Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министерство на образование и науката (МОН, министерството), гр. С., представлявано от министъра на образованието и науката, чрез държавен експерт с юридическа правоспособност С.Й, срещу решение №556/02.02.2021 година на Административен съд – София-град по адм. д. №3973/2020 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №80811-638/22.08.2019 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ в качеството му на ръководител на управляващия орган по програмата (РУО). Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Възраженията на касатора могат да се групират както следва: 1. Съдът не обсъдил възраженията на жалбоподателя, като с това допуснал съществено процесуално нарушение. В обжалвания административен акт ръководителят на управляващия орган по програмата се позовавал на препоръка на Сетифициращия орган, но същата не била предоставена на министерството за запознаване и становище. Предвид факта, че препоръката станала повод за повторна проверка от РУО, МОН претендира да има право да се запознае с констатациите в препоръката. 2. Анализира като неправилни изводите на първоинстанционния съд в частта за твърдените от РУО нарушения: 2.1. В частта за нарушението по чл. 25, ал. 5 във връзка с чл. 50, ал. 1 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП, отм. ), във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОП, представляващо въведен критерий за подбор, който не е свързан с предмета на поръчката, а именно изискване за наличен финансов ресурс на участника в размер не по-малко от 160 000 лева, квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и т. 10 от Приложение №1 към чл....