Производството по делото е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при ЦУ на НАП /ОДОП/ и на [фирма] срещу решение № 5372/30.07.2015г., постановено по адм. д. № 3910/2015г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен акт за възстановяване и прихващане /АПВ/ № Р-22221014001012-171-01/05.02.2015г. на орган на приходите при ТД на НАП [населено място], мълчаливо потвърден от Директор на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП.

Касаторът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при ЦУ на НАП твърди, че решението е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на чл. 92, ал. 11 ЗДДС – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Изтъква, че като страна в съдебното производство е следвало да участва ТД на НАП [населено място]. Моли решението да бъде обезсилено.

Касаторът - [фирма] излага несъгласието си с мотивите на съдебното решение и моли същото да бъде отменено в частта, с която съдът не се е произнесъл по искането за връщане на преписката на компетентния орган по издаване на АПВ, като от касационната инстанция се иска да отмени изцяло АПВ и да върне преписката на компетентния орган за произнасяне.

Всяка от страните оспорва съответна касационната жалба на противната страна и претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП” и за недопустимост на касационната жалба на [фирма].

Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба на [фирма] е недопустима, поради липса на правен интерес и на основание чл. 215, т. 2 АПК. Касаторът излага съображения срещу мотивите на решението, което като правен резултат – отмяна на отказа за прихващане...