Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, гр. Б., ул. „Княз Ал. Батенберг“ №1 и на „Ейнджъл - Дайвърс“ ООД, седалище и адрес на управление гр. Б., ж. к. „П.Р.С“ бл. 27, вх. „К“, ет. 3 срещу Решение № 47 от 13.01.2020 г. на Административен съд, гр. Б., по административно дело №1996/2020 г.

С решението съдът е отменил Решение №РД-380 от 15.09.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, с което на „Ейнджъл - Дайвърс“ ООД е определена финансова корекция в размер на 10 % от стойността на преизчислената държавна помощ и е отхвърлил искането на „Ейнджъл - Дайвърс“ ООД за обявяване нищожността на писмо-покана, изх. № 2600-17820 (1) от 26.10.2017 г.

Касационният жалбоподател - изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), счита решението на първоинстанционния съд в частта, с която съдът е отменил решението му за определяне на финансова корекция за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че управляващият орган (УО) не е определял два пъти финансова корекция за една и съща нередност. С издаването на решението, УО е започнал ново разглеждане на нередността, спазвайки указанията и процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ.

Сочи, че писмото-покана за доброволно изпълнение е издадено към момент, когато финансовите корекции са считани за частни държавни вземания. След обявяването им за публични вземания, УО е започнал процедура по определяне на финансова корекция в съответствие с разпоредбите на ЗУСЕСИФ.

Прави искане за отмяна на решението в частта, с която съдът е отменил решението му за определяне на финансова корекция. Претендира разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Вардарова.

Ответникът по касационната жалба на изпълнителния директор на ИАРА - „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД, счита касационната жалба за неоснователна. Счита за безспорно по делото прилагането на ЗУСЕСИФ при определяне на финансови корекции. Излага фактите по проведеното производство за определяне на финансова корекция и счита за правилен извода на съда, че с Решение №РД-380 органът определя за втори път една и съща финансова корекция.

Прави искане съдът да остави в сила решението в обжалваната част. Претендира разноски. Ответникът се представлява от адв. Д.Е.

Касационният жалбоподател - „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД, счита решението на съда в частта, с която е отхвърлил искането за обявяване нищожността на покана за доброволно изпълнение, изх. № 2600-17820 (1) за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че поканата за доброволно изпълнение е издадена при липса на задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Сочи, че покана за доброволно изпълнение се издава тогава, когато вземането е ликвидно и изискуемо. За неправилен счита извода на съда за характера на поканата като акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, тъй като окончателното плащане по проекта е извършено на 15.02.2013 г., а производството по установяване на нередност е започнало на 17.08.2017 г. С оглед на това то е следвало да бъде проведено чрез издаването на акт за установяване на публично държавно вземане, издаден на основание чл. 62 от ЗПФ (ЗАКОН ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ) (ЗПФ) по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК). Въз основа на това приема издадената покана за нищожна.

Прави искане съдът да отмени решението в обжалваната част и да прогласи нищожността на издаденото писмо-покана. Претендира разноски. Касаторът се представлява от адв. Д.Е.

Ответникът по касационната жалба на „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД - изпълнителният директор на ИАРА, счита касационната жалба за неоснователна. Сочи, че писмото-покана за доброволно изпълнение е издадено към момент, когато финансовите корекции са считани за частни държавни вземания. Към настоящия момент те са публични вземания, поради което е издаден процесният индивидуален административен акт в съответствие с разпоредбите на ЗУСЕСИФ.

Прави искане съдът да остави в сила решението в обжалваната част. Претендира разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт Вардарова.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.

За да постанови обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:

На 21.03.2012 г. между „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД и Управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ (ОПРСР) 2007 – 2013 г. е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 134 880, 08 лв. за проект „Изграждане на лодка – тип катамаран за обработка на култивирана мида“.

На 22.08.2012 г. на „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД, с оторизационно писмо е одобрена и на 17.09.2012 г. е изплатена сумата от 95 621, 12 лв., представляваща безвъзмездна финансова помощ.

