Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и е образувано по касационната жалба на А. Й. А. отгр. Р. против решение № 23 от 14.10.2015г., постановено по адм. д № 348 по описа за 2015г. на Адимнистративен съд - Р.. Релевира оплакване за неговата нищожност и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - областен управител на област Р. оспорва основателността й.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна на осн. чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователно е оплакването за нищожност на обжалвания съдебен акт, доколкото същият е постановен от съд, действащ в рамките на своята правораздавателна власт, подписан е от действащ съдия при АС - Русе, постановен е при спазването на изискването за форма и от съдържанието му волята на съда може ясно и недвусмислено да бъде установена.

С обжалваното решение Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на А. Й. А. против Заповед № 5-95-00-599 от 26.06.2015 г., издадена от Областен управител на Област Р., с която е разпоредено, на основание чл. 80, ал. 1, пр. 1 от ЗДС, изземване на недвижим имот, частна държавна собственост, предмет на АЧДС № 6114/21.11.2014 г., представляващ - самостоятелен обект в сграда, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх. 7, ет. 4, ап. 19 от жалбоподателя, като мотивът е, че А. А. го владее, държи през правно основание за това. Съдът е приел, че осопреният административен акт е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените законови правомощия, при спазване на изискванията за форма и мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон.

Решението на съда е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е неоосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

В хода на съдебното производството съдът е изяснил фактите по делото, кето е установил следната фактическа обстановка, която се възприема и от настоящата съдебна инстанция на осн. чл. 220 АПК : жалбподателят е бивш служител към ОУ на МВР, като със заявление по реда на § 65 от ПЗР към ЗИД на ЗДС вх. № 10369/09.05.2011 г. декларира, че не е пенсионер от МВР,Като служител на тогавашното ОУ на МВР е бил настанен с 3-членното му семейство, видно от заповед от 03.11.1980 г. във ведомствен апартамент 19, ет. 4 в жилищен блок „Професор Д. Б.” /сега апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх. 7, ет. 4, ап. 19/.Описаният апартамент, съгласно АЧДС № 7451/11.03.1981 г. и нов такъв АЧДС № 6114/21.11.2014 г., вписан в Служба по вписванията под № 153, том 40 от 28.11.2014 г., е собственост на държавата - частна, с предоставени права за управление на МВР, ОД на МВР – Р..

На 19.08.2010 г. между МВР жалбоподателя е сключен договор за отдаване под наем на жилище от ведомствения фонд на МВР по реда на чл. 27 от ППЗДС и чл. 24 от вътрешните правила № Iз-85/19.01.2010 г. за реда за отдаване под наем на държавни жилища, ателиета, гаражи и паркоместа от фонда на МВР. Този договор касае същия апартамент и е със срок на действие една година. На 28.09.2011 г., жилищна комисия при ОД на МВР - Р. провежда заседание за разглеждане статута на лица, обитаващи ведомствени жилища от фонда на МВР в [населено място], за да прецени доколко те отговарят или не на изискванията на § 65 от Преходни и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ДВ, бр. 87 от 2010 г.). За заседанието е съставен нарочен протокол от същата дата, Тази комисия установила, че жалбоподателят е подал изискуемите по ал. 2 на § 65 от ПЗР към ЗИД на ЗДС заявление и декларация вх. № 10369/09.05.2011 г. и вх. № 10371/09.05.2011 г., където декларира, че не е пенсионер от МВР, по т. 1, т. 2 и т. 3 от декларацията не декларира обстоятелства, а по т. 4 декларира общ доход на семейството за последните две години в размер на 11 115, 98 лева /при изискуем максимален годишен доход за последните две години за наемателя и членовете на семейството му - 5760 лева, видно от протокола от заседанието на ЖК/. При тези данни комисията приела, че не са налице изискванията на § 65, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗДС за ползване пожизнено на ведомственото жилище от фонда на МВР, поради което не следва да се сключва с лицето договор за отдаване под наем на ведомствен жилищен имот. Комисията решила още да предложи на директора на ОД на МВР - Р. да изпрати писмено предизвестие до наемателя за прекратяване на наемните правоотношения и освобождаване на ведомственото жилище. На 23.02.2012 г., Директорът на ОД на МВР - Р. изпраща писмо, адресирано до лицето, с което последният е уведомен, че не отговаря на изискванията на чл. 22, ал. 1 от ППЗДС и на § 65 от ПЗР към ЗИД на ЗДС, както и че срокът на сключения между МВР и него договор за наем е изтекъл, поради което обитаването и ползването на държавното жилище е без правно основание, като в случай, че след изтичане на 1-месечен срок от получаване на писмото имотът не бъде освободен, ще бъдат предприети действия по уведомяване на ОУ на Област Р. за предприемане на действия по изземване на имота по реда на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, а от датата на изтичане на договора за наем, до освобождаване на имота дължи обезщетение – 220 лева месечно, Писмото е получено лично на 24.02.2012 г., видно от известие за доставяне на л. 19 от преписката. На 15.04.2015 г. в Областна администрация - Р. е получено мотивирано искане от Министъра на вътрешните работи, с което последният е поискал от Областен управител на Област Р. да издаде заповед за принудително изземване на процесния имот, който се обитава от жалбоподателя и неговото семейство без правно основание.С писмо изх. № 04-00-29/14.05.2015 г. на Областен управител на Област Р. жалбоподателят е поканен да изпълни доброволно задължението за освобождаване и предаване на ползваното от него ведомствено жилище, като му е предоставена възможност за изразяване на становище по предявеното от Министъра на вътрешните работи искане за изземване на имота – държавна собственост. С писмото е уведомен съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК, че при отказ от доброволно освобождаване на имота в дадения срок ще бъде започнато производство за изземване на имота - частна държавна собственост по реда на чл. 80 от ЗДС, а заповедта за изземването му ще бъде издадена в 30-дневен срок от изтичане на срока за доброволно изпълнение, Писмото е получено лично от жалбоподателя на 21.05.2015 г., видно от известие за доставяне на л. 22 от преписката.На 05.06.2015 г. А. е депозирал в деловодството на Областна администрация – Р. възражение, в което като основни доводи по същество сочи, че имотът е общинско жилище и че се обитава от него и членовете на семейството му на правно основание – съществуващо наемно отношение/придобито право на пожизнено ползване на имота.

