Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Зам. Директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - [населено място] (ТД на НАП), чрез процесуалния си представител ст. юрк.. Р, срещу Решение № 4659/02.07.15 г. постановено по адм. д. № 809/15 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № F 097729/13.03.2014 г., издадена от заместник директор на Териториална дирекция на НАП - С., с която на [фирма], на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване" на обект – Студио за красота, стопанисван от ЕТ, както и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са доводи, че е налице нарушение на държавния интерес винаги когато е нарушен закон и в частност данъчното законодателство, поради което и предвид разпоредбата на чл. 186 от ЗДДС, органа е приел, че освен санкцията по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, кумулативно следва да се наложи и ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Моли да бъде отменено обжалваното решение като бъде потвърдена Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - [фирма], представлявано от Н. Н. Б., в писмени бележки изразява мотивирано становище за нейната неоснователност в депозирания писмен отговор. Претендира адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение, поради неправилно конституиране на ответната страна и алтернативно за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените...