чл. 14 Директива 2006/112/ЕО

Нормативен текст

Член 14

1. „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик.

2. В допълнение към сделката, посочена в параграф 1, всяко от следните се разглежда като доставка на стоки:

а) прехвърлянето, направено от или от името на публичноправен орган или в съответствие със закона, на собствеността върху вещ срещу заплащането на компенсация;

б) фактическото предаване на стоки съгласно договор за наем на стоки за определен срок или за продажба на стоки на изплащане, който предвижда в нормалния ход на събитията, собствеността върху стоките да бъде прехвърлена най-късно след заплащане на последната вноска;

в) прехвърлянето на стоки съгласно договор, според който за покупката или продажбата е платима комисионна.

3. Държавите-членки могат да считат като доставка на стоки предаването на някои строителни работи.

4. За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1) „вътреобщностни дистанционни продажби на стоки“ означава доставки на стоки, изпращани или превозвани от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в превоза или изпращането на стоките, от държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превозването на стоките до клиента, когато са изпълнени следните условия:

а) доставката на стоките се извършва за данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС по смисъла на член 3, параграф 1, или за всяко друго данъчно незадължено лице;

б) доставените стоки не са ново превозно средство, нито стоки, доставени след сглобяване или инсталиране, със или без пробни изпитания, от доставчика или от негово име;

2) „дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети територии или трети държави“ означава доставка на стоки, изпратени или превозени от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в превоза или изпращането на стоките от трета територия или трета държава, на клиент в държава членка, когато са изпълнени следните условия:

а) доставката на стоките се извършва за данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС по смисъла на член 3, параграф 1, или за всяко друго данъчно незадължено лице;

б) доставените стоки не са нито превозно средство, нито стоки, доставени след сглобяване или инсталиране, със или без пробни изпитания, от доставчика или от негово име.



Решение №912/28.01.2026 по адм. д. №11842/2025 на ВАС, I о., докладвано от съдия Бисер Цветков
Право на данъчен кредит при доказване на реален стокооборот и липса на данъчна измама
Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя, своенето на данъчния документ от получателя, получаването на стоките/услугите по доставката и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ. Отсъствието на който и...
чл. 160, ал. 7 ДОПК
Свързани разпоредби
Абонирайте се, за да филтрирате по свързани разпоредби.