Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 АПК.
Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за отмяна на влязло в сила Решение № 7041/18.11.2019 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 15 състав, постановено по адм. д. № 7889 по описа за 2019 г. на този съд, оставено в сила с Решение № 15182/09.12.2020 г. на Върховния административен съд - Трето отделение, по негово адм. д. № 667/2020 година. Искането е депозирано на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, като се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателсва, които са от съществено значение за делото, съответно същите не са могли да бъдат известни на страната, позоваваща се на приетото в Решението от 22.12.2010 г. по дело С - 279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Подателят на искането за отмяна обосновава основанието по чл. 239, т. 4 АПК със съществуването в правната действителност на Решение №5064/27.07.2018 г. по адм. д. №6455/2017 г. на АССГ, отменено с Решение №1349/31.01.2019 г. по адм. д. № 12433/2018 г. на ВАС - Трето отделение. Според подателят на искането са налице множество съдебни решения, разрешаващи по различен начин идентични правни казуси, поради което моли да бъде допусната отмяна и на основание чл. 239, т. 4 АПК. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна.
"Електроразпределение Север" АД е оспорило искането за отмяна с аргументи, съдържащи се в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Претендира разноски.
Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценява искането за отмяна като процесуално допустимо, защото е депозирано от страна по делото и в срока по чл. 240 АПК. Разгледано по същество то е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Установено е по делото, че с Решение № 7041/18.11.2019 г. на АССГ по адм. д. № 7889/2019 г., е осъдена Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), да заплати на "Електроразпределение Север" АД (с предишно наимениование "Енерго - П. М" АД, електроразпределително дружество), обезщетение за претърпени имуществени вреди, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) във вр. с отмяната на Наказателно постановление № НП - 469/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, по - конкретно: обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв. (с ДДС), представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по нахд. № 590/2015 г. по описа на Районен съд - гр. П., заедно с обезщетение за забава върху главницата от 1356 лв. в размер на законната лихва, считано от 16.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв. (с ДДС), представляваща разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по кнахд № 10159 от 2016 г. по описа на Административен съд - В. Т, заедно с обезщетение за забава върху главницата от 1356 лв. в размер на законната лихва, считано от 16.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. С влязло в сила решение № 15182/09.12.2020 г. по адм. д. № 667/2020 г. състав на ВАС - Трето отделение, е оставил в сила решението на АССГ. Съдът на Европейския съюз се е произнесъл с Решение от 22.12.2010 г., постановено по дело С - 279/09 във връзка с отправено преюдициално запитване за тълкуване принципа на ефективност, като се изясни дали той допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица.
В разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК е предвидено, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на цитирано основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но които не са били известни на страната по обективни причини, въпреки че тя е проявила дължимата й грижа за активното участие в съдебното производство и за ангажирането на относими доказателства. Тези факти, несъобразени от съда могат да създадат вероятност съдебния акт да се окаже подлежащ на последваща отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК. В константната практика на ВАС последователно е мотивиран извода, че решение на СЕС, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което е направено тълкуване на норма от правото на ЕС, не съставлява основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Основанията за отмяна по чл. 239 АПК не могат да бъдат прилагани разширително, чрез включване в тях и на акт на СЕС, създаден по реда на чл. 267 ДФЕС, защото това ще противоречи на принципа на стабилитет на съдебния акт. Освен това, трябва да се има предвид, че решенията на СЕС по преюдициални запитвания като източник на правото, подлежат на публикуване. Текстът на чл. 92 от процедурния правилник на СЕС предвижда съобщението, съдържащо датата и диспозитива на решението и определението на СЕС, слагащи край на производството, да се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. От този момент се счита по отношение на третите лица, че е изпълнена презумпцията за тяхното узнаване. Решение от 22.12.2010 г., постановено по дело С - 279/09 на СЕС, е публикувано в брой С 55/19.02.2011 г. в Официален вестник на ЕС, поради което от този момент решението се счита, че е узнато от третите лица и поради това същото не изпълва хипотезата на новооткрито обстоятелство. Тези мотиви са относими и към определението от 27.09.2011 г. по дело F - 55/08 DEP на Съда на Публичната служба. В допълнение може да се посочи, че цитираното по - горе решение на СЕС не запълва предмета на спора, висящ пред националния съд.
Настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия счита, че в случая не е доказано основанието по чл. 239, ал. 1, т. 4 АПК, поддържано от процесуалния представител на КЕВР. Това основание предпоставя установяване идентитета не само на страните, но и на предмета на спора. В случаят макар да е налице идентичност на сочените от подателят на искането страни по цитираните от него дела, липсва идентитет между предмета на спора по делата. Това е така, защото е отменено друго наказателно постановление. В този смисъл противоречие между две съдебни решения ще има когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го разрешават с диспозитива на съдебните актове по различен начин. Видно е обаче по настоящото дело, че не се касае за казуси между едни и същи страни, с идентичен предмет, които да са разрешени различно от съдилищата. В искането за отмяна са формулирани и доводи, касаещи приложението на материалния закон, които е недопустимо да бъдат обсъждани в отменителното производство.
С оглед на резултата по делото и направеното искане от ответната страна, в полза на "Електроразпределение Север" АД трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв., който размер не е прекомерен и е близък до минималния размер.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането, подадено на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК от Комисията за енергийно и водно регулиране, за отмяна на влязло в сила Решение № 7041/18.11.2019 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 15 състав, постановено по адм. д. № 7889 по описа за 2019 г. на този съд, оставено в сила с Решение № 15182/09.12.2020 г. на Върховния административен съд - Трето отделение, по негово адм. д. № 667/2020 година.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД, притежаващо ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. В., В. Т - Е, бул.[адрес], №[номер], сумата в размер на 600 лв. - разноски за производството пред ВАС, петчленен състав на Първа колегия. Решението е окончателно.