Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Екомакс вторични суровини“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Ш., представлявано от В. Н., чрез процесуалния представител адв. Н. М. срещу решение № 33 / 19.02.2021 г. по адм. дело № 473 / 2020 г. на Административен съд – Шумен.

Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 119, ал. 3 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО), съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради липса на мотиви във връзка с развити доводи от жалбоподателя и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Ш. не изразява становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 33 / 19.02.2021 г. по адм. дело № 473 / 2020 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на „Екомакс вторични суровини“ ЕООД, против задължително предписание, обективирано в Констативен протокол № ДЙ-84/14.12.2020 г. на експерти при РИОСВ – Шумен. Административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на...