На 26.06.2015 г. Областният управител на Област Р. издава оспорената пред АС - Р. З № 5-95-00-599, с която е наредено на основание чл. 80, ал. 1, пр. 1 от ЗДС изземване на недвижим имот, частна държавна собственост, предмет на АЧДС № 6114/21.11.2014 г., представляващ - самостоятелен обект в сграда, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх. 7, ет. 4, ап. 19 от А. А. поради това, че го държи през правно основание.

Видно от доказателствата по делото жалбоподателят е инициирал производство по §65 ПЗР ЗИДЗДС, за което липсват доказателства да е приключило с изискуемия за това административен акт. Съгласно § 65. (1) Лицата, обитаващи държавни ведомствени жилища и ателиета, настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., които са пенсионери, преживели съпрузи или пострадали от трудова злополука, довела до трайна нетрудоспособност, имат право да ги ползват пожизнено, ако:1. те, членовете на техните семейства и техни роднини по права линия от първа степен не притежават жилище или вила, годни за постоянно обитаване, и2. не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване след 1 юни 1996 г., и 3. не притежават ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, имоти или части от имоти със стопанско предназначение или друго имущество на обща стойност, по-голяма от данъчната оценка на жилището, и 4. общият годишен доход за последните две години на наемателя и на членовете на семейството му не надвишава 24 минимални работни заплати за страната. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата по ал. 1 следва да подадат заявление и декларация за обстоятелствата по ал. 1 до областния управител по местонахождение на имота - държавна собственост, или до ръководителя на ведомството, което управлява имота.

От събраните по делото доказателства става ясно, че заявлението на жалбоподателя е била разгледано от жилищна комисия при ОД на МВР, но след нейното произнасяне не е последвал отказ на компетентния за това орган. Нормата на § 65 П. З. З. урежда самостоятелно административно производство, което при положително развитие приключва със скюлчването на договор за пожизнено ползване на имота. Отказът да се сключи такъв обаче, поради липса на основанията, предвидени в закона представлява индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелно обжалване по реда на АПК, независимо от липсата на изрична норма, уреждаща правото на обжалване. По тази причина, контролът за законосъобразността на провеждането му може да се извърши не инцидентно от съда в рамките на съдебния контрол на акта по чл. 80, ал. 1 ЗДС, а самостоятелно в отделно съдебно производство. В настоящия случай съдът, в рамките на контрола по чл. 145 и сл. АПК на заповедта за изземване по чл. 80 ЗДС, в нарушение на съдопроизводствените правила е извършил косвен съдебен контрол за законност на процедурата по §65. Извършвайки това съдопроизводствено действие съдът е лишил жалбоподателя от правото на защита срещу отказ - изричен или мълчалив по заявлението и декларацията, вх. № 10369/09.05.2011 г. и вх. № 10371/09.05.2011 г., поради което нарушението на съдопроизводствените правила следва да се класифицира като съществено. По тази причина налице е основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който следва да извърши преценката за законосъобразността на заповедта по чл. 80, ал. 1 ЗДС и наличието на предпоставките за изземване с оглед извод за надлежното приключване на производството по §65 П. З. З.. Водим от горното Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 23 от 14.10.2015г., постановено по адм. д № 348 по описа за 2015г. на Административен съд - Русе.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Русе. Решението не подлежи на обжалване.