Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Териториална дирекция (ТД) „Дунавска", чрез процесуален пълномощник, против Решение № 258/11.01.2021 г. по адм. д. № 146/2020 г. на Административен съд (АС) – В. Т, с което е отменено негово Решение от 18.02.2020 г. с изх. № 32-56234/20.02.2020г., с което е прекратено действието на издадено на „Елит-94“ ЕООД Удостоверение за регистрация с № BG004300S0022 от 31.05.2018 г. за обект „Станция за компресиране на природен газ“, находяща се в с. П. сеновец, Обл. В. Т.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на оспореното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба - "Елит-94" ЕООД, чрез процесуален представител, в. о.с. з. и с писмена защита изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на осъществените разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на производството пред АС – В. Т е законосъобразността на Решение от 18.02.2020 г. с изх. № 32-56234/20.02.2020г., издадено от Директора на ТД „Дунавска“, с което е прекратено действието на издадено на „Елит-94“ ЕООД Удостоверение за регистрация с № BG004300S0022 от 31.05.2018 г. за обект „Станция за компресиране на природен газ“, находяща се в с. П. сеновец, Обл. В. Т на основание чл. 58, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС). В мотивите на решението е посочено, че дружеството е било регистрирано съгласно чл. 57б, ал. 2 от ЗАДС.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е мотивирано с данни за наличие на предпоставки по чл. 58, ал. 1, т. 3, б.“а“ ЗАДС, а именно – регистрирано лице не отговаря на изискванията по чл. 57а, ал. 2, т. 7 ЗАДС, предвиждащи използването на средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, ЗИ (ЗАКОН ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА) и на нормативните актове по прилагането им.

За да отмени обжалвания акт АС – В. Т е съобразил представените протоколи за извършени проверки в обекта и констатациите на експерта по проведената СЕ, съгласно които дружеството използва средства за измерване и контрол, които отговорят на ЗАДС, ЗИ и нормативните актове по прилагането му. Поради това е приел, че не е налице сочената материална предпоставка по чл. 57а, ал. 2, т. 7 ЗАДС във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗАДС за прекратяване на регистрацията на дружеството.

Наред с горното решаващият състав е отчел, че събраните доказателства не установяват и неизпълнение на изискването на чл. 6, ал. 1 от Наредба № Н-1/22.01.2014г. на МФ.Пл се е на извода на вещото лице, че извеждането на природен газ не е възможно от двата процесни маркуча при режим на нормална експлоатация в обекта. Според експерта, дори хипотетично през спорното съоръжение да бъде изведен природен газ, това не може да стане без знанието на Агенция „Митници“, тъй като количеството ще бъде отчетено от разходомера, монтиран в точката за контрол ТК 1. Подчертал е, че действителното предназначение на намиращото се в обекта съоръжение е осигуряване на работата на инсталираната система компресор – газоколонка, в съответствие с гаранционните и експлоатационни изисквания. В обобщение решаващият състав е достигнал до извода, че оспореното решение е издадено при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което е незаконосъобразно.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

По делото няма спор относно фактическата обстановка, която правилно е възприета от първоинстанционния съд. Същият обосновано е кредитирал като компетентно и обективно дадено заключението на експерта по проведената СЕ, подкрепящо се и от останалите относими доказателства.

Неоснователни са доводите на касатора, поддържани и пред първоинстанционния съд, че „Елит- 94“ ЕООД е престанало да отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н- 1 от 22.01.2014г. за специфичните изисквания за контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки. Както правилно е приел решаващият състав визираната норма установява общи изисквания към лицата по чл. 103а и чл. 103в, ал. 1 ЗАДС, а общите изисквания към средствата за измерване и контрол са регламентирани в чл. 4, чл. 5 и чл. 5а от същия подзаконов нормативен акт. След като административният орган не е установил, че дружеството не е спазило някое от общите или специфични изисквания към точките за контрол и измерване в обектите за въвеждане, производство, продажба, съхранение и извеждане на природен газ, регламентирани в посочената Наредба, то не е налице сочената от касатора материалноправна предпоставка по чл. 57а, ал. 2, т. 7 ЗАДС, чието проявление обуславя наличието на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 3, б „а“ ЗАДС за прекратяване на регистрацията на дружеството.

Не е установено, че намереното в обекта съоръжение от 2 тръби, буферен съд и 2 бр. маркучи с накрайници действително е в състояние да осигури извеждане на изискванията на природен газ от обекта при заобикаляне на наличните точки за контрол, нито, че то не е изградено с цел изпълнение на изискванията за сигурност, пожарна и аварийна безопасност. Според вещото лице нормалната работа на колонката за зареждане на моторно гориво не е възможна без установения при проверката буферен съд, посредством който се предпазва самата колонка и проводната система към нея. Наличието на буферния съд води и до по - голяма точност на измерването на количествата горива, извеждани през колонката. Експертът изрично е посочил, че средствата за измерване и контрол в обекта отговарят на изискванията на ЗАДС, ЗИ (ЗАКОН ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА) и нормативните актове по прилагането им, с оглед на което първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице основанието по чл. 58, ал. 1, т. 3, б „а“ във вр. с чл. 57а, ал. 2, т. 7 ЗАДС за прекратяване на регистрацията на дружеството.

Като е отменил оспореното решение като незаконосъобразно, АС - В. Т е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на „Елит -94“ ЕООД следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 1500 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 258/11.01.2021 г. по адм. д. № 146/2020 г. на Административен съд – В. Т.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Елит- 94“ ЕООД, гр. Г. О сумата от 1500 лв., представляваща осъществените разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.