О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 35

[населено място], 18.01.2019г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д. № 3042/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

С определение № 589/01.10.2018 г. по ч. т.д. № 520/2018 г. на Апелативен съд Варна е потвърдено определение № 182/14.06.2018 г. по т. д. № 61/2018 г. на Окръжен съд Шумен, с което производството по делото е прекратено поради липса на компетентност на българския съд за разглеждането му.

Срещу определението е подадена частна касационна жалба от „А. Т“ ЕООД, в която са изложени оплаквания за неговата незаконосъобразност.

Ответната страна „С. В“ АД – опростена форма, дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Р. Ф, оспорва допустимостта и основателността на частната касационна жалба.

Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по въпросите: 1. При наличие на приложени по делото доказателства – товарителници съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки от 19 май 1956 г. (ЧМР/CMR), в които фигурират имената на ищеца и ответника, задължени ли са съдилищата да констатират наличието на сключен между страните договор за международен превоз, изискващ задължително прилагането на Конвенцията или имат право на свободна преценка относно правния характер и квалификация на сключения между страните договор, която свободна преценка може да обуслови и съответно да доведе до заключение за неприлагане на Конвенцията? и 2. В случай че Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки от 19 май 1956 г. (ЧМР/CMR) се прилага по отношение на всички сключени договори...