Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Г. ЧЛЕНОВЕ: ИВАН Р. П. при секретар С. М. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 8251 / 2021 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К. М. от гр. София, против решение №3609/04.06.2021г., постановено по адм. дело номер 13355 по описа за 2019 г. по описа на Административен Съд - София град, 9 - ти състав, с което се отхвърлят изцяло предявените от нея искове срещу Българска народна банка /БНБ/ и Народно събрание на РБ за обезщетяване на понесените от нея имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на банката.
Касационната жалба на К. М. се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за неоснователност и недоказаност на иска и се иска решението да бъде отменено и да бъде присъдено исканото обезщетение или евентуално производството да бъде върнато за ново разглеждане и произнасяне, съобразно указанията на съда. В съдебно заседание се явява лично и се представлява и поддържа с подробни писмени аргументи жалбата си. Претендира се заплащането на направените разноски.
Ответникът – Българска народна банка, е представил отговор, с който оспорва касационната жалба. В съдебно заседание не се представлява. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Народно събрание на РБ, не е депозирал отговор или писмено становище. В съдебно заседание се представлява, оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност. Оспорва и направените от лицето съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Правилно и обосновано Административен съд – София-град е направил извод за неоснователност на исковата молба и е отхвърлил последната. Счита, че правните изводи в решението се подкрепят от доказателствата по делото.
Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Административен съд – София – град /АССГ/ е образувано по предявен от К. М. от гр. София иск срещу БНБ и Народно събрание на РБ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 800 000 лева - емоционални и душевни, страдания, стрес, безпокойство и уронване на човешкото ѝ достойнство като вложител в Банка „К. А. Б. ЕАД за периода от 22.04.2014г. до 13.01.2015г., през което време БНБ се е намесила в работата на „К. А. Б. ЕАД. Това е довело до блокиране на всички парични средства на Михайлова за периода от 22.06.2014 година до 26.11.2019 година. Претендира се и обезщетение в размер на 100 000 лева за периода 17.07.2016 година – 26.11.2019 година - за неимуществени вреди, причинени от възпрепятстване на достъпа до паричните ѝ средства, поради обявяване от БНБ на процедура за продажба на ТБ „Виктория“ АД и забраната от страна на БНБ продаваната банка да издава нови дебитни карти. Ответникът - Народното събрание е спрял дейността на банката и от това негово поведение са причинени вредите.
Административният съд е отхвърлил изцяло съединените искове. За да постанови това е приел на първо място, че е сезиран с допустим иск. Този извод е мотивирал с обстоятелството, че БНБ не е част от държавната администрация, а от там и не и придава качество на административен орган, както и орган, натоварен с административни правомощия по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на АПК. БНБ не е орган на бюджетна издръжка и не е част от разпоредителите с държавния бюджет. Съдът е приел, че отношенията, които са възникнали между ищеца и „К. А. ЕАД не са административни правоотношения, а имат гражданско-правен характер и защита на евентуално накърнените права на ищеца следва да се реализира по реда на гражданските закони, тъй като обезщетяването на вредите, причинени от БНБ, нейните органи и оправомощените от тях лица е уредено в специален закон - Закона за кредитните институции, който изключва приложението на ЗОДОВ - по аргумент от разпоредбата чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ.
Според АССГ не е доказано неправомерно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на функции по осъществяване на ефективен банков надзор. Вложителите в банката не са пряко и непосредствено засегнати от действията и бездействията на БНБ по отношение на тази банка. Липсата на задължение у БНБ да осъществи надзор върху развилите се частно - правни отношения между К. М. и ТБ Виктория" ЕАД, както и последващите ѝ с „Инвестбанк" АД, не се поражда и от цитираните в исковата молба правни разпоредби на ЗБНБ, тъй като те са общи и по никакъв начин не водят до извод, че БНБ е осъществила бездействие или пък с поставянето на банката под специален надзор е осъществила противоправно действие.
