Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на О. К, чрез пълномощника му адв. Ж.Б, срещу Решение № 1332 от 14.10.2020 г., постановено по адм. дело № 750/2020 г. от Административен съд Бургас, в която са развити доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество, алтернативно – връщане на делото като преписка на областния управител на област с административен център Бургас за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна - Областният управител на област с административен център Бургас, в писмен отговор излага съображенията си за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното съдебно решение – в сила, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административния съд Бургас е законосъобразността на Заповед № РД-09-43 от 09.03.2020 г., издадена от Областния управител на област Б., на осн. чл. 19б, ал. 5, т. 1 и т. 3 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) /ЗВ/, с която е отказал да приеме дарение, предложено от О. К, на язовир, находящ се в поземлен имот № 000020 по КВС за землището на с. Л., с площ 37.822 дка, актуван с Акт за публична общинска собственост № 16 от 17.10.1997 г. на О. К.

Съдът е отхвърлил оспорването, като неоснователно.

За да постанови този резултат е приел за установено, че за процесния имот е съставен Акт за публична общинска собственост № 16 от 17.10.1997 г. С Решение по т. 23 от Протокол № 39 от 26.07.2018 г., р. І, т. 15 Общинският съвет Камено е дал съгласие да бъде предоставена безвъзмездно собствеността на язовир в ПИ с № 000020 в землището на с. Л., с площ от 37.822 дка на Държавата, при граници на имоти с №№ 000002, 000015, за който има съставен АПОбС № 16 от 17.10.1997 г.

За изясняване на спорния въпрос съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, от чието заключение е установил, че язовирът, разположен в землището на с. Л., общ. Камено към момента не съществува, тъй като язовирната стена е скъсана на две места и от много години не се използва като такъв, т. е. по предназначение. Още със създаването на КВС /Плана за земеразделяне/ язовирът е отразен в няколко поземлени имота: имот № 000020 по КВС, съответстващ на ПИ с идентификатор 43623.1.1 – водния обем; имот № 000015 по КВС, съответстващ на ПИ с идентификатор 43623.18.94, част от който е язовирната стена – публична общинска собственост с начин на трайно ползване за селскостопански, горски, ведомствен път; имот № 018003 по КВС, съответстващ на ПИ с идентификатор 43623.18.3, в който имот попадат основният изпускател и въздушният откос на язовирната стена и за който има съставен Акт за частна общинска собственост; имот № 000075 по КВС, съответстващ на ПИ с идентификатор 43623.18.95 за който има съставен Акт за частна общинска собственост, представляващ територия, заета от води и водни обекти.

При тази фактическа установеност съдът е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентния административен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 19б, ал. 1 ЗВ, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. Приел е още, че процесният обект, предмет на дарението, не съставлява язовир по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ, а е водния обем на язовира, т. е. е част от него и не може да бъде предмет на договора по чл. 19б, ал. 2 ЗВ и е отхвърлил оспорването.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е в необходимия обем доказателствата, необходими за разрешаването на правния спор, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е извел обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав, без да е необходимо да се повтарят.

Съгласно разпоредбата на чл. 19б, ал. 5 ЗВ областният управител отказва със заповед да приеме дарението и връща предложението и придружаващата го преписка на съответната община, когато: 1. заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР, или 2. предложението се отнася за язовир, отдаден на концесия, или 3. липсва акт за общинска собственост. В случая Областният управител е отказал да приеме дарението, като се е позовал на обстоятелството, че даряваният обект не представлява язовир по смисъла на законовата норма, а само водния обем на язовира.

Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Следователно, липсата на който и да е елемент от водоностопанската система води до невъзможност даден обект да бъде определен като язовир. Правната възможност по чл. 19а от ЗВ за безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост от страна на общината към държавата върху язовир предполага наличието на цялата водностопанска система, а не на част от нея. Противното тълкуване би довело до невъзможност за надлежното стопанисване на язовира. Процесният имот № 000020, за който е съставен акт за публична общинска собственост, представлява само площта, заета от водното съдържание на системата, поради което с основание е прието, че този имот не обхваща цялата водностопанска система, а само част от нея, т. е. не може да се дефинира като язовир.

Неоснователни са касационни оплаквания за неправилна преценка на вещните права върху язовира. Противно на твърденията на касатора, административният съд преценява вещните права на страните така, както са доказани пред него със съответни титули за собственост. Административният съд приема, че даден имот е общинска собственост въз основа на акт за общинска собственост. При липсата на такъв и още повече при наличието на данни за вещни права на трети лица върху части от язовира, изводите на административния съд за липса на право на общинска собственост върху целия язовир са правилни. Оспорване на вещни титули за собственост в административното производство не се разглежда.

Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1332 от 14.10.2020 г., постановено по адм. дело № 750/2020 г. от Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА О. К да заплати на Областната администрация на област Б. съдебни разноски в размер на 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.