На 07.02.2013 г. на „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД, с оторизационно писмо е одобрена и на 26.02.2013 г. е изплатена сумата от 38 379, 00 лв., представляваща безвъзмездна финансова помощ.

На 24.11.2016 г. ИАРА е изискала информация и документи от "Ейнджъл-Дайвърс" ООД във връзка с наблюдението и оценката на ОПРСР, като е определила краен срок за тяхното представяне - 31.03.2017 г.

На 03.05.2017 г. ИАРА е уведомила дружеството за извършена проверка, в резултат на която е установено, че вместо обявеното по производствената програма количество от 125 тона черноморска мида, в действителност дружеството е произвело приблизително 17 тона. Установена е отрицателна разлика от 86, 70% между производствената програма и декларираните количества.

С обяснителна записка от 17.05.2017 г. управителят на дружеството обяснил, че производствената програма за 2016 г. не е изпълнена поради проблеми с местните рибари, които навлизат в района на мидената ферма с цел риболов, а също и поради кражби на миди, на лампи на навигационните буйове и поради рязане на линии.

Служители на дирекция "Структурни фондове по рибарство" (ДСФР) – ИАРА сигнализирали директора на дирекцията, че при извършена административна проверка е възникнало съмнение за нарушение на Общностното право по проект № ЕФР-02-16/30.08.2011 г., УНП BG0713EFF-212-20123 с наименование "Изграждане на лодка - тип катамаран за обработка на култивирана мида" на бенефициент "Ейнджъл-Дайвърс" ООД. Отправено е предложение за предприемане на действия по определяне на финансова корекция за неизпълнение на производствената програма за 2016 г. в размер на 10% (5% х 2) или 9 793, 23 лв. по процесния проект.

На 18.08.2017г. ИАРА уведомила „Ейнджъл - Дайвърс“, че във връзка с констатираното неизпълнение на производствената програма, от 17.08.2017 г. се администрира сигнал за нередност по проекта.

На 22.08.2017 г., с доклад по сигнал за нередност, изпълнителният директор на ИАРА е уведомен за установеното нарушение по проекта. Посочено е, че установеното неизпълнение на производствената програма спрямо действително декларираното количество реализирана продукция е 86, 70 %. С доклада е изложена фактическа и правна обосновка на определения размер на финансовата корекция – 9 793, 23 лв. Посочено е, че датата на констатиране на нарушението е 17.08.2017 г., а периода на извършването му е 2016 г. Отправено е предложение за така установеното нарушение да се издаде решение за установяване на нередност по смисъла на чл. 14, ал. 2 от Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз и до бенефициента да се изпрати покана за доброволно изпълнение с цел възстановяване на средствата за публичното финансиране.

На 22.08.2017 г. изпълнителният директор на ИАРА разпорежда по преписката във връзка с проверката по ДБФП № 58/21.03.2012 г., да се регистрира нередност и да се впише в регистъра на нередностите под своя национален идентификационен номер.

На 26.10.2017 г. ИАРА изпраща покана за доброволно изпълнение до "Ейнджъл-Дайвърс" ООД, изх. № 2600-17820 (1). Посочено е, че регистрираната нередност е по повод неизпълнение на производствената програма в размер на 86, 70% и това обуславя финансова корекция в размер на 9 793, 23 лв. С поканата е предоставен 14-дневен срок за доброволно изпълнение, като дружеството е предупредено, че при неизпълнение ИАРА ще пристъпи към принудително изпълнение.

На 31.07.2020 г. е изпратено становище до изпълнителния директор на ИАРА по повод откриване на производство по определяне на финансова корекция във връзка с администриране на сигнал за нередност на "Ейнджъл-Дайвърс" ООД. В становището е описана извършената проверка и анализа на представените от дружеството счетоводни документи за периода 01.01.2016 г.-31.12.2016 г. Посочено е, че за установеното нарушение няма влязъл в сила индивидуален административен акт.

