Производството е по чл. 151 ГПК, образувано по молба на А. Б. М. за поправка на протокол изготвен в открито съдебно заседание от 10.12.2018г. по т. д. №2043/18г.

А. М. е поискала поправка на протокола от 10.12.2018г. като е поддържала, че секретарят по делото бил жена, не била докладвана молбата за отмяна, нито съобразени молбите – уточнения на молителката, като следвало да бъде допълнен протокола с изброяване на още актове, които според нея подлежали на отмяна, не бил отразен въпрос на председателя към нейният процесуален представител и още следвало да се впишат и допълнително посочени искания, за които М. не е твърдяла, че са се осъществили в съдебно заседание.

Производството по чл. 151 ГПК не е самоцелно. Същото е уредено с цел отстраняване на неточно отразяване на извършените в съдебно заседание процесуални действия от съда и от страните, като неточното отразяване на конкретно действие, следва да рефлектира върху спорното право, за да е налице и правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка от провеждане на това производство.

Доколкото в откритото съдебно заседание пред ВКС по чл. 307 ГПК са отразени определени процесуални действия - допускане на доказателства, съдебни прения, пледоариите на страните, то правен интерес от поправката на изготвения протокол ще бъде налице ако тези действия не са отразени така както са се осъществили – допусната е грешка, респективно пропуск да бъдат вписани и този пропуск страната сочи като такъв с пряко значение за постановяване на решение по исканата от нея отмяна на влезлите в сила решения.Следователно, посочването на допуснати според М. процесуални нарушения, така квалифицирани и от нея, не са сред обстоятелствата, които могат да обосноват редовност и валидност на молбата й за поправка на протокол. Не обосновават такава редовност и валидност и исканията на молителката за допълване на изготвения протокол с допълнителни защитни изявления по съществото на правния спор, тъй като те също не попадат в предметния обхват на производството по чл. 151 ГПК. Този извод се налага, поради това, че по този ред не могат да бъдат преодолявани процесуалните пропуски на страната да изложи всички свои твърдения в пледоарията си по съществото на спора. Или правният интерес от такова твърдение е незащитим, с оглед предоставената й възможност за писмена защита, с която тези твърдения са могли да бъдат обективирани подробно.

Съгласно чл. 150, ал. 2 ГПК протоколът от съдебно заседание се съставя под диктовка на председателя на състава, който определя и съдържанието му, като вписва само съществените по негова преценка изявления, които са от значение за делото. Т.е. страната не може да въведе редовно като предмет на производството по чл. 151 ГПК своето разбиране за необходимото съдържание на протокола, тъй като такава дискреция не и е предоставена от процесуалния закон. Или и в този случай страната не е обосновала правен интерес от заявеното.

Не обосновава валидност на молбата по чл. 151 ГПК и въведеното правно несъстоятелно и обидно искане за доказването му, твърдение, че постоянният секретар на състава – А. Й. бил „ жена”.

С оглед изложеното настоящият състав, счита, че с така подадената молба от 13.12.2018г. не се обосновава довод за наличие на правен интерес от провеждане производство по чл. 151 ГПК. Въпреки това, поради характера на производството по чл. 151 ГПК на молителката е дадена възможност да въведе правно валидни искания за поправка на протокола от откритото съдебно заседание от 10.12.2018г., като производството по чл. 151 ГПК е оставено без движение. В резултат и на тази възможност М. е повторила изявленията си, поради което и молбата й следва да бъде оставена без разглеждане.

По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от 13.12.2018г., подадена от А. М. за поправка на протокол от открито съдебно заседание от 10.12.2018г. по т. д. № 2043/ 18г. на ВКС, І т. о.

След уведомяване на страната делото да се докладва за произнасяне по молбата на А. Б. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 ГПК на влязлото в сила решение №525 от 19.03.2013г. по гр. д. 4012/11г. на Софийски апелативен съд и оставеното с него в сила решение от 24. 02.2010г. по гр. д. 12957/09г. на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: