Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез процесуалния й представител юрк. С. П срещу Решение № 197 от 23.10.2015 г., постановено по адм. дело № 252/2015 г. на Административен съд С. З. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. При условията на евентуалност моли да бъде намалено присъденото обезщетение до минимален размер. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Г. Р. И. не изразява становище по касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на ГДИН. Пледира, че предвид наличието на отлагателното условие на § 11 и § 13 от ПЗР на ЗИНЗС по отношение приложението на текста на чл. 43, ал. 3 от същия закон искът е неоснователен и е следвало да бъде отхвърлен изцяло, тъй като не са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – липсва незаконосъобразно бездействие на административния орган.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е приел за частично основателен иска на Г. Р. И. срещу ГДИН, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, и доказан за сумата от 3 500 лева, представляващи обезщетение за понесени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган - затвора [населено място], за периода 15.11.2011 г. - 28.01.2014 г. ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 28.01.2014 г. до...