Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. срещу решение №10/17.03.2021 г., постановено по адм. д. № 760/2020 г. по описа на Административен съд – Русе (АС-Русе).
Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорения отказ. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Русе (МВР – Русе), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмено възражение. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение № 10/17.03.2021 г., постановено по адм. д. № 760/2020 г. по описа на Административен съд – Русе е отхвърлена жалбата на В. И. против отказ, обективиран в писмо с per. № 336р“31751/16.12.2020 г. на директора на ОДМВР - Русе, да му бъдат предоставени копия от документи, поискани със заявление УРИ 336000-8842/10.12.2020 г. по описа на ОДМВР - Русе. Административният съд е приел за установено, че законосъобразно е отказано предоставяне на документи на В. И., защото качеството му на адвокат не му предоставя неограничено право на достъп до документи, които съдържат лични данни на физически лица. Съдът изрично е обосновал извод, че качеството на адвокат не предоставя повече права в сравнение с притежаваните от представлявания правен субект. Допълнително са изложени съображения относно съотношението между конституционно установеното право на лична неприкосновеност и правото по чл. 31 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА).
Така постановеното решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно.
Атакуваният съдебен акт е постановено от законен състав на компетентен съд, в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 172а от АПК, поради което е валиден.
Първоинстанционният съд при събрани всички относими към спора доказателства е установил правилно фактическата обстановка по спора, а именно, че със заявление УРИ 336000-8842/10.12.2020 г. В. И. е поискал от директора на ОДМВР - Русе да му бъдат предоставени копия от документи, представляващи сигнали/жалби, подавани от Г. М. срещу неговия доверител Р. Х., действащ и като ЕТ“Г.-Р. Х.“. За удостоверяване представителната си власт и качеството на адвокат към заявлението са представени пълномощно и копие от адвокатска карта, а основателността на искането е обоснована с чл. 31 от ЗА и подготовката за предявяване на иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане. С оспореното с писмо per. № ЗЗбр- 31751/16.12.2020 г. директорът на ОДМВР-Русе е отказал да предостави исканите документи като се е мотивирал с наличието в тях на лични данни на трети лица и е указал съществуването на възможност да бъдат предоставени при спазване на реда по чл. 186 от ГПК (Г. П. К) (ГПК). При анализа на тези факти АС-Русе е приел, че е сезиран с процесуално допустимо оспорване на индивидуален административен акт, с който се оспорва претендираното право на адвокат да се снабди с копия от документи. Като се е позовал на съдебна практика, административният съд е обосновал извод, че законосъобразно административният орган е отказал да предостави исканите документи, защото достъп до тях няма възможност да бъде предоставен и на неговия доверител поради наличието на защитени лични данни.
В оспореното писмо е посочено само наличието на защитими лични данни, но то е оформено като уведомително писмо като е конкретизиран възможния процесуален ред за удовлетворяване на искането. Законосъобразно АС-Русе е разгледал спора по същество и не е допуснал процесуални нарушения като също се е позовал общо на защитата на личните данни, установена в ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД).
Към датата на подаване на искането и издаване на оспореното пред АС-Русе писмо е в сила Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент (ЕС) 2016/679), който е приложим към спора на основание чл. 288 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз), а националният закон в съществената му част препраща към него. По тази причина и общото позоваване на защитата на личните данни, установена в националния закон не представлява процесуално нарушение или нарушение на правото на защита на жалбоподателя доколкото не е налице нито едно от основание за предоставяне на исканите от него документи, съдържащи лични данни.
Съгласно чл. 4, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 „обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В случая директорът на ОДМВР-Русе е отказал да предостави копия от документи, които съдържат лични данни, от което може да се направи извод, че той обработва по един от другите възможни начини тези лични данни т. е. осъществява дейност на администратор на лични данни, но не намира основание да ги предостави на друг субект. В заявлението си жалбоподателят твърди, че като адвокат има право да получи достъп до поисканите документи на основание чл. 31, ал. 1 от ЗА, но в писмената си защита пред касационната инстанция заявява, че не е действал в качеството на адвокат. Касационната инстанция не разполага с правомощие да установява нови фактически обстоятелства, но това противоречие в позицията на страната по относими към спора факти не е в състояние да обуслови допуснато от първата инстанция процесуално нарушение. На основание чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав трябва да извърши преценка относно спазването на материалния закон съобразно установените от АС-Русе факти.
