Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на М.Н от гр. Б.д, чрез пълномощника адв. В.Ф, срещу Решение № 435 от 10.03.2021 г., постановено по адм. дело № 762/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на М.Н и П.Н срещу заповед № 997/20.07.2020 г. на заместник – кмета по строителството на О. Б и са осъдени жалбоподателките да заплатят на О. Б разноски по делото.
В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът – заместник – кмет по строителството на О. Б, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата.
Ответникът – О. Б, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът – П.Н, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по различни от изложените от касатора съображения.
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М.Н и П.Н, срещу заповед № 997/20.07.2020 г. на заместник – кмета по строителството на О. Б, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ЗУТ/ е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ - изменение на плана за регулация /ИПР/ на УПИ I – „за болница“, кв. 35 по плана на микрорайон IV, гр. Б.д, за изменение на вътрешна регулационна линия на УПИ I – „за болница“ към УПИ VII - 8765 по имотните граници на имоти с идентификатор 04279.603.495 и 04279.603.194 по кадастралната карта на гр. Б.д. В мотивите на заповедта е посочено, че с процесното ИПР се предвижда изменение на вътрешната регулационна линия на УПИ I – „за болница“ към УПИ VII - 8765, като новата регулационна линия се поставя върху имотните граници на имоти с идентификатори 04279.603.495 и 04279.603.194, а имот с идентификатор 04279.603.732 с площ от 19 кв. м. се присъединява към УПИ VII – 8765, кв. 35. Жалбоподателите се легитимират като съсобственици на УПИ VII – 8765, кв. 35 и имоти с идентификатори 04279.603.193 и 04279.603.732, поради и което съдът е приел, че същите са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед Административен съд – Благоевград е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон.
Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Производството пред административния съд е протекло при неправилно конституиране на страните в процеса, изразяващо се в неучастието на надлежни страни, които е следвало да бъдат конституирани по реда на чл. 153, ал. 1 във връзка с чл. 154, ал. 1 от АПК.
От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че имот с идентификатор 04279.603.193, съставляващ УПИ VII – 8765, и имот с идентификатор 04279.603.732, част от УПИ I – „за болница“, предмет на оспорената заповед, са били съсобственост на двете жалбоподателки и на още десет физически лица. В административното производство, видно от приложената по делото административна преписка по издаване на оспорената заповед, са участвали всички съсобственици на УПИ VII – 8765 /имот с идентификатор 04279.603.194/ и на имот с идентификатор 04279.603.732, в качеството им на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и Министерство на здравеопазването, О. Б и МБАЛ – гр. Б.д. Проектът за изменение на ПУП - ИПР е съобщен на всички тези заинтересовани лица по реда на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, като трима от тях – двете жалбоподателки и К.Ш, са подали и възражение срещу проекта, което е разгледано на заседание на Общинския експертен съвет по устройство на територията. Въпреки, че административният орган при изпращане на преписката до съда е посочил всички тези заинтересовани лица по смисъла на чл. 131 от ЗУТ в изготвения списък на заинтересованите лица в производството по издаването на административния акт, съдът не ги е конституирал и те не са участвали като заинтересовани страни в съдебното производство в нарушение на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК. В тази връзка следва да се има предвид, че в настоящото производство е неприложима процедурата по чл. 218 от ЗУТ, доколкото същата касае обжалване на административен акт за одобряване на ПУП или комплексен проект за инвестиционна инициатива, съобщени чрез обнародване в „Държавен вестник“, какъвто безспорно не е процесния случай. Административният съд е конституирал в съдебното производство като страни единствено оспорващите две съсобственички - заинтересовани лица, административният орган, издател на акта, и едно от заинтересованите лица – О.Б.О съсобственици на засегнатите с процесното ИПР имоти с идентификатори 04279.603.194 и 04279.603.732, както и Министерство на здравеопазването и МБАЛ – гр. Б.д, безспорно имащи качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и като такива взели участие в административното производство, е следвало да бъдат конституирани в съдебното производство, тъй като решението се ползва с обвързваща сила за страните по реда на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, от която произтичат и последващите им процесуални права. Служебното конституиране на всички страни по делото, включително и заинтересованите, е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и решението, постановено при неучастието на заинтересовани страни по реда на чл. 153, ал. 1 във връзка с чл. 154, ал. 1 от АПК, подлежи на обезсилване като недопустимо, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК.
Въпреки, че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което се конституират надлежно визираните по-горе заинтересовани страни в процеса, изрично посочени от административния орган в приложения по делото списък на заинтересовани лица /стр. 9 от адм. дело № 762/2020 г./.
При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 435 от 10.03.2021 г., постановено по адм. дело № 762/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.