Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. С. В. от [населено място], подадена чрез пълномощника му – адвокат Банкова, против решение № 110 от 16.12.2015 г. по адм. дело № 162/2015 г. на Административен съд Габрово, с което е отхвърлено оспорването срещу решение № 31/26.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ – [населено място], както и против разпореждане № 4903172220/10.03.2015 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – [населено място], като неоснователно и недоказано.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на административнопроизводствените правила– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че съдът е постановил решението си, без да е изследвал подробно събраните по делото доказателства, въз основа на което е достигнал до неправилен извод, че положеният от жалбоподателя труд не следва да се категоризира, като такъв от втора категория по смисъла на чл. 31 и чл. 31б от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм. ). Твърди се, че при възникването на авария, не е от значение мястото, на което е полаган труда през периода от 09.10.1989 г. до 01.09.1996 г. на длъжността „ел. монтьор“.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – [населено място] не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по...