Според дефиницията в чл. 4, § 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. До изменението на ЗЗЛД обн. ДВ, бр. 17/26.02.2019 г. националното ни законодателство предвижда регистрационен режим за администраторите на лични данни – чл. 17 и сл. от ЗЗЛД с редактирано съдържание към настоящия момент, в който липсва подобно изискване, а е налице само препращане към дефиницията от регламента (§ 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗЗЛД).
При анализа на тези норми се налага извод, че по отношение на всеки е необходимо да съществува легитимно основание за обработване на лични данни на физически лица, а това право не възниква само в резултат от качеството на администратор по отношение на неограничени по вид и обем лични данни. В чл. 6, § 1, б. „а‘‘-„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 са изброени основанията за законосъобразно обработване, а именно само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.
По делото няма твърдения, че субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели както и наличие на договор, по който субектът на данните е страна. Намерението да бъде предприета защита на евентуално претърпени вреди от непозволено увреждане правилно е прието от АС-Русе, че не представлява подобна легитимна цел доколкото разкриването на личните данни на лицето, подавало сигнали/жалби е в състояние да увреди неговата лична неприкосновеност без да бъдат защитени реално други основни права. Намерението за предприемане на действия по защита на твърдени накърнени права не е възможно да бъде разглеждано като необходимост за защита на жизненоважни интереси на субекта на данните или на друго физическо лице. Правото да се инициира исково производство, не е обусловено от притежаването на исканите документи, съдържащи лични данни и не е насочено за защита на жизненоважни интереси на Р. Х.. Настоящият съдебен състав не споделя и аргументите на касатора, че търсените документи са необходими за изготвяне на редовна искова молба, респективно трябва да му бъдат предоставени за реализиране на законен интерес. На практика жалбоподателят е поискал писмени документи, които да ангажира като писмени доказателства в бъдещ исков процес, а редът за тяхното събиране правилно му е указан от директорът на ОДМВР-Русе.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице условията на която и да е от хипотезите на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС)2016/679 за предоставяне на лични данни, съхранявани от ОДМВР-Русе на адвокат В. И., което неиминуемо би се осъществило ако му бъде предоставен достъп до искани от него документи, представляващи сигнали/жалби, съдържащи имената на техния подател.
Според чл. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. При упражняването на адвокатската професия адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства. Нормата на чл. 134 от Конституцията на Р. Б установява, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон. Следователно адвокатската дейност предполага съществуването на конкретен друг правен субект в чиято полза се извършва. В този смисъл трябва да се тълкува и разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗА, според която адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет. Обосновано АС-Русе е приел, че в случая адвокат В. И. е заявила чий интереси представлява с искането си за предоставяне на достъп до документи от ОДМВР-Русе и поради това, че представлявания от него субект няма право на директен достъп до тези документи, законосъобразно е отказано да му бъдат предоставени. Законосъобразно АС-Русе е извършил преценка относно баланса на интересите на субекта на данните, на администратора, обществения интерес или този на трето лице. В конкретния случай е поискан достъп до документи, съдържащи лични данни като посочената цел очевидно е различна от тази, за която първоначално са събрани, поради което директорът на ОДМВР-Русе правилно и законосъобразно е извършил проверката по чл. 6, § 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, независимо, че изрично не е цитирана приложимата разпоредба. За администратор на лични данни възниква задължение за предоставяне на достъп до тях само по искане на носителя на тези данни (физическото лице, за което те се отнасят), а всяко друго предоставяне следва да се разглежда като обработване по смисъла на § 4, ал. 2 от Регламент (ЕС)2016/679 и трябва да отговаря на условията за законност по § 6 от същия нормативен акт, а в случая не е налице нито една от изброените хипотези.
Като е достигнал до същия правен извод административният съд без да допусне процесуални нарушения е постановил правилно, обосновано и законосъобразно съдебно решение, което трябва да бъде оставено в сила.
По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №10/17.03.2021 г., постановено по адм. д. № 760/2020 г. по описа на Административен съд – Русе.
ОСЪЖДА В. И., гр. Р., [адрес] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Русе, гр. Р., бул. „Ген. Скобелев“ № 49 сумата 100 (сто) лева, юрсконсултско възнаграждение за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.