Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище в [населено място], представлявано от едноличния собственик на капитала Г. В. Ц., против решение №699 от 09.10.2015 г. постановено по адм. д.№121/2015 г. по описа на Административен съд София - област, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗД №55-1/11.12.2014 г. на орган по приходите в [община].
Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за дължимост на такса битови отпадъци и данък за недвижим имот за 2012 г. и 2013 г. по отношение на поземлен имот (ПИ) № 000937, находящ се в землището на [населено място]. Твърди, че имотът не е с променено предназначение и има характер на земеделска земя, което изключва заплащането на данък за целия имот, а само до размера, изчислен съгласно чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Счита, че ТБИ също следва да бъде определена при условията на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, вр. с §1, т. 12 ДРЗМДТ. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният административен акт бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне.
Ответникът - началникът на отдел "Местни данъци и такси" при [община], оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Производството пред Административен съд София - област е образувано по жалба на [фирма] срещу акт за установяване на задължение №55-1/11.12.2014 г., издаден от орган по приходите в [община], потвърден с решение №3/ 23.01.2015 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" в общината.
Съдът е установил, че съгласно нотариален акт за продажба №113/13.11.2007 г. дружеството-жалбоподател е собственик на поземлен имот № 000937 с площ 27, 447 дка, находящ се в землището на [населено място]. С нотариален акт № 44 от 01.02.2008 г. дружеството се легитимира като собственик на 72% ид. части от сграда-хранителен възел с площ 227кв. м., сграда-манипулационна с площ 230 кв. м. Дружеството е декларирало притежаваната от него земя с декларация от 18.11.2009 г. по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ. На 28.11.2012 г. е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ за пртежаваните от него идеални части от сградата.
По делото е назначена съдебно - техническа експертиза, с която вещото лице е определило прилежащ терен на сградите в размер на 2 745 кв. м1 като е изчислил размера на задълженията в тази хипотеза. Експертът е установил, че процесният имот граничи с асфалтиран път и попада в районите, в които се извършват от [община] услуги по сметосъбиране, извозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в населените места. Вещото лице е посочило, че е проверило протоколи относно извършвани дейности по чистота, като е заключило, че пътят между [населено място] и язовирната стена, до който път се намира процесният имот, е бил поддържан. Разположени са контейнери за смет в района на бензиностанцията около имота. Битовите отпадъци са били обезвреждани в регионално депо на общините Е. и П. до 31.12.2012 г., след което обработката се е извършвала в депото на [община] въз основа на сключен договор.
Ответникът е представил по делото писмени доказателства - заповеди, решения на Общинския съвет - П. и протоколи, удостоверяващи извършвани разходи от [община] във връзка с дейностите по чистота, събиране и обезвреждане на битови отпадъци за процесния период.
Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, при издаването му са спазени процесуалните правила и материалния закон. Обосновал е извод, че задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО за 2012 г. и 2013 г. са правилно определени по основание и размер. Приел е, че недвижимият имот не е с характер на земеделска земя, тъй като по нотариален акт за собственост и по скица е определен с начин на трайно ползване оранжерия, поради което приложението на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ е изключено. Според съда, безспорно е установено престирането на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, почистване на териториите на обществено ползване и обезвреждане в депо на битови отпадъци по отношение на процесния имот. Поради това е отхвърлил жалбата на [фирма] като неоснователна. Решението е правилно.
По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона.
Неоснователно е възражението на касатора, че задълженията за ДНИ и ТБО по отношение на собствения му недвижим имот следва да бъдат определени по реда на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ.
Съгласно чл. 23 ЗКИР обекти на кадастъра са поземлени имоти и сгради. А съгласно чл. 2, ал. 5 ЗКИР данните в кадастралната карта и в кадастралния регистър, досежно основните кадастрални данни, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. В приложената скица са нанесени като сгради манипулационна и хранителен възел, присвоени са им идентификационни номера. Самите оранжерийни конструкции не са отбелязани на скицата от 20.11.2012 г. на Общинска служба по земеделие - П.. Собственикът на недвижимия имот е декларирал както земята, така и постройките в нея, като е посочил тяхната площ по нотариални актове и обема на правото си на собственост. Не е спорно, че данъчната оценка е по-висока от отчетната стойност на имота.