Съдът е установил, че ищцата е имала открити две банкови сметки в ТБ „К. А. Б. ЕАД в евро и ѝ е издадена една дебитна карата от 23 юли 2013 година. На 26 август 2013 година Михайлова е заминала за Франция и до дата 22 юни 2014 година не е имала проблеми с тегленето на пари от банкомати на „К. А. Б. ЕАД във Франция и интернет банкирането. На 22.06.2014 година банката вече преименувана в ТБ „Виктория“ ЕАД според твърденията на ищцата е спряла да работи, без да предупреди за това нито с имейл, нито по телефона, което по същество представлява нарушение на чл.9,ал.4 от Общите условия на договора и в резултат на това спиране, Михайлова не е имала никаква възможност за достъп до парите си във Франция. Съдът обаче е направил извод, че тези твърдения по никакъв начин не могат да обусловят ангажиране отговорността на БНБ, защото дори и да е имало нарушение на сочената разпоредба от Общите условия, то ищцата е имала процесуалната възможност по предвидения друг ред - именно по реда на ГПК да оспорва така извършеното нарушение, а не по реда на ЗОДОВ да търси обезвреда за вреди, настъпили от собственото ѝ процесуално бездействие.
Според съда, БНБ не е компетентен орган, който да установява неналични депозити, тъй като в действащото до 14.08.2015 година общностно и национално законодателство няма изричен законов текст, който да посочва БНБ като „съответен компетентен орган“, оправомощен да издаде акт за неналичност на депозити. Наред с това, БНБ няма каквито и да било правомощия да изплаща в полза на вложители суми както по разплащателни сметки, така и по гарантираните влогове в банките, защото задължението за изплащане на суми по влогове в една банка независимо от броя им в размер до 196 000 лева е на ФГВБ съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ). Ето защо, съдът е приел, че не е налице и твърдяното бездействие на БНБ при упражняване на своите задължения, които произтичали от чл. 1, т. 3, буква (i) от Директива 94/19/ЕО, според който тя следвало да установи, че даден депозит е „неналичен" при предпоставки, предвидени в самата Директива. Самата директива е правилно транспонирана в българското законодателство, като съобразно разпоредбите на националния закон не се установява БНБ незаконосъобразно да е бездействала, а точно обратното - тя е изпълнила надлежно и своевременно всички свои задължения. От посоченото е видно, че БНБ се е съобразила с общностното право, конкретизирано от националния законодател в рамките на предоставената от Директивата възможност за свободна преценка. За установяване, че депозит е неналичен по смисъла на Директивата, според съда, БНБ не следва да извършва фактическо действие по констатиране на това обстоятелство, а да издаде индивидуален административен акт. Наред с това, след като е установено, че ТБ „Виктория“ ЕАД притежава имущество, което е надеждно и е стабилна финансова институция на 22.12.2014 година, последната е запознала да осъществява своята банкова дейност.
АССГ е преценил, че не е доказано никакво конкретно задължение действие или бездействие, което БНБ да е нарушила и в следствие на това нарушение за ищеца да е настъпила каквато и да било вреда, още по-малко неимуществена - стрес, безпокойство, липса на пари и необходимост от изпращане на такива средства за издръжка от страна на баща ѝ. Извършените от страна на БНБ действия по проверка на дейността на ТБ „Виктория“ ЕАД са извършени именно в интерес не само на банката, но и на всички вложители в нея, като в резултат на тези действия и осъществения банков надзор, банката е започнала да осъществява дейност отново на 22.12.2014 година и на тази дата ищцата е имала процесуалната възможност, както лично, така и чрез пълномощник да се снабди със своите парични средства, но е бездействала до дата 13.01.2015 година. В тежест на ищцата е било да проведе пълно и главно доказване на твърдението си, че е претърпяла неимуществени вреди и техния размер, но тя не е представила доказателства за реално претърпени вреди - стрес, безпокойство, унижение.
Развилите се последващи отношения между ищцата и ТБ „Инвестбанк“ АД /правоприемник на ТБ“ Виктория “ЕАД/ не са причинени от бездействие на БНБ, а са в резултат на договорни отношения между вложителя и съответната банка - доставчик на платежни услуги. Ако ищцата е имала проблеми и затруднения с „Инвестбанк“ АД, то е следвало да разреши същите по съответния ред предвиден в Закона за платежни услуги и платежните средства/. Този, многократно е бил посочван от БНБ в кореспонденцията до ищцата, а процесуалното ѝ бездействие не може да доведе до бездействие на БНБ и съответно ангажиране на нейната отговорност.
