Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 1717/13.10.2020 г., постановено по адм. дело № 678/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е изменен Ревизионен акт № Р-16001619003289-091-001/03.12.2019 г., поправен с Ревизионен акт за поправка № П-16001619206072-003-001/09.12.2019 г., като определените допълнително годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2017 г. на В.Б с ЕТ „В. 99 – В.Б“ са на намалени за главницата от 8 220, 90 лв. на 550, 60 лв. и за лихвите от 1 329, 15 лв. на 89, 02 лв.В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, както и поради необоснованост, които съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. първо и трето от АПК. По-конкретно касаторът твърди, че съдът неправилно тълкува понятието „съоръжение“, поради което погрешно приема процесния актив „цялостна стоманена писта за комбайн марка CASF IH 6140 model HT800RS” за такова. Твърди, че активът е съставна част от комбайна, представляваща окломплектовка към него, като се позовава на обясненията на търговския представител на марката. Счита, че веригите (стоманената писта) представляват „заместваща инвестиция“, което лишава ревизираното лице от право да ползва преотстъпване на данък. Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – ЕТ „В. 99 – В.Б“ не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира...