Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ).
Образувано е по касационна жалба, подадена от У. Хасан - гражданин на Сомалия, чрез процесуалния му представител адв. Т.И, против Решение № 886 от 15.02.2021г., постановено по административно дело № 12552 /2020г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена неговата жалба против решение №2605/08.12.2020г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), за постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че съдебният акт е издаден в противоречие с чл. 172а, ал. 2 от АПК, без да са обсъдени в цялост относимите факти и че неправилно съдът приел, че не са налице основанията по чл. 8, ал. 1 и ал. 3, т. 3 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ). Твърди, че са игнорирани неговите твърдения, че спрямо членове на неговото семейство е налице акт на преследване от недържавни агенти, на които сомалийските официални власти не могат да се противопоставят и изпитвания страх за живота от евентуално завръщане в Сомалия. На следващо място счита, че първоинстанционният съд е подходил формално и незадълбочено относно предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Твърди, че липсвали мотиви на административния орган при постановяване на административният акт в хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и цялостен анализ на обстановката в страната на произход. Настоява, че е нарушена разпоредба на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Твърди, че неправилно съдът приел данните от представените справки за страна на произход, тъй като не се установява въз основа на какви критерии се използвани източниците, на основа на които са изготвени, освен че съдът не е съобразил, че при постановяване на решението си административният орган е допуснал нарушение на принципите на истинност и съразмерност. Намира, че неправилно съдът е приел, че не е налице опасност от тежки посегателства срещу живота и личността, по причина въоръжен конфликт в страната му. В съдебното заседание лично и с адв.. И поддържа жалбата. Представя като доказателство амбулаторен лист за извършен медицински преглед, и прави възражение, че АССГ не е изследвал възможността за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8, тъй като лицето се нуждае от следваща терапия/операция на коляното. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното съдебно решение.
Ответникът – Заместник - Председател на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрк.. П, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изводите на съда са обосновани и съответстват с доказателствата по делото, както и че не са налице обстоятелствата за предоставяне на статут на бежанец на лицето поради опасността от преследване съгласно чл. 8 от ЗУБ. Намира за неотносими твърденията на касатора за наличието на терористичен акт срещу него, поради който напуснал страната си, както и че не е свързано с расата му, неговата религия или с принадлежността му към определена социална група, или изразено политическо мнение. Счита, че с посоченото съдебно решение изрично се признава правото на преценка за степента на развитие на конфликтите и наличието на сериозни и потвърдени основания за предположение за реална опасност от реализиране на заплахите. Намира, че правилно административният съд е отбелязал, че напускането на страната по произход е свързано с очакванията му да намери работа в Кипър, а в последствие в Белгия – по икономически причини. Счита, че няма основание да се приеме, че ако касаторът се завърне в страната си, ще бъде подложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, както и липсата на сериозни потвърдени основания да се смята, че самото му присъствие там го излага на реална опасност, респ. в Кипър доколкото жалбоподателят е пребивавал там няколко месеца без да потърси закрила. Намира за правилно приетото от административния съд, че няма данни лицето да е било принудено да напусне страната си по произход, както и че съдът е обсъдил приложените по делото справки за Сомалия и обосновано приел, че по отношение на жалбоподателя липсват предпоставки за предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Намира справките на административният орган за изготвени в съответствие с Методиката на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.
Административен съд - София - град е сезиран с жалба на У. Хасан - гражданин на Сомалия, против решение №2605/08.12.2020г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС),с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и във вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Съдът установил, че с молба с вх. № РД-09-1063/10.08.2020г. У. Хасан гражданин на Сомалия, народност – [народност], семейно положение – неженен, религиозна принадлежност: [религиозна принадлежност] поискал предоставяне на международна закрила от Р.Б.К,че чужденецът е напуснал Сомалия легално със самолет до Кипър през месец септември 2019г., като е пребивавал в турската и гръцката част на о. Кипър, след което е отпътувал за Р. Б с неистински норвежки паспорт. С оглед доказателствата установил, че не е потърсил закрила на о. Кипър, а едва след неговото задържане в Р. Б на 15.07.2020г. е подал молба - на 10.08.2020 г., до ДАБ при МС.
За да отхвърли жалбата съдът намерил за обоснован извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че У. Хасан не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение.Съобразил, че изложеното от чужденеца като причина за напускане на Сомалия не попада в приложното поле на ЗУБ.
Съдът приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на У. Хасан и на хуманитарен статут, предвид липса на хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Приел, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, както и такива за изтезания, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ), нито пък такива по смисъла на чл. 8, ал. 1 от същия закон. От предоставените от ДАБ при МС две справки, съответно от 20.10.2020г и 30.12.2020г. за ситуацията в Сомалия извел извод, че там не е налице насилие, което да достига степен на безогледност, поради което не може да се приеме, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на страната на произход, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Постановеното решение е правилно.
Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до правилни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК.
Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон.
Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Основателно е посочено, че по отношение на касатора не са отправени заплахи или предложения за присъединяване към посочената от него групировка „Ал Шабаб“. Доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното производства, за описания инцидент с автобус през 2018г., не сочат У. Хасан да е бил подложен на преследване, упражняване на физическо насилие и обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност.Касаторът е направил твърдение, че нападението било осъществено от групировката на „Ал Шабаб“, което както правилно е приел административният съд, е спорадичен терористичен акт на насилие и не на религиозна или етническа основа, както е твърдял касатора.
Правилно административният съд е счел, че твърдението на касатора за етническо преследване също не може да обуслави предоставяне на закрила. Твърдението на чужденеца, че е преследван за това, че е представител на племето „[наименование]“ и затова не е могъл да си намери работа, т. е. заради етническата си принадлежност, се опровергава от данните за влошено икономическо положение на страната, видно от справка с вх. №МД-571/20.10.2020 г.
От друга страна, вече по второто възражение в настоящата жалба, следва да се посочи, че в интервюто, проведено на 28.08.2020г. касаторът изрично е заявил, че неговата цел е да стигне до Белгия, т. е. целта му е търсене на по-добър стандарт на живот, което не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. От бежанската му история става ясно, че той не е арестуван, нито осъждан в държавата си по произход.
Първостепенният съд е направил правилен и законосъобразен извод за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1, от ЗУБ, въз основа на бежанската история на чужденеца.
Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните по делото е приел, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че в решението съдът не е преценил правилно обстоятелствата и фактите свързани с бежанската история на лицето съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход.
Неоснователно е възражението на касатора, че административният акт не е мотивиран по отношение на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. В конкретния случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сомалия поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
В съответствие с доказателствата по делото е изводът на решаващия съд, че за касатора не са налице предпоставките на специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Видно от събраните от органа данни за положението в Сомалия, не се установява на територията на тази страна да има прояви на въоръжени сблъсъци, нито са налице данни за проява на такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната на оспорващия, които в значителна степен да създават състояние на несигурност в тази страна, включително и да има прояви на насилие, в резултат на които да загиват граждански лица. Вярно е, видно от приложената справка за общото положение в Сомалия, че все пак са налице единични самоубийствени атентати, но правителството полага усилия за овладяването им. Ето защо правилно положението в Сомалия не е определено от органа като такова на въоръжен конфликт, който да достига такава степен на безогледно насилие, по отношение на което да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета отм. , В решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
От справката за ситуацията в страната на произход е видно, че в Сомалия няма въоръжен конфликт. Първостепенния съд е обсъдил и данните от доклада на ВКБООН за „Правни съображения относно достъпа до защита и връзката между бежанеца и третата страна“ като правилно е приел, че лицето също може да бъде върнато в държава, през която е преминало по пътя си и в съответствие със заключение № 15 на Изпълнителния комитет на ВКБООН. С оглед гореизложеното не може да се приеме, че са налице „тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт” по смисъла на тълкуванието, дадено в посоченото по-горе решение на СЕС.
Неоснователно е възражението на касатора, че от представените справки за страна на произход, не се установява въз основа на какви критерии се използвани източниците, на които са изготвени. Справките от 20.10.2020г. и 30.12.2020г. са изготвени по „Методологията на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход“ и са съставени изцяло на база на внимателни подробни и публично достъпни външни източници на информация, като всички използвани източници и уебсайта, на който са публикувани, са посочени в края на всяка страница от документа.
Така напр. и в решение № 6895 от 28.05.2018 г. по адм. д. № 4874/2018 г., ІV отд. на ВАС и решение № 4648 от 28.03.2019 г. по адм. д. № 37/2018 г., ІІІ отд. на ВАС.
На следващо място неоснователно е и възражението на касатора, че АССГ не е изследвал възможността за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Амбулаторен лист за извършен медицински преглед с № 000986 от 06.10.2020г., представен едва пред ВАС, с оглед чл. 218, ал. 1 АПК,не може да обоснове касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК
Предоставянето на субсидирана закрила на чужденец следва да се основава на причини, свързани с положението в държавата му по произход, в която същият не може да се завърне. Характерът на закрилата изключва икономически, социални, семейни и други причини, зависещи изцяло от волята на чужденеца. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Обстоятелството, че У. Хасан има болки и оток на лявото коляно поради претърпяна операция преди 2 години, не е основание за предоставяне на хуманитарен статут. Нуждата от следваща терапия – операция, която не можела де бъде извършена в държавата му на произход, не може да се приеме за достатъчно обстоятелство, което да обоснове предоставяне на хуманитарен статут, защото на касатора му е била оказана медицинска помощ след атентата и е претърпял медицинска операция в страната си на произход.
Противно на твърдяното в настоящата жалба, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и не са формални, а са ясни и непротиворечиви.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 886 от 15.02.2021г., постановено по адм. д. № 12552 / 2020 г. на Административен съд София - град.
Решението е окончателно.