроразпределение Север“ АД е уважен изцяло.
В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Според молителя Решение по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.Пва се на т. 53 и т. 54 от решението като счита, че „Електроразпределение Север“ АД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. дело № 7504/2019 г. по описа на Административен съд София-град с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Твърди, че ангажирането на адвокат е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган-молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти като се позовава на т. 56 от мотивите на цитираното решение, според която националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Посочва, че аналогични съображения са изложени и в мотивите на Определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011 г. по дело F-55/08 DEP - т. 37 и т. 38. Твърди се наличие на основание за отмяна и по чл. 239, т. 4 АПК, доколкото с влязло в сила Решение № 1349/31.01.2019 г., постановено по адм. дело № 12433/2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, е отменено Решение № 5064/27.07.2018 г., постановено по адм. дело № 6455/2017 г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД обезщетение за имуществени вреди, представляващо разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление № НП-202 от 31.01.2015 г. като предявеният иск за обезщетение е отхвърлен. Посочва се, че Решение № 1349/31.01.2019 г., постановено по адм. дело № 12433/2018 г. на ВАС и решението на ВАС, чиято отмяна се иска, са две окончателни съдебни решения, които разрешават по различен начин идентични случаи. Твърди се, че са налице и други решения на ВАС, с които по отношение на същите страни, за същото искане и на същото основание, споровете са решени противоречиво. Молителят счита, че процесният случай попада в приложното поле на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по тълкувателно дело № 4 от 2010 г., защото има пълен идентитет между двете дела, макар и претендираните обезщетения за вреди да се твърди да са причинени от различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 31.01.2015 г. и НП-434 от 17.12.2014 г.). В молбата се поддържа тезата, че е недопустимо един и същ юридически факт да има различни правни последици, по аргумент и по аналогия с мотивите на решение на СЕС по дело С-2/08. Излагат се аргументи, че с решението, чиято отмяна се иска, неправилно е оставено в сила първоинстанционно решение, с което КЕВР е осъдена да заплати разноски за адвокатски хонорар, заедно с начисления върху хонорара ДДС. Посочва се, че това противоречи на мотивите на решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Както дружеството получател на адвокатската услуга, така и адвокатското дружество-доставчик са регистрирани по ЗДДС лица и за 226 лв. ДДС електроразпределителното дружество е имало право на приспадане на данъчен кредит, като тази сума не следва да се присъжда като съдебни разноски.(В същия смисъл определение № 8004 от 05.06.2012 г. по адм. дело № 6861 от 2012 г. на ВАС). Иска се отмяна на решенията и връщане на делото на АССГ за ново разглеждане, евентуално отм. яна на решението по адм. дело № 7504/2019 г. по описа на Административен съд София-град и на решението по адм. дело № 382/2020 г. по описа на Върховния административен съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по молбата за отмяна – „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Д., в писмен отговор и в дадения ход по същество на делото иска отхвърляне на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно.
С Решение № 6900/14.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7504/2019 г. по описа на Административен съд София-град са уважени частично предявените от „Електроразпределение Север” АД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с отменено наказателно постановление № НП-434 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, възлизащо на сумата от 360 лв. за процесуално представителство на дружеството по н. а.х. д. № 4/2016 г. на Районен съд – Елена и в размер на 360 лв. разноски за процесуално представителство по к. н.а. х.д. № 10244/2016 г. на Административен съд – В. Т, ведно със законната лихва върху всяка от главниците като искът на дружеството е отхвърлен в останалата част до пълния размер от 1356 лв. по всяко от двете административно-наказателни съдебни производства. Така постановеното решение е обжалвано пред ВАС, който с Решение № 15184/09.12.2020 г., постановено по адм. дело № 382/2020 г. го е отменил в отхвърлителната му част, като претенцията на дружеството за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски в процеса по отмененото наказателно постановление по н. а.х. д. и по к. н.а. х.д. е уважена до пълния размер. В останалата му част обжалваният съдебен акт е оставен в сила. С оглед на постановеното окончателно решение на ВАС, с което претенцията на ищеца е уважена изцяло, то не е налице част от съдебното решение, която да е в полза на ответника и направеното възражение за частична недопустимост на искането, поради липса на правен интерес, е неоснователна.
Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че за разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧОС може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 от ДФЕС, с което се извършва тълкуване на общностна разпоредба, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл са и Решение № 12503/21.10.2014 г. по адм. дело № 7663/2014 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия, Решение № 3288/17.03.2017 г. по адм. дело № 14425/2016 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия, Решение № 4547/10.04.2018 г. по адм. дело № 7177/2017 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия и др.
Решенията на СЕС по отправени преюдициални въпроси са източник на общностното право и по аргумент от чл. 92 от Процедурния правилник на СЕС подлежат на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. От този момент се счита, че те са узнати от третите лица. В случая цитираното в искането решение на СЕС е публикувано в бр. C 55/19.02.2011 г. на Официалния вестник на ЕС, поради което именно от този момент то следва да се счита за узнато от искателя. Поради това към 2019 г. и 2020 г. посоченият съдебен акт не може да се квалифицира като ново обстоятелство, което при решаването на делата не е могло да бъде известно на страната. По аналогични съображения не е ново обстоятелство и цитираното Определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на Публичната служба. Наред с това и двата общностни акта не са относими към процесния спор, тъй като са различни фактическите състави, при които те са постановени. Ето защо не се установява наличието на основанието на чл. 239, т. 1 АПК, с оглед на което искането за отмяна в тази му част следва да се отхвърли.
Идентично крайно заключение следва и относно искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК. Приложението на визираната норма е обусловено от наличието на две влезли в сила решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат. Според искателя противоречието между Решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. д. № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение и горепосочените решения налага отмяната на последните. Съпоставката на техните страни и основанието на предявените искове действително сочи, че е налице идентитет по между им, но липсва тъждество в исканията на ищеца. Различно е фактическото основание, на което са релевирани двете искови претенции, претендиращи обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски, осъществени в различни съдебни производства по обжалване на различни наказателни постановления. При липсата на тъждество в предмета на коментираните производства и постановените решения, не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 239, т. 4 АПК, с оглед на което искането за отмяна на това основание също следва да се отхвърли.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че влезлите в сила съдебни актове подлежат на отмяна единствено при установеност на изчерпателно предвидените от законодателя основания по чл. 239 АПК.Оата на стабилен съдебен акт не е способ за корекция на каквато и да е негова неправилност, поради което наведените доводи относно двойното облагане с ДДС при присъждане на адвокатското възнаграждение не следва да бъдат обсъждани поради тяхната ирелевантност към настоящото производство.
При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение, възлизащо на сумата от 600 лева. Настоящият състав намира, че този размер не е прекомерен, тъй като е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеното на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК искане на Комисия за енергийно и водно регулиране за отмяна на влязло в сила Решение № 6900/14.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7504/2019 г. по описа на Административен съд София-град и на Решение № 15184/09.12.2020 г., постановено по адм. дело № 382/2020 г. по описа на Върховния административен съд, състав на трето отделение, с което решението на първоинстанционния съд частично е отменено и предявеният иск от „Електроразпределение Север“ АД е уважен изцяло.
ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. В., В. Т-Е, бул. „В. В“ № 258, [ЕИК], сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски за настоящото производството. Решението не подлежи на обжалване и отмяна.