Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационните жалби на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадени чрез процесуалните представители на дружеството адв. Х. и адв.. В, против решение № 2172/10.11.2015 г. на Административен съд /АС/ – П., постановено по адм. д. № 332/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против обжалваната част от ревизионен акт /РА/ № 161402928/14.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П., потвърдена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ – П. при ЦУ на НАП с решение № 6/07.01.2015 г., и е присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 727.50 лв.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция „ОДОП“ – П. ЦУ на НАП – [населено място], [улица] - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. И. по съображения, изложени в писмено становище, депозирано в срока и по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и...