Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Р. Б. К. с [фирма] с адрес [населено място][жк], вх. Б, ет. 8, ап. 69, чрез Адвокатско дружество „Т., Й. И КО”, ЕИК:[ЕИК], представлявано от адв. В. Д. Т, член на САК, със съдебен адрес:гр.С., [улица], партер, против Решение № 4546/28.06.2016 г., постановено по административно дело № 10027/2015 г., по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № Р-22001414002505-091 -001 от 26.06.2015г изд. орган по приходите при ТД на НАП, в частта с която е потвърден с Решение № 1436/18.09.2015г на Директора на Дирекция “ОДОП ” [населено място], с който са определени задължения на ЕТ по ЗДДС за д. п.м 01.2011г - 11.201З г. в размер на 109480.44 лв и лихва върху тази сума в размер на 31711.80 лв, както и задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011г и 2012 г. в размер на общо 6984.93 лв., ведно с лихва в размер на 2618.31 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба-директорът на Д”ОДОП” С. при ЦУ на НАП чрез юрк.. З изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно наличието на укрити приходи от продажби на лекарства от фирмите [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], като основание за провеждане...