До доказване на противното статутът на процесния имот е задължителен за държавните органи, в т. ч. за съда и за органа по приходите в общината. Опровергаването на невярността на удостовереното в скицата не може да става инцидентно, в производството по оспорване на акт за установяване на задължения по декларация. Ирелевантно за статута на имота е обстоятелството, че скицата е издадена от общинската служба по земеделие. Тази скица, съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР и чл. 41, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, се инкорпорира в кадастрална карта.
И пред касационната инстанция основното възражение на жалбоподателя е, че имотът представлява земеделска земя. Твърди, че по отношение на процесния имот е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, според която не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с която се определят подлежащите на облагане имоти, предвижда, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Нормата определя две групи имоти: 1. сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания и 2. поземлени имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Имотите, включени в строителните граници на населените места, т. е. в урбанизираните територии, не се считат за земеделски земи по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, според който земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии, определени с ПУП, или околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради.
В тази връзка, правилен е изводът на съда, че по отношение на декларирания от дружеството недвижим имот не е приложима хипотезата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Имотът е застроен, с начин на трайно ползване „оранжерия", не представлява земеделска земя и според данните в подадените от жалбоподателя декларации дължи ДНИ и ТБО за процесния период на основанията и в размерите, определени с АУЗД. Административният орган не е определил дължимост на ДНИ за разглобените конструкции на оранжериите, а е съобразил данните от декларациите на дружеството.
Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона, като не е възприел заключението на вещото лице в частта досежно размера на задълженията, предвид разпоредбата на чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е порочно и в частта по отношение на определената такса за битови отпадъци.
Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на ТБО се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. По силата на чл. 63 ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване като границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.
Случаите, в които не се събира ТБО по отделни компоненти са определени в чл. 71 ЗМДТ и това са: 1. такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване са определени с нарочни заповеди на кмета на общината. Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, процесният имот граничи с асфалтиран път и съгласно приложените заповеди попада в районите, в които се извършват от [община] услугите по чл. 62 ЗМДТ.По този факт страните не спорят.
Безспорно, с оглед на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗУТ всеки урегулира поземлен имот има задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк, всеки от които е по принцип (с изключение на частните улици по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗП) територия за обществено ползване. Но законът не обвързва дължимостта на таксата с предоставянето на услугата на конкретната територия за обществено ползване, която граничи с имота на задълженото лице. Тогава, когато при спазване на законовите изисквания общинският съвет и кмета на общината са определили териториалния обхват на предоставяне на услугата, видовия обхват на услугата, честотата на нейното предоставяне, за законосъобразността на дължимостта на таксата е необходимо да се докаже престирането на услугата в района, в който е разположен имота.
Съответен на доказателствата и закона е първоинстанционният извод, че ТБО се дължи и е правилно определена, предвид Наредба №15 за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цените на услугите, приета от Общинския съвет - П., в нейните актуални редакции. Дружеството не е доказало, че е депозирало молба за освобождаване от заплащане на такса по сметосъбиране и сметоизвозване за 2012 г. в предвидения в Наредбата срок, а молбата от 8.11.2012 г. законосъобразно не е съобразена от административния орган, тъй като такава нормативна възможност по отношение на нежилищни имоти е отпаднала, предвид изменението на Наредба 15. В съответствие с чл. 67, ал. 2 ЗМДТ размерът на ТБО е определен по пропорционалния метод.
Горното обосновава извод за правилност на обжалваното решение на Административен съд София-област, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 699 от 09.10.2015 г., постановено по адм. д. № 121/2015 г. по описа на Административен съд София-област.
Решението е окончателно.