Не било доказано по делото и че след периода от 13.01.2015 година до дата на подаване на исковата молба ищцата е претърпяла неимуществени вреди /в какъвто и да било размер, нито стрес, безпокойство, като няма никакви доказателства в този смисъл/. Налице са единствено само нейните твърдения за описаните в исковата молба чувства. В тази насока е изпратеното Писмо от ТБ“Виктория,“ впоследствие и от „Инвестбанк“, в който на ищцата е указан реда, по който може да има достъп до своите сметки и Интернет - банкиране. По делото не се съдържат доказателства, че БНБ е издавала забрани за издаване на дебитни карти, нито пък самата „Инвестбанк“ АД е отказала да издаде дебитна карта на ищцата.
По отношение на иска, насочен срещу Народното събрание - първоинстанционният съдебен състав също го е намерил за неоснователен и недоказан. АССГ е посочил, че Народното събрание не е и не може да бъде административен орган, а законодателен такъв. В конкретната хипотеза липсва първата предпоставка за ангажиране отговорността на Народното събрание, тъй като липсва нарушена правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, а твърдението на ищцата е, че неправилно е транспонирана Директива 94/19/ЕО без да е посочена конкретна норма, от която да се изведат и конкретни права, които се нарушават.
Не е доказано според АССГ и наличието на причинно-следствена връзка между твърдяната липса на правна уредба и претърпените от нея вреди, нито че вредата е пряка и непосредствена последица от увреждането. Не доказано и че вследствие на твърдяното нарушение на правото на ЕС ищцата е претърпяла каквито и да било неимуществени вреди - стрес, притеснения, поради блокиране на сметките, както и поради неиздаване на дебитните и карти и в период, в който средствата ѝ са били в банката и не са ѝ начислявани лихви. Направените искания, че следва да се начислят лихви, са неоснователни и недоказани. Въпреки това, съдът се е произнесъл и по възражението, че исковете са погасени по давност, като го е отхвърлил.
Решението е валидно и допустимо. Касационната инстанция намира крайния извод на съда за правилен, поради което следва да остави в сила решението.
На първо място, съдът намира, че макар БНБ да не е административен орган, тя е държавен орган, а принципът за отговорност на държавите членки е валиден във всеки случай, когато държава членка наруши правото на ЕС, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението. При упражняване на вменените ѝ от Закона за кредитните институция правомощия по надзор върху дейността на другите банки в страната, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, БНБ осъществява властнически правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкционни функции спрямо банките, а отношенията по повод надзора с частноправните субекти не са равнопоставени. Ето защо, предявените срещу нея искове са били допустими.
На 14.06.2018 година Търговска банка “Виктория“ АД изпратила Писмо до ищеца К. М., в което посочила, че на 22.06.2014 година с Решение на УС на БНБ „К. А. Б. ЕАД е била поставена под специален надзор с първоначален срок до 21.07.2014 година, който впоследствие е бил удължен до 21.12.2014 година, като решението е взето изцяло съгласно законовите компетенции на БНБ и има задължителен характер за поднадзорната банка.
На 18.06.2018 година подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“ депозирал Писмо до ищцата, в което посочил, че по повод нейна жалба срещу ТБ” Виктория" ЕАД с предишно наименование „К. А. Б. ЕАД, заведена в БНБ на 18.05.2018 година, и във връзка с исканията ѝ за прехвърляне на средства по банкови сметки, изплащане на лихви и обезщетения за нанесени вреди са предприети съответните мерки.
Видно от доказателствата по делото на 20 юни 2014 г. директорите на КТБ уведомили БНБ, че към същата дата е преустановено разплащането и всички банкови операции. Направено е искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции, КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас.
