Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Център по маркетинг и консултации“ ООД срещу решение № 5612 от 19.10.2020 г. по адм. дело № 279/2020 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/3635/ от 03.10.2019 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, и е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ДФЗ в размер на 100 лева.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага тезата, че за кампания 2015г., през която не е подадено заявление за подпомагане е била в сила Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. в редакцията й обн. в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015г., в сила от 27.02.2015г. Намира, че за административното нарушение следва да се приложат санкционните последици по нормативната уредба, която е била в сила към момента на извършването му и в случая е приложима именно цитираната редакция на Наредбата. Цитира чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, като сочи практика по решение № 8792 от 03.07.2020г. по адм. дело № 3262/2020г. на ВАС. Твърди, че редакцията на Наредбата (обн. в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015г., в сила от 27.02.2015г.) не съдържа разпоредбата на т. 3 от чл. 14, ал. 1 и не регламентира финансови санкционни последици за неподалите заявления стопани. Сочи, че санкционните последици от неподаването на заявление...