На 04.08.2020 г. дружеството е уведомено за откритото производство по определяне на финансова корекция. Дружеството представило възраженията си в предоставения срок.

На 14.09.2020 г. е постъпило второ становище до изпълнителния директор на ИАРА, с което е потвърдено наличието на нередност и е определен размер на финансовата корекция.

Въз основа на постъпилото второ становище, на 15.09.2020 г., изпълнителният директор на ИАРА е издал решението, с което за установено нарушение на чл. 56 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство (Регламент 1198/2009); чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ; чл. 40, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 41 от Наредба № 6 и на чл. 14, ал. 4, т. 1 и чл. 35 във връзка с чл. 11, ал. 1 и чл. 36 от ДБФП № 58/21.03.2012 г. на "Ейнджъл -Дайвърс" ООД е определена финансова корекция в размер на 9 793, 23 лв., за нередност за нарушение „неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма“ в размер на 86, 70 %.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна следното:

Съдът приема искането за обявяване на нищожност на писмо-покана, изх. № 2600- 17820 (1), за допустимо, но неоснователно. Сочи, че оспорената покана притежава белезите на индивидуален административен акт и защитата срещу него се осъществява по реда на чл. 27, ал. 3 и ал. 5-7 във връзка с чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ. Приема, че актът е издаден от компетентен орган с оглед на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Изискваната от чл. 59, ал. 2 писмена форма е спазена, налице са фактически и правни основания, поради което същата се явява мотивирана. С оспорената покана, органът е постигнал и целта на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд прави извод за валидност на оспорения акт.

Относно искането за отмяна на Решение № РД-380 от 15.09.2020 г., съдът приема, че е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за неговото издаване. Съдът намира за основателно оплакването на дружеството, че с посочения акт се определя за втори път една и съща финансова корекция. С издаването на оспореното решение, органът е нарушил разпоредбата на чл. 71, ал. 4 ЗУСЕСИФ, която забранява за една и съща нередност да се прилага повече от една финансова корекция. При установената идентичност между поканата и оспореното решение, първоинстанционният съд прави извод за незаконосъобразност на решението и го отменя.

Решението е правилно.

По касационната жалба на „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД:

Доводите на касатора „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД за неправилност на съдебното решение в обжалваната част са за вида на акта, чрез който органът е следвало да определи финансовата корекция – не чрез акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, а чрез акт за публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 ДОПК. Този довод на касатора е неоснователен.

Първоинстанционният съд е изяснил приложимостта на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ към издадения през 2017 г. акт от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (би следвало този акт изпълнителният директор да издава в качеството си на ръководител на Управляващия орган на оперативната програма, но той трайно отказва да спазва изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 1 и 8 в частта за наименованието на органа, издал акта, независимо, че правомощията, които упражнява са на орган с установено в чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 6, ал. 4 ЗРА наименование).

Първоинстанционният съд правилно е приел, че пороците, които биха могли да обосноват нищожност на оспорения акт не са налице. Именно издалият акта орган е компетентен да прави за процесния бенефициер задължителни волеизявления с процесния предмет – определяне на финансова корекция, а актът е в задължителната писмена форма. Не е налице и нарушение на материалния закон, което да обосновава нищожност, тъй като с акта нито се нарежда извършването на очевидно престъпление, нито се създава невъзможно правно или фактическо положение. Що се отнася до порока нарушение на административнопроизводствените правила той никога не може да доведе до нищожност на един акт. Нарушенията на административнопроизводствените правила е порок на един валиден акт, защото щом органът е компетентен да издаде акта, преценката за законосъобразността - на правилата при издаването му, е преценка по същество на акта.

Първоинстанционният съд правилно е установил съдържанието и правните последици, които актът, рег. изх.№ 2600-17820 (1) от 26.10.2017 г., е породил поради влизането му в сила, макар по делото да не е представено доказателство за надлежното връчване на този акт на бенефициера (по смисъла на член 3, б. л от Регламент №1198/2006). Не е налице спор между страните относно този факт, което прави правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд. При правилно установеното съдържание на акта и доказаното негово влизане в сила, правните последици от акта са настъпили, т. е. с него е определена финансова корекция на бенефициера. Дали този акт подлежи на принудително изпълнение или не е въпрос, свързан с изпълнението на акта, не и с неговата валидност.

Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно необходимостта финансовата корекция да е определена чрез акт, издаден по реда на чл. 62 ЗПФ във вр. с чл. 166 ДОПК, което обосновавало нищожността на акт, рег. № 2600-17820 (1) от 26.10.2017 г. Безспорно е, че чл. 62 ЗПФ задължава органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, да предприемат необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, включително свързаното с тях национално съфинансиране, но тази разпоредба по никакъв начин не е обвързана със Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Тя е едно законово пожелание, което докато не е конкретно обезпечено със законово установени правомощия на конкретния орган и ред, по който да се извършат „необходимите действия“, не може да обоснове правомощие на ръководителя на управляващия орган в производството да определя финансова корекция. Наред с това чл. 166, ал. 1 ДОПК изрично сочи, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В случая, първо, Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове установява и реда, и органа, който е компетентен да определи финансовата корекция. Второ, финансовата корекция, дори и когато окончателното плащане по проекта е извършено, не се установява, а се определя по основание и размер – чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, което я прави ликвидна и изискуема. И трето, публично държавно вземане е неизвършената финансовата корекция – чл. 76, ал. 1 ЗУСЕСИФ (редакция Държавен вестник, бр. 101 от 22.12.2015 г.), съответно чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, (Държавен вестник, бр. 85 от 24.10.2017 г.), но за да бъде неизвършена финансовата корекция тя трябва да е определена по основание и по размер, което става с акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно валидността на акт, .№ 2600-17820 (1) от 26.10.2017 г., са неоснователни.

По касационната жалба на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури:

Доводите на изпълнителния директор за неправилност на извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на Решение №РД-380 се свеждат до твърдение за започнато ново производство по определяне на финансова корекция с оглед на променения характер на вземането от частно в публично държавно.

Този довод е неоснователен. Въпросът за приложимостта на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ по отношение на установени от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 – 2013 г. основания за определяне на финансови корекции, както сочи и самият касатор, е многократно установен в съдебната практика, без това да доведе до промяна в начина на прилагане на закона от касатора до изричното регламентиране на правомощието му в чл. 6, ал. 4 ЗРА (Държавен вестник, бр. 98 от 13.12.2019 г). Настоящата хипотеза е пряка функция на избрания от органа начин на упражняване на правомощията му по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ до изменението на чл. 6, ал. 4 ЗРА.

Точни и правилни са мотивите на първоинстанционния съд относно неспазването с оспореното Решение №РД-380 на забраната на чл. 71, ал. 4 ЗУСЕСИФ. При наличие на влязъл в сила валиден акт, с който органът е определил финансова корекция за определени обстоятелства, той не може за същите обстоятелства отново да издава акт за определяне на финансова корекция, без първоначалният му акт да е отменен, когато не е оспорен пред съд, ако това е допустимо с оглед на основанията по чл. 99 АПК и с оглед на сроковете по чл. 102 АПК. Актът от 26.10.2017 г. е валиден, влязъл е в сила и определя финансова корекция за фактическо основание идентично с това, за което е определена финансовата корекция с Решение №РД-380.

Забраната за издаване на индивидуален административен акт, при наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт със същите страни и предмет е и изрично регламентирана от законодателя като абсолютна пречка за образуване на административно производство в чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно Решение №РД-380 са неоснователни.

Видно от горното първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноските следва да останат в тежест на всяка от страните, така както са направени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47 от 13.01.2020 г. на Административен съд, гр. Б., по административно дело 1996/2020 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.