На 22.06.2014 г. с Решение № 76 на УС на БНБ под особен надзор е поставена и „Търговска банка „Виктория" ЕАД, чийто капитал към този момент е бил 100% собственост на „КТБ“ АД. С поставянето под особен надзор на двете банки - БНБ възлага на квестори осигуряването на пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група от независим външен одитор.
Такава проверка за „КТБ“ АД е възложена на 25.06.2014 г. съвместно на „Виктория“ АД, като резултатите са оповестени публично на 11.07.2014 г.
На 30.06.2014 г. УС съвет на БНБ взел Решение № 82 да бъдат намалени лихвените проценти по депозитите на „КТБ“ и ТБ „Виктория“ ЕАД до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути. На 16.08.2014 г. УС на БНБ взел Решение, с което на основание чл. 116, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ и чл. 16, т. 16 от Закона за Българската народна банка /ЗБНБ/ разрешил на „КТБ“ ЕАД и на ТБ “Виктория“ АД да извършват: платежни операции за целите на погасяване на кредити към банка, поставена под специален надзор, от сметки при същата банка на кредитополучателя, на негови съдружници или на негови поръчители, когато съзадължеността или поръчителството са възникнали преди 01.06.2014г.; безкасови операции по обмен на валута, когато такива са необходими за целите на погасяване на кредити.
Настоящата инстанция намира, че при постановяване на решението си административният съд се е съобразил с разпоредбите на Директива 94/19/ЕО и приложимите й норми, тълкувани в решение по дело С- 571/2016, като е приел, че Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките /ЗГВБ/ и Закона за кредитните институции /ЗКИ/. Измененията въведени с Директива 2009/14/ЕО са транспонирани своевременно през 2009г. с измененията на посочените два закона. С измененията на ЗГВБ от 2010г. – ДВ, бр.101/2010г., в сила от 31.12.2010г., е въведен новият гарантиран размер от 100 000 евро на депозитите, съгласно измененията на чл.7 от Директива 94/19/ЕО. „Неналичен депозит“ по смисъла на чл.1, §3 от Директивата е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗКИ в редакцията до изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015г., неплатежоспособност е налице при две хипотези:
-когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време;
-когато собственият капитал на банката е отрицателна величина.
Изискуемият от чл.1, § 3, подточка i), ал.2 от Директива 94/19/ЕО срок от 5 работни дни, в който компетентните органи следва да извършат преценката на финансовото състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити е въведен в чл.36, ал.3 от ЗКИ - като изискване, в срок от 5 работни дни от установяването на неплатежоспособността на банка БНБ да отнеме лиценза. Срокът по чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО, в който схемите за гарантиране на депозити следва да бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналичните депозити – 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършват установяването по чл.1, §3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, е въведен в чл.23, ал.5 от ЗГВБ /в редакцията до изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015г./ и тече от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на търговска банка.
При така възприетата уредба в ЗГВБ и ЗКИ – сроковете по чл.1, §3, буква i) и чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО да текат от момента, в който БНБ вземе решение за отнемане лиценза на кредитна институция поради неплатежоспособност, не е допустима схема за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, тъй като Директивата изисква схемите за гарантиране на депозити да бъдат в състояние да изплащат доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналични депозити, независимо дали са налице условията по националното законодателство за отнемане на лиценза на кредитна институция. От релевантната част на решението по дело С-571/16 на СЕС са т.49, т.50 и т.51 и от текста на чл.1, точка 3, подточка i), първа алинея от Директива 94/19 изрично следва, че необходимо и достатъчно условие, за да се установи неналичността на депозит, който е дължим и платим, е по виждане на компетентния орган дадена кредитна институция да изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и да не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Освен това член 1, точка 3, подточка i), втора алинея уточнява, че посочените компетентни органи трябва да установят това „колкото е възможно по-скоро“ и „не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за пръв път, че съответната кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми“.
В настоящия случай обаче, се касае не за установяване на неналични депозити, а за спор законосъобразно ли са извършени действия по поставяне на една търговска банка под специален надзор.
Към датата 22.06.2014г. касационният ответник - БНБ се явява компетентен орган по смисъла на Директивата и може да отговаря за вреди от неспазване на срока за изплащане на гарантираните влогове. Доколкото пред административния съд е предявен иск за вреди срещу държавата от нарушение на правото на ЕС, които се разглеждат по процесуалния ред на глава единадесета на АПК, а не пряк иск за изпълнение срещу БНБ по задължение в конкретно правоотношение, то възражението на ответника, че не е компетентен орган се явява неоснователно. Основанията за това се откриват в решението по дело С-571/16 на СЕС, както и в разпоредбите и съображенията за приемане на Директива 94/19/ЕО, целта на приемане на която е защита на депозитите и техните титуляри, а крайна цел е защита на банковата система на ЕС и се открива в следното :" като имат предвид, че при премахване на ограниченията върху дейността на кредитните институции трябва да се вземе предвид положението, което може да възникне, ако депозити в кредитна институция, която има клонове в други държави-членки, станат неналични; като имат предвид, че е наложително да се осигури хармонизирано минимално ниво на защита на депозитите, където и да се намират депозитите в Общността; като имат предвид, че такава защита на депозитите е също толкова съществена, както и разумните правила за изграждането на единния банков пазар; като имат предвид, че в случай на закриване на неплатежоспособна кредитна институция, вложителите във всички клонове, намиращи се в държава-членка, различна от тази, в която се намира главното управление на кредитната институция, трябва да бъдат защитени от същата схема за гарантиране като другите вложители в институцията..."
Не са налице обаче другите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по иска на Михайлова срещу БНБ. Ищцата не е представила доказателства за реалното настъпване на твърдените от нея вреди. Липсват допълнителни доказателства, подкрепящи твърденията на ищцата за преживените безпокойство, стрес, притеснения и тревожност от обстоятелството, че не може да разполага със средствата, които ѝ се дължат от банката, тъй като ищцата не е разполагала с други влогове освен тези във ТБ “Виктория“ АД. Не е налице и причинно-следствена връзка между действията на БНБ по поставяне на ТБ “Виктория“ АД под специален надзор и твърдените от лицето вреди, доколкото достъпът до средствата на лицето е бил затруднен от създалата се ситуация с банковата институция, но са били налице начини за получаване на средствата, вложени от лицето там.
Недоказан се явява и искът срещу Народното събрание. В този смисъл, съдът възприема изложените от АССГ мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК не следва да ги повтаря.
За пълнота следва да се посочи, че за да се реализира безвиновната отговорност на държавата следва да се докаже, с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, наличието на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; 2. постановени при и по повод административна дейност; 3. отменени по съответния законен ред; 4. настъпила вреда (имуществена или неимуществена) и нейния размер, както и 5. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Доказателствената тежест за установяване наличието на посочените законови предпоставки лежи върху ищцата, която при условията на пълно и главно доказване е следвало да установи тяхното наличие, като в противен случай искът ѝ би бил недоказан и неоснователен.
В конкретния случай, съдът от първата инстанция обосновано е приел, че ищцата не се е справила с доказателствената тежест и по отношение на твърдените неимуществени вреди - не е доказала настъпването им, не е обосновала техния размер, нито наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и действията или бездействията на Народното събрание да транспонира съответните европейски норми. Поради това, изводите на съда, че не следва да се ангажира отговорността на държавата по реда на специалния закон са законосъобразни. Поради това, като е направил извод че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на Народното събрание по иска, с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът е приложил правилно материалния закон. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. След като ищцата не е ангажирала доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил иска. Отсъствието дори и на една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ прави иска неоснователен и това е достатъчно и самостоятелно, основание за отхвърлянето му. В тази връзка не е необходимо разглеждането на останалите доводи на касатора по същество.
При постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, съобразно своевременно направеното искане на БНБ за присъждане на разноски за касационната инстанция, съдът намира, че следва да осъди касатора да заплати на БНБ сумата от 100 /сто/ лева за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №3609/04.06.2021г., постановено по адм. дело номер 13355 по описа за 2019 г. по описа на Административен Съд - София град.
ОСЪЖДА К. М. от гр. София, [ЕГН] да заплати на Българската народна банка сумата от 100 /сто/ лева за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р. п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА